За българската журналистика – без сантимент, но с надежда
На всички сътрудници публицисти е ясно, че специалността ни претърпя фрапантни промени през последните 10 години. С навлизането на обществената мрежа фейсбук, трансформирала се в най-голямата медия в света, всеки гражданин на Земята е евентуален кореспондент. Професията публицист се присвои и от дилетанти, които в никакъв случай не са работили във вестник, радио или телевизия и не познават същността, правилата и тънкостите на сектора. Но намират отнякъде пари, вършат уебсайт и хоп… за един ден стават публицисти. Тези „ публицисти “ не могат да вършат изявленията и следствия, не знаят по какъв начин се пишат разбори, само че живеят със самочувствието на пишещи хора.
Ако ги попитате кои са и какво са дали на специалността Пулицър, Хърст, Гюнтер Валраф, Ориана Фалачи, Уолтър Кронкайт – те не знаят. Но да копират и манипулират вести от други медии – могат. Това принизяване на публицистиката е „ обогатено “ и от уеб сайтове, които бълват подправени вести и медии, които вкараха „ нововъведенията “, преди заглавието на дадена вест да се слагат гръмки епитети. Професията публицист в България девалвира и новите попълнения от факултетите по публицистика мъчно ще вдигнат равнището й. В специалността влизат хора, които пишат с правописни неточности, в доста медии няма редактори, които да наблюдават работата им, да не приказваме за коректори. Няма да не помни, като кореспондент във вестник „ Черноморие “ по какъв начин обърках първото име на вицепрезидент на Съединени американски щати и основният редактор ми подвигна всеизвестен скандал.
Оттогава внимавам доста и ревизирам всяко име, название и факт. Мислите ли, че някой ревизира какви дописки излизат в безбройните уеб сайтове? Освен фактологически и правописни неточности в тях гъмжи от жаргони, цинизми и недомислици. Да не приказваме за заглавията на новините. Ето едно, което илюстрира дъното, което е достигнато: „ Скандален гаф! Георги Любенов „ умъртви “ живия Шумахер пред Антон Тодоров “.
В желанието си да пробудят животинските инстинкти на публиката, да допрян пошлата част от природата й, доста медии употребяват сходни заглавия. Това съзнателно опростачване на нацията има цел: Хората да четат „ жълти “ вести, да се задействат низките им пристрастености и да се отвлича вниманието от сериозните проблеми в страната. Ето какво написа американският издател Джоузеф Пулицър през далечната 1904 г: „ Нашата Република и нейната преса ще се повдигнат или падат дружно. Способна, безкористна и въодушевена от обществото преса с публицисти, които знаят кое е вярно и имат куража да го вършат, може да резервира тази социална добродетел, без която държавното управление, определено от народа, е хитрина и фарс. Цинична, меркантилна, демагогска преса ще създаде след време хора също толкоз жалки, колкото самата нея. В ръцете на публицистите от идните генерации е силата да оформят бъдещето на Републиката. “
Сантиментът по старите времена, когато в публицистиката ни имаше правила, които се съблюдаваха и водещи публицисти, чийто престиж даваше образец на младите сътрудници е непотребен. Пазарът диктува облагите на медиите и щом се четат „ жълти “ вести, те разгласяват главно такива. На пръсти към този момент се броят медии, които са непокътната територия за съществени тематики и разбори, което е тъжно, само че факт.
Наскоро един притежател на уебсайт оспори информация, която разгласих в медията си. Информация, която получих от сигурен източник. Как да му обясня, че с изключение на формалните прессъобщения и сводки в публицистиката се употребяват източници на информация? Написах му да не бърка компютрите с компотите, само че и това му беше доста.
Читателите не са толкоз наивни и към този момент разпознават аматьорските медии и тези, които бълват подправени вести. Надеждата ми е, че интелигентността на българите ще победи, те ще отсеят същинските от подправените медии и няма да имат вяра на сензационните им, измислени вести. Но за всяка смяна е нужно време. За 28 години див капитализъм, маскиран като народна власт, се отсяха доста неща. Вече са ясни огромна част от мутрите на прехода, създадените в олигарси послушковци, поръчковите политици, платените социолози, корумпираните съдии и прокурори. Трябва още време да се отмие мръсната пяна, която е задръстила обществото ни. И изпод да избие чистата вода.
Иво Югов
www.barometar.net
Ако ги попитате кои са и какво са дали на специалността Пулицър, Хърст, Гюнтер Валраф, Ориана Фалачи, Уолтър Кронкайт – те не знаят. Но да копират и манипулират вести от други медии – могат. Това принизяване на публицистиката е „ обогатено “ и от уеб сайтове, които бълват подправени вести и медии, които вкараха „ нововъведенията “, преди заглавието на дадена вест да се слагат гръмки епитети. Професията публицист в България девалвира и новите попълнения от факултетите по публицистика мъчно ще вдигнат равнището й. В специалността влизат хора, които пишат с правописни неточности, в доста медии няма редактори, които да наблюдават работата им, да не приказваме за коректори. Няма да не помни, като кореспондент във вестник „ Черноморие “ по какъв начин обърках първото име на вицепрезидент на Съединени американски щати и основният редактор ми подвигна всеизвестен скандал.
Оттогава внимавам доста и ревизирам всяко име, название и факт. Мислите ли, че някой ревизира какви дописки излизат в безбройните уеб сайтове? Освен фактологически и правописни неточности в тях гъмжи от жаргони, цинизми и недомислици. Да не приказваме за заглавията на новините. Ето едно, което илюстрира дъното, което е достигнато: „ Скандален гаф! Георги Любенов „ умъртви “ живия Шумахер пред Антон Тодоров “.
В желанието си да пробудят животинските инстинкти на публиката, да допрян пошлата част от природата й, доста медии употребяват сходни заглавия. Това съзнателно опростачване на нацията има цел: Хората да четат „ жълти “ вести, да се задействат низките им пристрастености и да се отвлича вниманието от сериозните проблеми в страната. Ето какво написа американският издател Джоузеф Пулицър през далечната 1904 г: „ Нашата Република и нейната преса ще се повдигнат или падат дружно. Способна, безкористна и въодушевена от обществото преса с публицисти, които знаят кое е вярно и имат куража да го вършат, може да резервира тази социална добродетел, без която държавното управление, определено от народа, е хитрина и фарс. Цинична, меркантилна, демагогска преса ще създаде след време хора също толкоз жалки, колкото самата нея. В ръцете на публицистите от идните генерации е силата да оформят бъдещето на Републиката. “
Сантиментът по старите времена, когато в публицистиката ни имаше правила, които се съблюдаваха и водещи публицисти, чийто престиж даваше образец на младите сътрудници е непотребен. Пазарът диктува облагите на медиите и щом се четат „ жълти “ вести, те разгласяват главно такива. На пръсти към този момент се броят медии, които са непокътната територия за съществени тематики и разбори, което е тъжно, само че факт.
Наскоро един притежател на уебсайт оспори информация, която разгласих в медията си. Информация, която получих от сигурен източник. Как да му обясня, че с изключение на формалните прессъобщения и сводки в публицистиката се употребяват източници на информация? Написах му да не бърка компютрите с компотите, само че и това му беше доста.
Читателите не са толкоз наивни и към този момент разпознават аматьорските медии и тези, които бълват подправени вести. Надеждата ми е, че интелигентността на българите ще победи, те ще отсеят същинските от подправените медии и няма да имат вяра на сензационните им, измислени вести. Но за всяка смяна е нужно време. За 28 години див капитализъм, маскиран като народна власт, се отсяха доста неща. Вече са ясни огромна част от мутрите на прехода, създадените в олигарси послушковци, поръчковите политици, платените социолози, корумпираните съдии и прокурори. Трябва още време да се отмие мръсната пяна, която е задръстила обществото ни. И изпод да избие чистата вода.
Иво Югов
www.barometar.net
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ