Стилиян Петров: Това не е война. Това е промяна, каквато се случва навсякъде по света
Някогашният капитан на националния тим по футбол на България - Стилиян Петров, съобщи, че има с какво да помогне на родния футбол.
Той даде обстойно изявление за Българска национална телевизия, в което приказва по разнообразни тематики.
" Правя го за положителното на младите гении, на българските футболисти. Минал съм целия път, прекосих от клуб като Монтана в ЦСКА, всяка една стъпка - младите гении губят религия в цялата система. Мога да оказа помощ с нещо - със познания, опит, получавам непрекъснато позвънявания от татковци, които желаят децата им да се развиват в обикновено място. Това го няма сега, в българския спорт го няма. Футболът е на светлинни години зад всички други, би трябвало да променим доста неща. Мисля, че ние можем да допринесем за това.
Това не е война. Това е смяна, каквато се случва на всички места по света. Затова съм дал думата и името си да оказа помощ на Димитър Бербатов да направи тази смяна. Винаги сме изкарвали всичко с почтен труд. Затова сме запазили това другарство, по тази причина имаме подобен почит един към различен, в никакъв случай не имало злоба, даже Митко да е бил нас двамата, тъй като той е постигнал доста повече от нас като футболист. Може би по-скоро наподобявам на майка ми, тя е по-борбена. Кръстен съм на баба ми Стилияна. Много се грижех за брат си, не преставам да се грижа.
От дребен съм с топка, моят живот беше откърмен на стадиона, нямах и различен избор. Затова споделих, че съм минал през всички стадии. Винаги подкрепям връзка с приятелите си. Истинските другари са постоянно до мен. Митко Бербатов идваше доста постоянно в Лондон при мен. Поиска да бъде до мен на една от процедурите, това са моменти, които не се не помнят. Доста мои сътрудници от България пристигнаха да ме видят - Георги Пеев, Христо Йовов, Мариян Христов, Димитър Иванков, Владо Андонов, доста хора. Това беше значимо за мен.
Девет месеца в казармата беше мъчително време, тъй като аз и Мартин не можехме да играем за ЦСКА. Не ни даваха да излизаме, тренирахме и играехме в армейския тим, не тренирахме с ЦСКА, не се качвахме в Панчарево. Първите пет месеца изобщо не тренирахме, давахме дежурства, строга казарма, научихме се на доста неща тогава, това липсва на днешното потомство, научихме се на почит, пренесохме тези полезности и в живота.
Димитър Пенев е неповторим човек, неповторим психолог. Това е моментът, който липсва на младите гении - шансът да се развиеш. Той даде късмет на мен, на Мартин Петров, на Асен Букурев, на Александър Томаш, бяхме много мощна компания, борихме се дружно. Пенев не се поддаваше на медиите или на хората към него, виждаше, че би трябвало да ни се даде късмет. Затова ние всички успяхме.
Мартин О'Нийл изигра огромна роля за моето развиване освен като футболист, само че и като човек. Бях единственият млад футболист в Селтик, трябваше да се трудя още повече, да демонстрирам освен като състезател. Бил съм капитан във всеки един мой тим, това приказва за връзката - да си капитан значи да поставиш груповото над самостоятелното.
В националния тим съумях да мина върха на Боби Михайлов, имах неизменност, само че знам, че тези върхове рано или късно падат. В шест или седем от 106-те мача съм бил запаса. Голът с Хърватия е перлата в короната, стадионът беше цялостен, Пламен Марков сътвори доста мощен колектив, имахме самочувствие. Имахме един необикновен капитан тогава, да не забравяме - Красимир Балъков. Бербатов трябваше да излезе контузен след 20 минути, съумя да вкара, създаде един гол, излезе, имахме доста мощно ядро. Има много оферти - освен за книга, само че и за филм. В момента работим в тази тенденция. Засега филмът или книгата няма име ", съобщи Петров пред Българската национална телевизия.
Той даде обстойно изявление за Българска национална телевизия, в което приказва по разнообразни тематики.
" Правя го за положителното на младите гении, на българските футболисти. Минал съм целия път, прекосих от клуб като Монтана в ЦСКА, всяка една стъпка - младите гении губят религия в цялата система. Мога да оказа помощ с нещо - със познания, опит, получавам непрекъснато позвънявания от татковци, които желаят децата им да се развиват в обикновено място. Това го няма сега, в българския спорт го няма. Футболът е на светлинни години зад всички други, би трябвало да променим доста неща. Мисля, че ние можем да допринесем за това.
Това не е война. Това е смяна, каквато се случва на всички места по света. Затова съм дал думата и името си да оказа помощ на Димитър Бербатов да направи тази смяна. Винаги сме изкарвали всичко с почтен труд. Затова сме запазили това другарство, по тази причина имаме подобен почит един към различен, в никакъв случай не имало злоба, даже Митко да е бил нас двамата, тъй като той е постигнал доста повече от нас като футболист. Може би по-скоро наподобявам на майка ми, тя е по-борбена. Кръстен съм на баба ми Стилияна. Много се грижех за брат си, не преставам да се грижа.
От дребен съм с топка, моят живот беше откърмен на стадиона, нямах и различен избор. Затова споделих, че съм минал през всички стадии. Винаги подкрепям връзка с приятелите си. Истинските другари са постоянно до мен. Митко Бербатов идваше доста постоянно в Лондон при мен. Поиска да бъде до мен на една от процедурите, това са моменти, които не се не помнят. Доста мои сътрудници от България пристигнаха да ме видят - Георги Пеев, Христо Йовов, Мариян Христов, Димитър Иванков, Владо Андонов, доста хора. Това беше значимо за мен.
Девет месеца в казармата беше мъчително време, тъй като аз и Мартин не можехме да играем за ЦСКА. Не ни даваха да излизаме, тренирахме и играехме в армейския тим, не тренирахме с ЦСКА, не се качвахме в Панчарево. Първите пет месеца изобщо не тренирахме, давахме дежурства, строга казарма, научихме се на доста неща тогава, това липсва на днешното потомство, научихме се на почит, пренесохме тези полезности и в живота.
Димитър Пенев е неповторим човек, неповторим психолог. Това е моментът, който липсва на младите гении - шансът да се развиеш. Той даде късмет на мен, на Мартин Петров, на Асен Букурев, на Александър Томаш, бяхме много мощна компания, борихме се дружно. Пенев не се поддаваше на медиите или на хората към него, виждаше, че би трябвало да ни се даде късмет. Затова ние всички успяхме.
Мартин О'Нийл изигра огромна роля за моето развиване освен като футболист, само че и като човек. Бях единственият млад футболист в Селтик, трябваше да се трудя още повече, да демонстрирам освен като състезател. Бил съм капитан във всеки един мой тим, това приказва за връзката - да си капитан значи да поставиш груповото над самостоятелното.
В националния тим съумях да мина върха на Боби Михайлов, имах неизменност, само че знам, че тези върхове рано или късно падат. В шест или седем от 106-те мача съм бил запаса. Голът с Хърватия е перлата в короната, стадионът беше цялостен, Пламен Марков сътвори доста мощен колектив, имахме самочувствие. Имахме един необикновен капитан тогава, да не забравяме - Красимир Балъков. Бербатов трябваше да излезе контузен след 20 минути, съумя да вкара, създаде един гол, излезе, имахме доста мощно ядро. Има много оферти - освен за книга, само че и за филм. В момента работим в тази тенденция. Засега филмът или книгата няма име ", съобщи Петров пред Българската национална телевизия.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ