О.з. ген. Файхтингер: Европа трябва да има свои войски
* Нужно е Европейски Съюз да излезе от зависимостта на Съединени американски щати и да играе независима роля в света, споделя о.з. бригаден военачалник доктор Валтер Файхтингер
О.з. бригаден военачалник доктор Валтер Файхтингер е изтъкнат европейски специалист по въпросите на защитата и сигурността, президент е на влиятелния виенски център за стратегически разбори CSA.
- Минаха 100 дни от встъпването на новата американска администрация в служба. Какво ново във външната политика на Съединени американски щати?
- За генерални заключения е още рано, само че едно към този момент е ясно – тя още веднъж се връща към избрани линии, разбори и оценки отпреди интервала на Тръмп. Това внася известна предвидимост в държанието на Съединени американски щати, което е значимо в интернационалните връзки, изключително за огромните артисти като Китай и Русия. То понижава страховете, изключително в региона на военната сигурност, и намалява действието на „ алтернативата за сигурност “, която гласи, че от другия се чака най-лошото и това води до конкуренция във въоръжаването.
- Неотдавна Байдън предложи на Путин среща на високо ниво.
- Това е позитивна стъпка, непосредствените срещи и диалози са незаменими, те дават благоприятни условия да се прецизират детайлности, да се откриват персонални връзки. Надявам се да настъпи по-голяма изясненост във външната и отбранителната политика в света.
- Каква ще е изгодата за Европа?
- Би била много забележителна, защото Европа е напълно подвластна от Съединени американски щати в границите на НАТО и в редица други области. Желанието на Съединени американски щати е да трансформират тази взаимозависимост в така наречен партньорство, което ще рече повече разноски за защитата. Това бе оповестено още от Обама, Тръмп го удостовери изрично и в този момент ще бъде продължено и от Байдън. Съединени американски щати към този момент не са в положение да носят военните издръжки на Европа и упорстват тя да си ги поеме и Европейски Съюз стартира все по-отчетливо да го схваща. Ако желае светът да го възприема като дееспособна мощ, Европейски Съюз ще би трябвало да влага повече в защитата.
- Не се ли забави Европейски Съюз с построяването на Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС)?
- В рамките на ОВППС към този момент са реализирани доста неща, само че заради комплицираните процедури на координиране не се виждат по този начин добре. Продължаваме да водим полемиката дали европейските съединения да бъдат отвън и настрана от НАТО. Според мен Европа би трябвало да има свои войски и те да обслужват нейните ползи, а когато реши, може да взе участие с тях на партньорски начала в НАТО. Това е въпрос, по който в този момент се работи и е в комплициран развой на координиране, с цел да се реализира взаимно военно обмисляне без значение от Вашингтон и от НАТО. Днес Съединени американски щати се концентрират напълно върху азиатския и западнотихоокеанския район. На всички е ясно, а и Съединени американски щати сами го признаха, че техните военни сили не са безгранични. Това значи, че са принудени да понижат своето военно наличие в Европа, с цел да освободят сили за други места.
- Какво ще се промени в Европа?
- За Европа развиването не е изключително розово. Тя би трябвало да сътвори нова идея за своята сигурност и да построи съответната архитектура. Ще се наложи да отдели повече внимание и средства за своята сигурност. Надявам се в Брюксел и в по-големите столици вярно да са разбрали сигналите на новото време. Отдавна приказваме за основаване на лични европейски сили, самостоятелни от НАТО.
- По този въпрос, сякаш към момента няма единно мнение в Европейски Съюз?
- Париж е разпален последовател на тази позиция, Германия към този момент не се е определила по този начин еднопосочно, само че и там към този момент са наясно, че Бундесверът би трябвало да бъде по-добре оборудван и Германия да прояви дружно с Франция и с някои други по-големи европейски страни по-голяма самодейност и автономия. Но това става единствено в случай че имаме и съответните отбранителни благоприятни условия, които да ни подсигуряват стратегическа самостоятелност.
- Как оценявате излизането на Съединени американски щати от договорите по ракетите със междинен радиус на деяние, по противоракетната защита и по „ намерено небе “? Не нарушава ли това системата за сигурност в света?
- „ Открито небе “ е от времето на Студената война, само че значимото, което се отнася и за останалите контракти, бе изразът и желанието за реализиране на надзор над въоръженията. Днес съотношението на силите в света и международната сигурност са изменени. Драматичното е не толкоз излизането от договорите, колкото появяването на нов огромен артист на интернационалната сцена – Китай! Ако се гледа съществено на контрола върху оръжията, той би трябвало да се взема решение световно и Китай също да взе участие. Лошото е, че през днешния ден контролът върху оръжията към този момент не е част от метода на мислене и всеки от огромните артисти е насочен да уголемява периметъра на своето въздействие в света.
- Преразпределението на силите не е приключено?
- Във фаза сме на препозициониране, изключително сред Съединени американски щати и Русия, която прави всичко допустимо да се възвърне още веднъж като международна мощ. Съединени американски щати след Тръмп се стремят да лидират и господстват в света. Китай има упоритостта да стане третата водеща мощ и към този момент го демонстрира посредством дипломатическите си офанзиви.
- Има ли метод да се реализира надзор върху въоръжаването в тези нови условия?
- С присъединяване на Съединени американски щати, Русия и Китай, също и на нуклеарни страни като Индия. Това е едната посока. Втората е с обгръщане и на новите, развити в последно време оръжейни системи и технологии – дронове, галактически детайли, киберсредства. Освен новите артисти, новата международна система за сигурност би трябвало да обгръща и новите технологии, т.е. да бъде разширена и тематично.
- Как се отразява днешната китайска външна политика върху европейската сигурност?
- Гореща тематика! В Европа се преплитат ползите на всички огромни международни артисти. Въпросът е каква да бъде позицията на Европа. Както Съединени американски щати, по този начин и Китай се пробва да притегли Европа и да й наложи своите правила и ползи. Официален Китай слага Европа пред избора „ Съединени американски щати или нас – в случай че желаете да сте в лагера на спечелилите, елате при нас “. Но имаме и трета опция – нито А нито Б, а лична позиция, за която ни е нужна по-голяма военна мощ. Тогава Европейски Съюз ще може да играе независима роля в света и да взема решение по кое време да поддържа Съединени американски щати, по кое време Китай, по кое време Русия и по кое време да остане безпристрастен. Три са базовите детайли, които би трябвало да има един геополитически артист – икономическа, политическа и военна мощ.
- Възможно ли е Европейски Съюз да се освободи от зависимостта на Съединени американски щати? Това би било напълно ново и непознато за нас положение?
- Да, това е огромен завой, само че не и чак толкоз ново нещо. Французите от доста години се пробват, само че до момента никой ни ги вземаше на съществено, а през днешния ден просто настъпи времето за това. Ако към момента имаме опция да се надигнем, то тя би трябвало да се употребява. Надеждата ми е, че от една страна прозрението към този момент е настъпило, въпреки това - и събитията извън, които укрепват тази нужда.
- Какво е нужно на Европейски Съюз, с цел да се еманципира и заеме по-престижно място в международната политика?
- Ние прекомерно дълго през последните 60 г. минавахме сред капките. Възползвахме се от военния щит на Съединени американски щати, отдавайки им в подмяна част от суверените си. Това ни разреши да редуцираме разноските за защита и да усилваме разноските за обществени потребности. Но това време свърши. От Обама насам Съединени американски щати упорстват Европейски Съюз да отделя повече за военни потребности, Тръмп го дефинира на 2% от бруто обществения артикул. Щом ще сме принудени да отделяме повече за военни цели, то най-малко по този начин, че да усилваме нашата политическа съзидателна мощ. Проблемът в Европейски Съюз е, че всичко при нас става по-бавно, тъй като имаме 27 готвачи, които готвят манджата, а някои даже и плюят в казана. На страните с едно централно държавно управление им е доста по-лесно. Но в някои връзки това е и наше приемущество – доста от нашите решения са по-добре премислени и с по-добри резултати.
Но има и едно предизвикателство – Европейски Съюз може да се трансформира във водеща международна мощ, защото притежаваме най-съвременни технологии и ноу-хау, имаме огромен теоретичен капацитет и индустриални мощности. В тази област Европейски Съюз може да се сплоти и специализира и това ще даде подтик за решение на дилемите и във външната и отбранителна политика.
О.з. бригаден военачалник доктор Валтер Файхтингер е изтъкнат европейски специалист по въпросите на защитата и сигурността, президент е на влиятелния виенски център за стратегически разбори CSA.
- Минаха 100 дни от встъпването на новата американска администрация в служба. Какво ново във външната политика на Съединени американски щати?
- За генерални заключения е още рано, само че едно към този момент е ясно – тя още веднъж се връща към избрани линии, разбори и оценки отпреди интервала на Тръмп. Това внася известна предвидимост в държанието на Съединени американски щати, което е значимо в интернационалните връзки, изключително за огромните артисти като Китай и Русия. То понижава страховете, изключително в региона на военната сигурност, и намалява действието на „ алтернативата за сигурност “, която гласи, че от другия се чака най-лошото и това води до конкуренция във въоръжаването.
- Неотдавна Байдън предложи на Путин среща на високо ниво.
- Това е позитивна стъпка, непосредствените срещи и диалози са незаменими, те дават благоприятни условия да се прецизират детайлности, да се откриват персонални връзки. Надявам се да настъпи по-голяма изясненост във външната и отбранителната политика в света.
- Каква ще е изгодата за Европа?
- Би била много забележителна, защото Европа е напълно подвластна от Съединени американски щати в границите на НАТО и в редица други области. Желанието на Съединени американски щати е да трансформират тази взаимозависимост в така наречен партньорство, което ще рече повече разноски за защитата. Това бе оповестено още от Обама, Тръмп го удостовери изрично и в този момент ще бъде продължено и от Байдън. Съединени американски щати към този момент не са в положение да носят военните издръжки на Европа и упорстват тя да си ги поеме и Европейски Съюз стартира все по-отчетливо да го схваща. Ако желае светът да го възприема като дееспособна мощ, Европейски Съюз ще би трябвало да влага повече в защитата.
- Не се ли забави Европейски Съюз с построяването на Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС)?
- В рамките на ОВППС към този момент са реализирани доста неща, само че заради комплицираните процедури на координиране не се виждат по този начин добре. Продължаваме да водим полемиката дали европейските съединения да бъдат отвън и настрана от НАТО. Според мен Европа би трябвало да има свои войски и те да обслужват нейните ползи, а когато реши, може да взе участие с тях на партньорски начала в НАТО. Това е въпрос, по който в този момент се работи и е в комплициран развой на координиране, с цел да се реализира взаимно военно обмисляне без значение от Вашингтон и от НАТО. Днес Съединени американски щати се концентрират напълно върху азиатския и западнотихоокеанския район. На всички е ясно, а и Съединени американски щати сами го признаха, че техните военни сили не са безгранични. Това значи, че са принудени да понижат своето военно наличие в Европа, с цел да освободят сили за други места.
- Какво ще се промени в Европа?
- За Европа развиването не е изключително розово. Тя би трябвало да сътвори нова идея за своята сигурност и да построи съответната архитектура. Ще се наложи да отдели повече внимание и средства за своята сигурност. Надявам се в Брюксел и в по-големите столици вярно да са разбрали сигналите на новото време. Отдавна приказваме за основаване на лични европейски сили, самостоятелни от НАТО.
- По този въпрос, сякаш към момента няма единно мнение в Европейски Съюз?
- Париж е разпален последовател на тази позиция, Германия към този момент не се е определила по този начин еднопосочно, само че и там към този момент са наясно, че Бундесверът би трябвало да бъде по-добре оборудван и Германия да прояви дружно с Франция и с някои други по-големи европейски страни по-голяма самодейност и автономия. Но това става единствено в случай че имаме и съответните отбранителни благоприятни условия, които да ни подсигуряват стратегическа самостоятелност.
- Как оценявате излизането на Съединени американски щати от договорите по ракетите със междинен радиус на деяние, по противоракетната защита и по „ намерено небе “? Не нарушава ли това системата за сигурност в света?
- „ Открито небе “ е от времето на Студената война, само че значимото, което се отнася и за останалите контракти, бе изразът и желанието за реализиране на надзор над въоръженията. Днес съотношението на силите в света и международната сигурност са изменени. Драматичното е не толкоз излизането от договорите, колкото появяването на нов огромен артист на интернационалната сцена – Китай! Ако се гледа съществено на контрола върху оръжията, той би трябвало да се взема решение световно и Китай също да взе участие. Лошото е, че през днешния ден контролът върху оръжията към този момент не е част от метода на мислене и всеки от огромните артисти е насочен да уголемява периметъра на своето въздействие в света.
- Преразпределението на силите не е приключено?
- Във фаза сме на препозициониране, изключително сред Съединени американски щати и Русия, която прави всичко допустимо да се възвърне още веднъж като международна мощ. Съединени американски щати след Тръмп се стремят да лидират и господстват в света. Китай има упоритостта да стане третата водеща мощ и към този момент го демонстрира посредством дипломатическите си офанзиви.
- Има ли метод да се реализира надзор върху въоръжаването в тези нови условия?
- С присъединяване на Съединени американски щати, Русия и Китай, също и на нуклеарни страни като Индия. Това е едната посока. Втората е с обгръщане и на новите, развити в последно време оръжейни системи и технологии – дронове, галактически детайли, киберсредства. Освен новите артисти, новата международна система за сигурност би трябвало да обгръща и новите технологии, т.е. да бъде разширена и тематично.
- Как се отразява днешната китайска външна политика върху европейската сигурност?
- Гореща тематика! В Европа се преплитат ползите на всички огромни международни артисти. Въпросът е каква да бъде позицията на Европа. Както Съединени американски щати, по този начин и Китай се пробва да притегли Европа и да й наложи своите правила и ползи. Официален Китай слага Европа пред избора „ Съединени американски щати или нас – в случай че желаете да сте в лагера на спечелилите, елате при нас “. Но имаме и трета опция – нито А нито Б, а лична позиция, за която ни е нужна по-голяма военна мощ. Тогава Европейски Съюз ще може да играе независима роля в света и да взема решение по кое време да поддържа Съединени американски щати, по кое време Китай, по кое време Русия и по кое време да остане безпристрастен. Три са базовите детайли, които би трябвало да има един геополитически артист – икономическа, политическа и военна мощ.
- Възможно ли е Европейски Съюз да се освободи от зависимостта на Съединени американски щати? Това би било напълно ново и непознато за нас положение?
- Да, това е огромен завой, само че не и чак толкоз ново нещо. Французите от доста години се пробват, само че до момента никой ни ги вземаше на съществено, а през днешния ден просто настъпи времето за това. Ако към момента имаме опция да се надигнем, то тя би трябвало да се употребява. Надеждата ми е, че от една страна прозрението към този момент е настъпило, въпреки това - и събитията извън, които укрепват тази нужда.
- Какво е нужно на Европейски Съюз, с цел да се еманципира и заеме по-престижно място в международната политика?
- Ние прекомерно дълго през последните 60 г. минавахме сред капките. Възползвахме се от военния щит на Съединени американски щати, отдавайки им в подмяна част от суверените си. Това ни разреши да редуцираме разноските за защита и да усилваме разноските за обществени потребности. Но това време свърши. От Обама насам Съединени американски щати упорстват Европейски Съюз да отделя повече за военни потребности, Тръмп го дефинира на 2% от бруто обществения артикул. Щом ще сме принудени да отделяме повече за военни цели, то най-малко по този начин, че да усилваме нашата политическа съзидателна мощ. Проблемът в Европейски Съюз е, че всичко при нас става по-бавно, тъй като имаме 27 готвачи, които готвят манджата, а някои даже и плюят в казана. На страните с едно централно държавно управление им е доста по-лесно. Но в някои връзки това е и наше приемущество – доста от нашите решения са по-добре премислени и с по-добри резултати.
Но има и едно предизвикателство – Европейски Съюз може да се трансформира във водеща международна мощ, защото притежаваме най-съвременни технологии и ноу-хау, имаме огромен теоретичен капацитет и индустриални мощности. В тази област Европейски Съюз може да се сплоти и специализира и това ще даде подтик за решение на дилемите и във външната и отбранителна политика.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ