Ново съкровище в Двореца в Балчик. Кога ще го видим
Ново богатство демонстрират в Двореца в Балчик.
Колекция от златни и сребърни пафти ще бъде показана за първи път през август 2023 година в изложбената зала. Това заяви шефът на Държавния културен институт Жени Михайлова. Това богатство е дарено от фондация от Германия и към момента се приготвя, с цел да бъде показано пред необятната аудитория, написа Про нюз Добрич.
-->
Пафтите като накит и талисман са познати още от дълбока античност. Те са творби на куюмджийския (златарски) поминък и са израз на устрема и потребността на човек към хубост, както и удостоверение за креативните благоприятни условия на безименните майстори. Едни от най-широко публикуваните обичайни български украшения, познати още като пуфти, чопрази и чапрази.
По време на направа попадат в интервала – началото на ХIХ – началото на ХХ век. Вероятно огромна част от тях са дело на локални майстори. Известен факт е, че златарският еснафин в Пазарджик в първата половина на ХIХ век е стопански мощен. Кондика на златарския еснафин от 1808 година показва общо 91 майстори златари, синовете им и калфите.
Голяма е вероятността част от пафтите от фонда на музея да са дело и на златари от околните селища Панагюрище и Пловдив.
Пафтите са публикувани и присъщи за цялата ни етническа територия. Служат за закопчаване на разнообразни по тип колани – плетени, мънистени, тъкани и са свързващ детайл на обособените елементи на облеклото.
Материалът, от който са направени, е сребро и неговите сплави на медна основа и бронз. Златото е употребявано относително малко и най-много за позлатяване на сребърни и бронзови пафти.
Основни техники на произвеждане са леене, коване, гранулиране, филигран и гланциране. Най-изящните украшения са тези, направени с техниката филигран.
Пафтите се състоят от две симетрични елементи – дясна и лява, които се закопчават една към друга чрез кукичка и ухо или посредством шарнирно закопчаване чрез игла, преминаваща през отворите на пасващите си една в друга елементи на пафтите. При по-голяма част от пафтите закопчалката е скривана под пластина, наричана пафте.
Пафтите са израз на обществен статус. Невестата ги получава в подарък на сватбата си от момъка. Те са неизменима част от облеклото на омъжената жена.
Те са накит, само че и талисман както поради материала, от който са направени, по този начин и поради изобилието от семантично натоварените знаци и знаци, майсторски инкрустирани и естетически въздействащи, които са в основата на апотропейната им функционалност.
Изложбата „ Златни и сребърни пафти “ обръща внимание на дребна част от сбирката пафти, която музеят има.
Изложбата включва мостри с друга форма и следните категории декорация – пафти с растителна украса; с изображения на животни и растителна украса; с изображения на небесни светила и растителна украса; с архитектурни елементи; пафти и пластини с религиозни мотиви; с филигранна украса; с реплика на филигран; с геометрична декорация.
Тази галерия продължава наложената през последните години традиция ДКИ „ КЦ Двореца “ да показва през месец август по едно от съкровища на България.
Колекция от златни и сребърни пафти ще бъде показана за първи път през август 2023 година в изложбената зала. Това заяви шефът на Държавния културен институт Жени Михайлова. Това богатство е дарено от фондация от Германия и към момента се приготвя, с цел да бъде показано пред необятната аудитория, написа Про нюз Добрич.
-->
Пафтите като накит и талисман са познати още от дълбока античност. Те са творби на куюмджийския (златарски) поминък и са израз на устрема и потребността на човек към хубост, както и удостоверение за креативните благоприятни условия на безименните майстори. Едни от най-широко публикуваните обичайни български украшения, познати още като пуфти, чопрази и чапрази.
По време на направа попадат в интервала – началото на ХIХ – началото на ХХ век. Вероятно огромна част от тях са дело на локални майстори. Известен факт е, че златарският еснафин в Пазарджик в първата половина на ХIХ век е стопански мощен. Кондика на златарския еснафин от 1808 година показва общо 91 майстори златари, синовете им и калфите.
Голяма е вероятността част от пафтите от фонда на музея да са дело и на златари от околните селища Панагюрище и Пловдив.
Пафтите са публикувани и присъщи за цялата ни етническа територия. Служат за закопчаване на разнообразни по тип колани – плетени, мънистени, тъкани и са свързващ детайл на обособените елементи на облеклото.
Материалът, от който са направени, е сребро и неговите сплави на медна основа и бронз. Златото е употребявано относително малко и най-много за позлатяване на сребърни и бронзови пафти.
Основни техники на произвеждане са леене, коване, гранулиране, филигран и гланциране. Най-изящните украшения са тези, направени с техниката филигран.
Пафтите се състоят от две симетрични елементи – дясна и лява, които се закопчават една към друга чрез кукичка и ухо или посредством шарнирно закопчаване чрез игла, преминаваща през отворите на пасващите си една в друга елементи на пафтите. При по-голяма част от пафтите закопчалката е скривана под пластина, наричана пафте.
Пафтите са израз на обществен статус. Невестата ги получава в подарък на сватбата си от момъка. Те са неизменима част от облеклото на омъжената жена.
Те са накит, само че и талисман както поради материала, от който са направени, по този начин и поради изобилието от семантично натоварените знаци и знаци, майсторски инкрустирани и естетически въздействащи, които са в основата на апотропейната им функционалност.
Изложбата „ Златни и сребърни пафти “ обръща внимание на дребна част от сбирката пафти, която музеят има.
Изложбата включва мостри с друга форма и следните категории декорация – пафти с растителна украса; с изображения на животни и растителна украса; с изображения на небесни светила и растителна украса; с архитектурни елементи; пафти и пластини с религиозни мотиви; с филигранна украса; с реплика на филигран; с геометрична декорация.
Тази галерия продължава наложената през последните години традиция ДКИ „ КЦ Двореца “ да показва през месец август по едно от съкровища на България.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ