MREL: Новите скъпи банкови бушони
Ново условие кара банките да обезпечат повече капитал от следващата година. При огромните банки, които са част от интернационалните групи, отговорността пада върху майката. Задачата е най-сложна за банките с локална благосъстоятелност, като ПИБ да вземем за пример възнамерява емисия облигации за 300 млн. евро.
Изисквания, експозиции, адекватности, буфери. Да се ориентира човек в актуалните регулации за капитал и ликвидност на баковия бранш несъмнено не е елементарно. Системата от разнообразни съотношения еволюира до същинска джунгла от акроними.
Ако въпреки всичко желаете да блеснете в диалог с някой финансист, можете да вметнете нещо за MREL. Зад тези букви стои терминът minimum requirements for own funds and eligible liquidity (да, знаем, че са изпуснали няколко признака за благозвучие). Ако предпочитате да сте пуритани на българския език, това е преведено като минимални условия за личен капитал и допустими отговорности, кратко в много по-трудното за изговаряне МИСКПЗ.
Това условие беше за пръв път показано още през 2016 година, само че беше даден дълъг интервал за подготовка и поетапно въвеждане. Така в цялостния си искра MREL влиза в действие от началото на 2024 година и несъмнено е една от тематиките, които ангажират огромна част от вниманието на банковите топ мениджъри по света и в България. Това е разбираемо, защото в действителност, с цел да отговорят на повишените условия, съвсем всички банки би трябвало да пласират внушителни количества финансови или дългови принадлежности - а това, изключително при затягаща се парична политика, може да е мъчно и скъпо. Но в действителност резултатът от комплицираната чорба от буквички на регулаторите е много по-широк и визира всички банкови клиенти и изобщо цялата стопанска система, защото от избраните равнища за MREL и опциите на банките да ги покрият зависят в огромна степен лихвената им политика и апетитът за кредитиране. Изискване: за всеки по размер
Реклама
Идеята зад MREL е да се подсигурява, че в случай че се стигне до потребност от преструктуриране на проблематична банка (тук си имаме различен акроним - FOLTF, failing or likely to fail), няма да има потребност да се вземат пари от данъкоплатците, а акционери и кредитори ще поемат загуби и ще обезпечат рекапитализирането ѝ (bail-in вместо bail-out). Донякъде сходна е ролята и на условията за финансова адекватност, като двете в известна степен се припокриват, само че има и разлики.
Основната е, че MREL е персонализиран. Определя се от органа за преструктуриране (в България това е Българска народна банка, като най-големите четири банки са към европейския Единен съвет за преструктуриране) за всяка банка на база самостоятелните ѝ характерности - размер, бизнес модел, източници на финансиране, рисков профил и така нататък
Най-общо MREL е формиран от два съставния елемент. Първият е потенциал за вдишване на загуби (Loss Absorption Amount, LAA), което действително съставляват общоприетите финансови условия плюс буфери и добавки, наложени от регулатора. Той може и леко да се завишава, в случай че се одобри, че възможен неин банкрут може да провокира болест. Второто е потенциал за рекапитализация (Recapitalisation Amount, RCA), което се базира на същото число като LAA, само че може да бъде калибрирано нагоре или надолу по преценка на регулатора по отношение на рисковия профил на банката. Ако е планувано при проблеми тя да бъде ликвидирана, а не преструктурирана, регулаторът може даже да дефинира и стойност 0 за RCA.
Има и още много механически елементи, като да вземем за пример, че употребяваният капитал за покриване на буфери не може да се употребява и за условията по MREL. Освен това, в случай че някоя банка не ги покрива, това не е същото като финансов дефицит и не води автоматизирано до надзорни ограничения, а се взема решение случай по случай с проекти за издаване на допустими принадлежности или освобождение от активи.
Реклама
Но общата картина е, че от началото на 2024 година за множеството банки условията значително се повишават, като дейно търсената финансова адекватност доближава равнища 25-30%, а за някои и повече. А това значи и че в последните години съвсем всички банки се надпреварват да попълнят арсенала си с допустими принадлежности (най-вече капитал и зависещ дълг), които да дават отговор на регулаторните условия за покритие на MREL. Набавяне: който както може Българските банки не вършат изключение и те към този момент са емитирали съвсем 1.5 милиарда евро допустими принадлежности. Стратегиите за попълване на дупките обаче са много разнообразни.
Най-безпроблемно наподобява обстановката за огромните банки, които са част от интернационалните групи. При тях всекидневно в проектите за преструктуриране се приема като метод така наречен single point of entry. Това ще рече, че в случай че банката се изправи пред банкрут, загубите се поемат от холдинговата шапка. Затова и по-сериозните условия и набирането на капитал се насочват към централите, а дъщерните банки дават отговор на MREL условията посредством зависещ срочен дълг от банките си майки.
В докладите на четирите най-големи банки в България може да се види, че в интервала от 2021 до началото на 2023 година на по няколко транша са си набавили запас точно по този метод. За ДСК сумата е 435 млн. евро от унгарската OTP, при Уникредит Булбанк - 410 млн. евро от Unicredit, при Пощенска банка - 235 млн. евро от Eurobank, и при ОББ - 185 млн. евро от KBC. Прави усещане и че някои от тези банки в последните години раздаваха дял, като в действителност по-голяма сума се връща назад под формата на дългови принадлежности, което евентуално е за финансово усъвършенстване на групово равнище.
При по-малките банки с непозната благосъстоятелност също се разчита на централата, само че някои притеглят поддръжка и от интернационалните институции. Например Прокредит банк България възнамерява да пласира 130 млн. евро заем на два транша (от които първият стадий за 60 млн. евро към този момент е факт), а Алианц банк България емитира 39.5 млн. евро облигации. И в двете отчасти се включва Европейска банка за възстановяване и развитие. Тя се ангажира да даде на двете банки надлежно 60 и 7.9 млн. евро, като всекидневно парите от нея идват с условия по какъв начин да се употребяват - за зелени планове, а при Прокредит като цел е написана и поддръжка на дребни бизнеси, наранени от войната в Украйна.
Изисквания, експозиции, адекватности, буфери. Да се ориентира човек в актуалните регулации за капитал и ликвидност на баковия бранш несъмнено не е елементарно. Системата от разнообразни съотношения еволюира до същинска джунгла от акроними.
Ако въпреки всичко желаете да блеснете в диалог с някой финансист, можете да вметнете нещо за MREL. Зад тези букви стои терминът minimum requirements for own funds and eligible liquidity (да, знаем, че са изпуснали няколко признака за благозвучие). Ако предпочитате да сте пуритани на българския език, това е преведено като минимални условия за личен капитал и допустими отговорности, кратко в много по-трудното за изговаряне МИСКПЗ.
Това условие беше за пръв път показано още през 2016 година, само че беше даден дълъг интервал за подготовка и поетапно въвеждане. Така в цялостния си искра MREL влиза в действие от началото на 2024 година и несъмнено е една от тематиките, които ангажират огромна част от вниманието на банковите топ мениджъри по света и в България. Това е разбираемо, защото в действителност, с цел да отговорят на повишените условия, съвсем всички банки би трябвало да пласират внушителни количества финансови или дългови принадлежности - а това, изключително при затягаща се парична политика, може да е мъчно и скъпо. Но в действителност резултатът от комплицираната чорба от буквички на регулаторите е много по-широк и визира всички банкови клиенти и изобщо цялата стопанска система, защото от избраните равнища за MREL и опциите на банките да ги покрият зависят в огромна степен лихвената им политика и апетитът за кредитиране. Изискване: за всеки по размер
Реклама
Идеята зад MREL е да се подсигурява, че в случай че се стигне до потребност от преструктуриране на проблематична банка (тук си имаме различен акроним - FOLTF, failing or likely to fail), няма да има потребност да се вземат пари от данъкоплатците, а акционери и кредитори ще поемат загуби и ще обезпечат рекапитализирането ѝ (bail-in вместо bail-out). Донякъде сходна е ролята и на условията за финансова адекватност, като двете в известна степен се припокриват, само че има и разлики.
Основната е, че MREL е персонализиран. Определя се от органа за преструктуриране (в България това е Българска народна банка, като най-големите четири банки са към европейския Единен съвет за преструктуриране) за всяка банка на база самостоятелните ѝ характерности - размер, бизнес модел, източници на финансиране, рисков профил и така нататък
Най-общо MREL е формиран от два съставния елемент. Първият е потенциал за вдишване на загуби (Loss Absorption Amount, LAA), което действително съставляват общоприетите финансови условия плюс буфери и добавки, наложени от регулатора. Той може и леко да се завишава, в случай че се одобри, че възможен неин банкрут може да провокира болест. Второто е потенциал за рекапитализация (Recapitalisation Amount, RCA), което се базира на същото число като LAA, само че може да бъде калибрирано нагоре или надолу по преценка на регулатора по отношение на рисковия профил на банката. Ако е планувано при проблеми тя да бъде ликвидирана, а не преструктурирана, регулаторът може даже да дефинира и стойност 0 за RCA.
Има и още много механически елементи, като да вземем за пример, че употребяваният капитал за покриване на буфери не може да се употребява и за условията по MREL. Освен това, в случай че някоя банка не ги покрива, това не е същото като финансов дефицит и не води автоматизирано до надзорни ограничения, а се взема решение случай по случай с проекти за издаване на допустими принадлежности или освобождение от активи.
Реклама
Но общата картина е, че от началото на 2024 година за множеството банки условията значително се повишават, като дейно търсената финансова адекватност доближава равнища 25-30%, а за някои и повече. А това значи и че в последните години съвсем всички банки се надпреварват да попълнят арсенала си с допустими принадлежности (най-вече капитал и зависещ дълг), които да дават отговор на регулаторните условия за покритие на MREL. Набавяне: който както може Българските банки не вършат изключение и те към този момент са емитирали съвсем 1.5 милиарда евро допустими принадлежности. Стратегиите за попълване на дупките обаче са много разнообразни.
Най-безпроблемно наподобява обстановката за огромните банки, които са част от интернационалните групи. При тях всекидневно в проектите за преструктуриране се приема като метод така наречен single point of entry. Това ще рече, че в случай че банката се изправи пред банкрут, загубите се поемат от холдинговата шапка. Затова и по-сериозните условия и набирането на капитал се насочват към централите, а дъщерните банки дават отговор на MREL условията посредством зависещ срочен дълг от банките си майки.
В докладите на четирите най-големи банки в България може да се види, че в интервала от 2021 до началото на 2023 година на по няколко транша са си набавили запас точно по този метод. За ДСК сумата е 435 млн. евро от унгарската OTP, при Уникредит Булбанк - 410 млн. евро от Unicredit, при Пощенска банка - 235 млн. евро от Eurobank, и при ОББ - 185 млн. евро от KBC. Прави усещане и че някои от тези банки в последните години раздаваха дял, като в действителност по-голяма сума се връща назад под формата на дългови принадлежности, което евентуално е за финансово усъвършенстване на групово равнище.
При по-малките банки с непозната благосъстоятелност също се разчита на централата, само че някои притеглят поддръжка и от интернационалните институции. Например Прокредит банк България възнамерява да пласира 130 млн. евро заем на два транша (от които първият стадий за 60 млн. евро към този момент е факт), а Алианц банк България емитира 39.5 млн. евро облигации. И в двете отчасти се включва Европейска банка за възстановяване и развитие. Тя се ангажира да даде на двете банки надлежно 60 и 7.9 млн. евро, като всекидневно парите от нея идват с условия по какъв начин да се употребяват - за зелени планове, а при Прокредит като цел е написана и поддръжка на дребни бизнеси, наранени от войната в Украйна.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ