Арт гении оживяват в Синята гора
Николай Табаков с великия повествовател Йордан Радичков, с който са близки другари
„ Синята гора “ - най-новият разказ на Николай Табаков, няма нищо общо с дърводобива. Той споделя живота - катери се по стръмнините на личните ни безредици, спуска се стремително в персоналните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е стръв, прелъщение, безконечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски взор се изправят горските глъбини на сякаш почтеното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна убеденост, че сме тъкмо ние, че сме тук и в този момент. Разпознаваме себе си в героите, без съмнение вземаме страна, неспокойно отхвърляме, размирно се съгласяваме, от време на време плачем, повече се смеем. Пътеките на живота лъкатушат, провокират, постоянно са стръмни, по-малко угодни. Какъв е смисълът, се питаме. А тъкмо това ни слага освен в достоверната обстановка на съществено размишляващи човешки същества, само че слага пред нас оня безконечен, изконен, безусловно персонален и безвъзвратен въпрос. Дали съм, дали да бъда. Или да не бъда. Въпросът е сложен. Отговорът – в случай че го потърсите. Една разходка в гората.
Привидно тематиката в “Синята гора “ е коронавирусът, само че посредством персонажите и сюжета Табаков ни занимава с фундаментални въпроси за индивида и неговото съществуване – в Свищов, Бостън, Аржентина, Италия, Китай... И този разказ на известния публицист е вселенски, само че не поради Ковид 19. Основният воин, който води аз-повествуванието е Симеон Майкъл – романист от разбъркан брак сред българката Мария и американския академик Майкъл Самюъл. Важни са облиците на Баба Меца, сина и внука й Тръпко – тя е властолюбива, обича да се постанова, само че е талантлива с реформаторски дух и усет към бизнеса. Събира се с Дядо Плетикрачко, който е мъдрец и извънредно свободомислещ, не може да е под чехъл. Затова съжителството му с Баба Меца трае единствено три дни. Но тя ражда наследник.
В романа става дума още за автентичен двубой в рисуването сред Пикасо и Владимир Димитров-Майстора, за Жорж Брак, Сезан, Андре Бретон, Шекспир, Данте, Ван Гог, Рембо, Моцарт, Тютчев, Платон, Ботев, Пенчо Славейков, Петко Тодоров, Бертолт Брехт, Иля Еренбург, мъдреца Никола Радев. Защото измежду водещите тематики на Табаков по традиция е тази, която е обвързвана с достойнството и достолепието.
„ Дори не знам дали достойнството и достолепието съществуват тук и в този момент. Или в случай че съществуват, същността и смисъла на тези думи - или етични категории, са изменени до неразбираемост. За младежите е изключителна чест да вземат участие в риалити шоу или въобще в някакви обществени излъчвания, да се демонстрират и - видите ли - другите да ги разпознават. За тази " чест " те са подготвени да продадат майка си, татко си и " себе даже ". Това е фешън, това е известно, хайде - напред на маслините. На всяка цена. На всеки режисьор. На всеки километър. Да продадем, с цел да спечелим. Същото се отнася за политиците. За тях е изключително почтено да " подкрепят " свои хора, да се водят " на почитание " измежду избрани среди, да обезпечат както себе си, по този начин и безбройните си бъдещи генерации и то - за епохи.
Човешкото око няма засищане. И отново непременно. Или по-точно казано - на цената на един мандат. Е, добре. Знаете ли какво ще оставят след себе си тези хора? Едни парцели, едни огради, червени покриви. Едно нищо. Защото тях няма да ги има. И споменът за тях няма да го има. Само огради. Затова в " Синята гора " тези морални категории са присъщи на различен вид хора, на други човешки качества “, безапелационен е Табаков. И е уверен, че продължаваме да живеем като на сън. „ България е сън. Струва ми се, че мечтаехме през 97-ма година и че сънуваме в този момент. Че в този момент други младежи мечтаят, а ще сънуват в бъдеще. Че някой още веднъж ще ни излъже. Че някой още веднъж ще яхне човешкото неодобрение. Че някой, мамка му, още веднъж ще се възползва от чистотата на фантазиите. Така е. Но ние сме хора и имаме право на фантазиите си. Имаме право на същинска страна. Имаме право да знаем. Имаме право да сменяме тези, които се подиграват на фантазиите ни. Имаме право да се грижим за бъдещето на децата си. Защото в случай че ги нямаме тези права, какво ни остава? Един вопъл. Не ви ли омръзна да го слушате? “
„ Синята гора “ - най-новият разказ на Николай Табаков, няма нищо общо с дърводобива. Той споделя живота - катери се по стръмнините на личните ни безредици, спуска се стремително в персоналните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е стръв, прелъщение, безконечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски взор се изправят горските глъбини на сякаш почтеното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна убеденост, че сме тъкмо ние, че сме тук и в този момент. Разпознаваме себе си в героите, без съмнение вземаме страна, неспокойно отхвърляме, размирно се съгласяваме, от време на време плачем, повече се смеем. Пътеките на живота лъкатушат, провокират, постоянно са стръмни, по-малко угодни. Какъв е смисълът, се питаме. А тъкмо това ни слага освен в достоверната обстановка на съществено размишляващи човешки същества, само че слага пред нас оня безконечен, изконен, безусловно персонален и безвъзвратен въпрос. Дали съм, дали да бъда. Или да не бъда. Въпросът е сложен. Отговорът – в случай че го потърсите. Една разходка в гората.
Привидно тематиката в “Синята гора “ е коронавирусът, само че посредством персонажите и сюжета Табаков ни занимава с фундаментални въпроси за индивида и неговото съществуване – в Свищов, Бостън, Аржентина, Италия, Китай... И този разказ на известния публицист е вселенски, само че не поради Ковид 19. Основният воин, който води аз-повествуванието е Симеон Майкъл – романист от разбъркан брак сред българката Мария и американския академик Майкъл Самюъл. Важни са облиците на Баба Меца, сина и внука й Тръпко – тя е властолюбива, обича да се постанова, само че е талантлива с реформаторски дух и усет към бизнеса. Събира се с Дядо Плетикрачко, който е мъдрец и извънредно свободомислещ, не може да е под чехъл. Затова съжителството му с Баба Меца трае единствено три дни. Но тя ражда наследник.
В романа става дума още за автентичен двубой в рисуването сред Пикасо и Владимир Димитров-Майстора, за Жорж Брак, Сезан, Андре Бретон, Шекспир, Данте, Ван Гог, Рембо, Моцарт, Тютчев, Платон, Ботев, Пенчо Славейков, Петко Тодоров, Бертолт Брехт, Иля Еренбург, мъдреца Никола Радев. Защото измежду водещите тематики на Табаков по традиция е тази, която е обвързвана с достойнството и достолепието.
„ Дори не знам дали достойнството и достолепието съществуват тук и в този момент. Или в случай че съществуват, същността и смисъла на тези думи - или етични категории, са изменени до неразбираемост. За младежите е изключителна чест да вземат участие в риалити шоу или въобще в някакви обществени излъчвания, да се демонстрират и - видите ли - другите да ги разпознават. За тази " чест " те са подготвени да продадат майка си, татко си и " себе даже ". Това е фешън, това е известно, хайде - напред на маслините. На всяка цена. На всеки режисьор. На всеки километър. Да продадем, с цел да спечелим. Същото се отнася за политиците. За тях е изключително почтено да " подкрепят " свои хора, да се водят " на почитание " измежду избрани среди, да обезпечат както себе си, по този начин и безбройните си бъдещи генерации и то - за епохи.
Човешкото око няма засищане. И отново непременно. Или по-точно казано - на цената на един мандат. Е, добре. Знаете ли какво ще оставят след себе си тези хора? Едни парцели, едни огради, червени покриви. Едно нищо. Защото тях няма да ги има. И споменът за тях няма да го има. Само огради. Затова в " Синята гора " тези морални категории са присъщи на различен вид хора, на други човешки качества “, безапелационен е Табаков. И е уверен, че продължаваме да живеем като на сън. „ България е сън. Струва ми се, че мечтаехме през 97-ма година и че сънуваме в този момент. Че в този момент други младежи мечтаят, а ще сънуват в бъдеще. Че някой още веднъж ще ни излъже. Че някой още веднъж ще яхне човешкото неодобрение. Че някой, мамка му, още веднъж ще се възползва от чистотата на фантазиите. Така е. Но ние сме хора и имаме право на фантазиите си. Имаме право на същинска страна. Имаме право да знаем. Имаме право да сменяме тези, които се подиграват на фантазиите ни. Имаме право да се грижим за бъдещето на децата си. Защото в случай че ги нямаме тези права, какво ни остава? Един вопъл. Не ви ли омръзна да го слушате? “
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ