Никола Димитров: Историята е на наша страна
Никола Димитров: Историята е на наша страна
Поддръжниците на съглашението за смяна на името на Македония са "от дясната страна на историята", а техните критици в последна сметка ще се съгласят, сподели македонският външен министър пред AFP. Първият посланик на Скопие Никола Димитров даде изявлението в миг, когато в гръцкия парламент се чака с напрежение гласоподаване по Договора от Преспа, който ще преименува балканската страна "Република Северна Македония".
Димитров и гръцкият му сътрудник по това време Никос Котциас бяха архитектите на Договора, подписан през юни 2018 година, според който беше добавена "Северна" към името на Македония в опит да се погаси продължаващ десетилетия наред спор сред съседите.
Повече от четвърт век Атина блокира участието на Скопие в организации като НАТО и Европейски Съюз, тъй като претендира за изключителни права върху името Македония, което носи и провинция в северна Гърция.
Но шампанското, което водачите отвориха в деня на подписването на Договора от Преспа, в действителност беше единствено въведения към месеци на политически рецесии, а критици – националисти в двете страни стачкуваха против смяната на името.
Македония мина през серия от предизвикателни стъпки за одобрение на контракта, а в този момент е ред на Гърция да постави дефинитивно точка.
В изявление за AFP от кабинета си в Скопие, Димитров сподели, че има вяра, че протестиращите, в това число критиците в личната му страна, които считат смяната на името за смущаваща, някой ден ще схванат.
"Чувствам, че съм изрично от вярната страна на историята и мисля, че след няколко години... даже тези, които в този момент са гневни и стачкуват, ще кажат:" Изглежда вие бяхте прави ", сподели той.
Ако Гърция утвърди контракта, се чака Македония да бъде призната бързо в НАТО.
След това всички погледи ще се насочат към Брюксел, който предходната година съобщи, че ще стартира договаряния за присъединение на Македония към Европейски Съюз през юни 2019 година.
Македонското държавно управление, водено от социалдемократа Зоран Заев, акцентира на европейската вероятност на страната в опит да откри поддръжка за промяната на името измежду обществеността.
Въпреки това се усеща възприятието на отслабен интереса към разширението измежду някои държави-членки, по-специално във Франция, където президентът Еманюел Макрон прикани новите кандидатури да бъдат обсъждани с "голяма нерешителност и строгост".
Ако Европейски Съюз не успее да извърши обещанията си за започване на договарянията за участие на Македония, ще има "загуба на доверие към целия развой на присъединяване", предизвести Димитров.
"Ще създадем всичко допустимо, с цел да създадем съвсем невероятно някоя държава-членка да не се причисли към консенсуса", с цел да отвори кандидатурата на Скопие през юни, добави той.
Признавайки, че Македония би трябвало да направи съществени промени преди да бъде подготвена да се причисли към Блока, Димитров добави: "Това, което желаеме, е да стартираме пътуването".
Споразумението за смяна на името е рядка позитивна вест за Балканите, район, изпълнен със съществени различия и напрегнати връзки сред съседите.
Димитров прикани другите страни да следват модела от Преспа, заявявайки, че би трябвало бързо да се подхващат дейности по редица проблеми - от дипломатически разногласия до обучение и опазване на здравето, с цел да се ограничи изселването на младежите в района.
Много от одобрените политически разногласия в района са обвързани с исторически диспути, завещание от честите териториални промени в един завършек на Европа, който е претърпял голям брой войни и непознати намеси.
"Когато приключим дебата за това коя е най-старата нация, цялото ни младо потомство ще бъде в Германия и другаде", предизвести Димитров за емигрантската рецесия. /БГНЕС
Поддръжниците на съглашението за смяна на името на Македония са "от дясната страна на историята", а техните критици в последна сметка ще се съгласят, сподели македонският външен министър пред AFP. Първият посланик на Скопие Никола Димитров даде изявлението в миг, когато в гръцкия парламент се чака с напрежение гласоподаване по Договора от Преспа, който ще преименува балканската страна "Република Северна Македония".
Димитров и гръцкият му сътрудник по това време Никос Котциас бяха архитектите на Договора, подписан през юни 2018 година, според който беше добавена "Северна" към името на Македония в опит да се погаси продължаващ десетилетия наред спор сред съседите.
Повече от четвърт век Атина блокира участието на Скопие в организации като НАТО и Европейски Съюз, тъй като претендира за изключителни права върху името Македония, което носи и провинция в северна Гърция.
Но шампанското, което водачите отвориха в деня на подписването на Договора от Преспа, в действителност беше единствено въведения към месеци на политически рецесии, а критици – националисти в двете страни стачкуваха против смяната на името.
Македония мина през серия от предизвикателни стъпки за одобрение на контракта, а в този момент е ред на Гърция да постави дефинитивно точка.
В изявление за AFP от кабинета си в Скопие, Димитров сподели, че има вяра, че протестиращите, в това число критиците в личната му страна, които считат смяната на името за смущаваща, някой ден ще схванат.
"Чувствам, че съм изрично от вярната страна на историята и мисля, че след няколко години... даже тези, които в този момент са гневни и стачкуват, ще кажат:" Изглежда вие бяхте прави ", сподели той.
Ако Гърция утвърди контракта, се чака Македония да бъде призната бързо в НАТО.
След това всички погледи ще се насочат към Брюксел, който предходната година съобщи, че ще стартира договаряния за присъединение на Македония към Европейски Съюз през юни 2019 година.
Македонското държавно управление, водено от социалдемократа Зоран Заев, акцентира на европейската вероятност на страната в опит да откри поддръжка за промяната на името измежду обществеността.
Въпреки това се усеща възприятието на отслабен интереса към разширението измежду някои държави-членки, по-специално във Франция, където президентът Еманюел Макрон прикани новите кандидатури да бъдат обсъждани с "голяма нерешителност и строгост".
Ако Европейски Съюз не успее да извърши обещанията си за започване на договарянията за участие на Македония, ще има "загуба на доверие към целия развой на присъединяване", предизвести Димитров.
"Ще създадем всичко допустимо, с цел да създадем съвсем невероятно някоя държава-членка да не се причисли към консенсуса", с цел да отвори кандидатурата на Скопие през юни, добави той.
Признавайки, че Македония би трябвало да направи съществени промени преди да бъде подготвена да се причисли към Блока, Димитров добави: "Това, което желаеме, е да стартираме пътуването".
Споразумението за смяна на името е рядка позитивна вест за Балканите, район, изпълнен със съществени различия и напрегнати връзки сред съседите.
Димитров прикани другите страни да следват модела от Преспа, заявявайки, че би трябвало бързо да се подхващат дейности по редица проблеми - от дипломатически разногласия до обучение и опазване на здравето, с цел да се ограничи изселването на младежите в района.
Много от одобрените политически разногласия в района са обвързани с исторически диспути, завещание от честите териториални промени в един завършек на Европа, който е претърпял голям брой войни и непознати намеси.
"Когато приключим дебата за това коя е най-старата нация, цялото ни младо потомство ще бъде в Германия и другаде", предизвести Димитров за емигрантската рецесия. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ