Ние, българите, във външната политика винаги сме се учили от

Ние, българите, във външната политика постоянно сме се учили от византийците. Формулата, която сме усвоили от тях, е следната: на изток приказваме едно, на запад - друго. А в действителност вършим нещо трето. Така се случва и в този момент.

Борисов, Путин, Ердоган и Вучич по време на церемонията по откриването на " Турски поток "

Коментар от Даниел Смилов :

Във външната политика ние, българите, постоянно сме се учили от византийците. Формулата, която сме усвоили от тях, е следната: на изток приказваме едно, на запад - друго, а в действителност вършим нещо трето. Византия сполучливо е прилагала тази политика над хиляда години и ние постоянно сме страдали от нея. Но наподобява не сме схванали най-важния ѝ детайл: че това е политика в отбрана на държавния, обществен интерес на империята. Докато при нас постоянно не е ясно в чий интерес вършим словесните и дипломатически еквилибристики.

Тръбата с доста имена

Да вземем да вземем за пример случая с преименуването на „ Турски поток " в “Балкански ”. на изток (в Истанбул) на откриването на „ Турски поток ", който е газов план от две тръби - едната за Турция, другата за Европа. На изток (за пред Турция и Русия) този план си е “Турски поток ”, само че на запад - за пред Сърбия и най-много за пред Европейски Съюз и Съединени американски щати - ще го назоваваме “Балкански ”. “Хитрата ” ни цел е да избегнем възможни наказания, които администрацията на Тръмп може в даден миг да наложи на участниците в добросъседското мероприятие. Но в случай че това е задачата, не беше ли по-сигурно да назовем нашата част от тръбата “Европейски ” или даже напряко “Американски поток ”?

Факт е обаче, че и “Марсиански поток ” да го назовем, по тръбата ще тече съветски газ, приближаващ през Турция. Капацитетът на тази тръба е съвсем изцяло запазен от “Газпром ”. Същото важи и за потенциала на старите ни тръби по “Трансбалканския газопровод ". Както подсказва съвпадението в имената ( “балкански ” и “трансбалкански ”), в този момент имаме две съвсем паралелни тръби за едно и също нещо: към 15 милиарда куб. м. съветски газ, главно транзитиращ за Европа. от упражнението е явен: точно Русия взема решение от кое място да насочи количествата. Когато желае да упражни напън върху Украйна, пуска газа през Турция. А когато Ердоган смъкна някой съветски аероплан, газът може да мине през Украйна. За да осъществя тази благородна цел на съветската външна политика, България подарява сумата за построяването на вторите тръби и се отхвърля от към милиард евро (или левове - няма значение при такива другарски жестове) неустойки по действителен контракт за доставка на съветски газ от Украйна. Как всичко това е в български интерес - единствено министър председателят Борисов знае.

Борисов след завръщането си от Истанбул, където взе участие в церемонията по откриването на " Турски поток "

Държавна загадка

Газовият специалист проф. Атанас Тасев твърди, че отводът ни да търсим неустойки от Москва се “компенсира ” от решението на Путин да не си желае 900 милиона евро неустойки за съглашения, които очевидно сме подписвали по неосъществения “Южен поток ”. Какво сме подписвали на изток - не знаем. Защото е държавна загадка. Но без да желаеме и сякаш без нищо да подписваме, напълно непорочно се оказахме притежатели на два съветски реактора на цена (пак) към милиард евро. Така че нищо чудно съветската страна да е приложила модела с непорочното зачатие и към “Южен поток ”. Тоест, в този момент си плащаме дълг за ангажимент, който някой е поел от името на страната, до момента в който пред домашната аудитория (и на запад) е говорел напълно друго. Кой, по какъв начин и по кое време го е направил - няма да разберем. Държавна загадка.

В обсъждания случай - дали потокът ще е " турски ” или " балкански ” - изгодата за България от него не наподобява огромна и даже напряко си наподобява на един милиард загуба (евро или левове). Но може би разноговоренето и разноподписването по други въпроси дава положителни резултати? Нека да разгледаме няколко случая.

АЕЦ " Белене "

За пред съветската страна известието, което изпращаме, гласи, че планът е жив и че централата ще се строи главно с съветска технология. Само търсим парите. За пред Съединени американски щати и домашната аудитория (тоест, на запад) известието гласи, че ще строим централата, единствено в случай че се откри различен вложител, а не българската страна, който да носи риска от плана. А в действителност вършим нещо трето: отлагаме отписването на към 3 милиарда лв. (или евро?) “активи ” на енергийните ни предприятия, състоящи се в два реактора, които сме придобили сякаш без да желаеме, плюс подготвителни уреди в Белене, разказани от премиера като “гьол ”. Голяма част от тези “активи ” са също по този начин комисионни, дадени за експертизи, лицензи и позволения на площадката. Ако тези “активи ” бъдат отписани, ще се наложи да вземем държавен дълг, с цел да капитализираме енергийните сдружения. Политиката на това държавно управление наподобява е да отсрочва оптимално решението за поемането на дълг - било то за градеж на централата (голям), или за отписване на активите (по-малък).

Втечнен газ

Вече се появява действителна опция да диверсифицираме доставките на газ през терминала за полутечен газ в Гърция. България пое и дялово присъединяване в оборудването, което е добра вест и похвална политика на държавното управление. Пред Съединени американски щати и тази политика се афишира за стратегическа. За пред съветската страна обаче се акцентира, че количествата полутечен газ са по-скоро алегорични, а действителните размери по тръбопроводите ни са непокътнати за съветски газ и съветски пренос за Европа. Тази двоякост е доста забележима и в по този начин наречения “газов хъб ”, който продаваме пред Европейски Съюз. “Хъбът ” като структура може и да съществува на доктрина, само че практиката е надалеч от нея: големите количества газ са на “Газпром ” и тези количества не се търгуват при нас, а просто минават пренос през страната.
Редакцията предлага
Корупция и държавни секрети

Пред Съединени американски щати и Европейски Съюз твърдим, че се борим против корупцията, само че това не ни пречи да влизаме в съглашения на изток за милиарди долари, сякаш без да имаме политическо единодушие за реализирането на плановете. В последна сметка никой не е дал отговор на въпроса по какъв начин се сдобихме с два съветски реактора, без да има политическо решение за реализация на централата. И на какво съображение Москва би имала искания за неустойки по “Южен поток ”, в случай че не сме поемали задължения.

Скрипал, Гебрев, шпионите

На изток поддържаме Русия по проблеми като " Скрипал ”, в Съединени американски щати Борисов показва преданост към НАТО, а прокурорите ни регистрират какво правят по “шпионските ” проблеми. На едните споделяме, че гоним съветски дипломати и водим каузи против шпиони, на другите обясняваме, че става дума за маргинални фигури, а що се отнася до същински тежки случаи като опита за отравяне на български жители по модела “Скрипал ”, не вършим нищо без напън от страна на западни посолства. А и след напън не сме създали кой знае какво.

Да обобщим

Като теглим чертата, не сме спечелили доста от тази външна политика на византийско разноговорене и разноправене. Даже същинските византийци несъмнено биха се обидили от сравнението. Като оставим настрани българската сметка за милиардите, това, което сигурно сме изгубили, е опцията да ни почитат и да не ни третират като селски хитреци. Защото освен че хитруваме, само че и го вършим на дребно и нерядко в наш народен ущърб. Изглежда и Русия, и Съединени американски щати към този момент са развили сходни рефлекси към българското увъртане: не ни слушат какво приказваме, а напряко желаят да подписваме и да се обвържем с заплащане. Съединени американски щати го вършат намерено, както при закупуването на Ф-16. С Русия научаваме за обвързването по-късно, от време на време след арбитраж.

Това увъртане е мощно унизително за България, въпреки че сегашната обстановка е доста по-добра от тази в комунистическото минало. В него един от най-унизителните моменти е предлагането на Тодор Живков и Политбюро да станем, с цел да си осигурим избавителен заем от Москва. Някои и до ден-днешен поясняват това като върховен дипломатически пилотаж: хем не сме станали руска република, хем са ни дали парите. Думите обаче имат значение. И тези, които не държат на тях, не могат да изискват почитание от останалите.