Детски бисери, които предизвикват широка усмивка
Непосредствеността, отвореността към всичко ново и живото въображение оказват помощ на нашите деца да намират ексцентрични решения във всяка житейска обстановка и в никакъв случай да не униват.
В удостоверение на това събрахме няколко детски изявления, които родителите са споделили в обществените мрежи. Просто се насладете:
– Мамо, знаеш ли, че има такава фигура: безъгълник?
– Кръг ли е, какво?
– Ами да.
***
Синът ми с очарован глас:
– Каква коса има вуйна!
Лелята се усмихва. Синът ми продължава:
– Като юфка върху главата!
***
Синът ми (на 6 години и половина)
– Мамо, а кой от вас искаше първи да се ожените?
– Баща ти! Направи ми предложение, подари ми пръстен….
– Примамвал те е…
***
– Мамо, а какво е това „ автограф “?
– Ами, това е твой персонален знак, нещо като щемпел на всеки човек. Когато получиш персонална карта, ще си измислиш собствен.
– Мамо, а може ли да обрисувам танк?
***
Питам сина си (5-годишен):
– Сашо, имаш ли другар Иван?
– Да.
– А той в детската градина наскърбява ли те?
– Заедно се наскърбяваме, въпреки всичко сме другари.
***
Говоря с щерка си (3 години) по какъв начин се споделят децата в нейната група. Тя:
– Катя, Никол, Радизабога…
Аз в неразбиране:
– Как?!
– Радизабога. Госпожата от самото начало й вика: „ Ради, за бога, не плачи “.
***
Опитвам се да смъква пуловера от щерка си (2 години), само че нещо се разсеях. Тя уплашено:
– Мамо! Къде съм?
***
Катя (9 години) пита:
– Мамо, а има ли някакъв тип битка особено за девойки?
Николай (7 години) от другия ъгъл на стаята:
– Разбира се, че има! Борба за мъж се нарича…
***
От банята:
– Мамо, мамооо… Дай ми още една забрадка! Мих си краката… и инцидентно си измих главата.
***
Бабата задава мистерия на внука Виктор (6 години):
– Рижа, хитра, влиза в двора – брои всички кокошки. Що е то?
– Съседката вуйна Галя!
***
Готвим се да вървим на йога. Юлияна (7 години) капризничи в жанр „ Това няма да го облека! Това не се съчетава с това! “ Укорявам щерка си:
– Юлияна, държиш се непоносимо!
Дъщеря ми учудено мига с мигли:
– Защо пък непоносимо? Нормално женско държание!
***
За обяд съм приготвила пиле в сметанов сос. Михаела (6 години):
– Мамо, през днешния ден месото е вкусно… (пауза)… и тази бяла галактическа слуз също.
***
Качваме се в асансьора. Казвам на Владо (2 години и 5 месеца):
– Не пипай стените с ръце, тук неприятните чичковци пишкат.
На другия ден викаме асансьора, вратите се отварят, излизат двама мъже. Владо на всеослушание:
– Изпикахте ли се към този момент?
***
Опитваме се с баба му да разбираем на четиригодишния Антон по какъв начин би трябвало да се държи. Той ни оповестява със спокоен корав глас:
– Нямам желание да чувам препоръките на някогашни девойки.
***
Кристина (4 години) преглежда албума със фотоси на баба си и пита:
– Мамо, а когато баба е била млада, целият им свят ли е бил черно-бял?
***
Шестгодишният ми наследник не схваща нищо от това, което приказва брат му на една годинка, и пита:
– Мамо, а ти сигурна ли си, че той е българин?
***
Дъщеря ни (2 години и половина):
– Татко, не отивай на работа, остани с нас.
– Ако татко ти не върви на работа, няма да има какво да ядем.
– Ами да. Тати ще изяде всичко.
***
Дете гледа осъществяване на оперен артист и споделя:
– А когато в детската градина викаме по този начин, ни се карат…
***
-Мамо, а за какво печката е толкоз мръсна?
– Баща ти пържи яйца.
– Как, без тиган ли?
