Което се случва във Вегас, вече не остава само във Вегас
Не ме интересува дали злокобния фанатик, който мазета 59 души в Лас Вегас е мохамеданин или християнин, демократ или републиканец, хомофоб или терорист. Не ме интересува дали ще наричате постъпката му – най-кървавото всеобщо ликвидиране в актуалната американска история – терористично нахлуване, коренен ислямизъм или закононарушение от ненавист. Единственото, което ме интересува е това: Без това нелегално армейско оръжие, закупено на свободния пазара, този изверг щеше да си е просто един вид в хотелска стая.
Първите три фрази са съвсем идентични с това, което написах на 16 юни 2016 година, когато 49 души бяха разстреляни в гей-бар в Орландо. Само няколко неща трябваше да се трансформират: броят на убитите, който се увеличи; мястото на престъплението; от „ автомат ” на „ автомати ”, тъй като нападателят е имал няколко; и местоположението му – хотелска стая вместо бар.
Убеден съм, че в някакъв миг, след месец, година или две, ще имам опцията още веднъж да напиша тези три фрази, с няколко промени, с цел да уточня детайлностите от идващото най-кърваво всеобщо ликвидиране в актуалната американска история. Защото единственото нещо по-сигурно от всеобщите убийства са нашето отвращение да се поучим от сходни нещастия.
Вече ни споделиха, че нападението в Лас Вегас, при което над 500 души бяха ранени на концерт навън, е дело на „ чисто зло ” и злото не предстои на легализиране. Вече ни споделиха, че е прекомерно рано на този стадий да се отваря тематиката за контрола върху оръжията. Вече ни инструктираха, че единствената ни подобаваща реакция, в този момент и вечно, е да се молим.
Няма по какъв начин да не си помисля че на този стадий от окървавената американска история, Господ към този момент е чул задоволително молебствия и от дълго време чака някой да осъзнае, че на хората са дадени мозъци и здрав разсъдък, с упованието тези неща да са им от изгода. Може би Господ се чуди за какво продължаваме да се молим, а не стартираме да използваме главите си.
В идните дни ще научим повече за Стивън Падок, 64-годишният гражданин на Невада, който от 32-ият етаж на хотелския-казино комплекс „ Мандалей Бей ” откри огън против публиката на открит кънтри-концерт. Ще научим от кое място и по какъв начин се е сдобил с оръжията – минимум 23 съгласно управляващите – и дали е модифицирал някои от тях от полуавтоматични на автоматизирани, с цел да усили скоростта, с която да може да убива почтени хора.
Ще научим какви са били претекстовете му, въпреки че както сподели шефът Лас Вегас Джоузеф Ломбардо в понеделник: „ Не мога да вляза в мислите на един умопобъркан. ”
Ще чуем разтърсващи истории на потърпевшите и техните фамилии, и вдъхновяващи разкази за храброст и съчувствие от оказалите първа помощ.
И, както поставя традицията, времето ще отмине и стрелбата от Лас Вегас – към този момент най-кървавото всеобщо ликвидиране в актуалната американска история – ще остане единствено страница в „ Уикипедия ” и събитие, за което си спомняме на всяка годишнина или до момента в който нещо по-лошо не се случи.
Президентът Доналд Тръмп сподели: „ Молим се за цялата нация да откри единение и убеденост и се молим да пристигна деня, в който злото е прокудено и почтените са в сигурност от ненавист и боязън. ”
Лидерът на болшинството в Конгреса, републиканецът Кевин Макарти популяризира изказване, гласящо: „ Това са времена, в които се обръщаме към Бог, с цел да се опитаме да проумеем по какъв начин е допустимо да се правят сходни безчовечен действия. ”
Светът до момента не е разкрил метод да прокуди злото, а считам всички се досещаме по какъв начин тъкмо става допустимо да се правят сходни безчовечен действия.
Затягането на контрола върху оръжията единствено по себе си не е решение. Всеки който влиза със сак автомати в хотелска стая и открива огън против аудитория на концерт явно има дълбоки душевни проблеми, които не са били третирани в точния момент.
Никога няма да намерим задоволително огромен магнит, с цел да издърпаме с него всички частно притежавани оръжия в страната; и в никакъв случай няма да можем да спрем анормален човек да се докопа да оръжие и отнеме почтени животи.
Всичко това обаче не е задоволително, с цел да се оставим да разчитаме единствено на молебствия и пояснение от Господ. Има ограничения които можем да вземем, както във връзка с контрола върху частно притежаваните оръжия, по този начин и що се отнася до душевното здраве, и приказваме, приказваме, викаме, крещим и нищо в последна сметка не случва.
В коментара ми след всеобщото ликвидиране в Орландо написах: „ Всеки път когато сходно нещо се случи – а се случва все по-често, не мислите ли? – една група американци показва, че общия знаменател във всички тези нещастия е инструментът, с който се изстрелват патрони в телата на хората, а друга група притисва джобната си конституция към гърдите и стартира да крещи: „ Тирания! ”
Същите думи мога да повторя и в този момент.
Америка е единствена в света що се отнася до въоръженото принуждение. И съм сигурен че американците имаме мозъка и здравия разсъдък да подходим вярно към казуса.
Защо не го вършим, допускам е нещо, което и Господ не може напълно да проумее.
„ … А в този момент, „ спорт “*
Според данните на неправителствената организация „ Архив на закононарушенията с огнестрелно оръжие ”, за първите девет месеца на тази година на територията на Съединени американски щати са били осъществени 211 „ всеобщи стрелби ”, т.е. с четирима или повече хора простреляни в едно събитие, без да е обиден стрелеца; регистрирани са 11 572 смъртни случая, породени от огнестрелно оръжие; и 2 971 случая на простреляни деца и младежи.
* Иронична имитация на американския рапър и артист Айс Ти за притъпяването на публичното мнение в Съединени американски щати към въоръженото принуждение
Първите три фрази са съвсем идентични с това, което написах на 16 юни 2016 година, когато 49 души бяха разстреляни в гей-бар в Орландо. Само няколко неща трябваше да се трансформират: броят на убитите, който се увеличи; мястото на престъплението; от „ автомат ” на „ автомати ”, тъй като нападателят е имал няколко; и местоположението му – хотелска стая вместо бар.
Убеден съм, че в някакъв миг, след месец, година или две, ще имам опцията още веднъж да напиша тези три фрази, с няколко промени, с цел да уточня детайлностите от идващото най-кърваво всеобщо ликвидиране в актуалната американска история. Защото единственото нещо по-сигурно от всеобщите убийства са нашето отвращение да се поучим от сходни нещастия.
Вече ни споделиха, че нападението в Лас Вегас, при което над 500 души бяха ранени на концерт навън, е дело на „ чисто зло ” и злото не предстои на легализиране. Вече ни споделиха, че е прекомерно рано на този стадий да се отваря тематиката за контрола върху оръжията. Вече ни инструктираха, че единствената ни подобаваща реакция, в този момент и вечно, е да се молим.
Няма по какъв начин да не си помисля че на този стадий от окървавената американска история, Господ към този момент е чул задоволително молебствия и от дълго време чака някой да осъзнае, че на хората са дадени мозъци и здрав разсъдък, с упованието тези неща да са им от изгода. Може би Господ се чуди за какво продължаваме да се молим, а не стартираме да използваме главите си.
В идните дни ще научим повече за Стивън Падок, 64-годишният гражданин на Невада, който от 32-ият етаж на хотелския-казино комплекс „ Мандалей Бей ” откри огън против публиката на открит кънтри-концерт. Ще научим от кое място и по какъв начин се е сдобил с оръжията – минимум 23 съгласно управляващите – и дали е модифицирал някои от тях от полуавтоматични на автоматизирани, с цел да усили скоростта, с която да може да убива почтени хора.
Ще научим какви са били претекстовете му, въпреки че както сподели шефът Лас Вегас Джоузеф Ломбардо в понеделник: „ Не мога да вляза в мислите на един умопобъркан. ”
Ще чуем разтърсващи истории на потърпевшите и техните фамилии, и вдъхновяващи разкази за храброст и съчувствие от оказалите първа помощ.
И, както поставя традицията, времето ще отмине и стрелбата от Лас Вегас – към този момент най-кървавото всеобщо ликвидиране в актуалната американска история – ще остане единствено страница в „ Уикипедия ” и събитие, за което си спомняме на всяка годишнина или до момента в който нещо по-лошо не се случи.
Президентът Доналд Тръмп сподели: „ Молим се за цялата нация да откри единение и убеденост и се молим да пристигна деня, в който злото е прокудено и почтените са в сигурност от ненавист и боязън. ”
Лидерът на болшинството в Конгреса, републиканецът Кевин Макарти популяризира изказване, гласящо: „ Това са времена, в които се обръщаме към Бог, с цел да се опитаме да проумеем по какъв начин е допустимо да се правят сходни безчовечен действия. ”
Светът до момента не е разкрил метод да прокуди злото, а считам всички се досещаме по какъв начин тъкмо става допустимо да се правят сходни безчовечен действия.
Затягането на контрола върху оръжията единствено по себе си не е решение. Всеки който влиза със сак автомати в хотелска стая и открива огън против аудитория на концерт явно има дълбоки душевни проблеми, които не са били третирани в точния момент.
Никога няма да намерим задоволително огромен магнит, с цел да издърпаме с него всички частно притежавани оръжия в страната; и в никакъв случай няма да можем да спрем анормален човек да се докопа да оръжие и отнеме почтени животи.
Всичко това обаче не е задоволително, с цел да се оставим да разчитаме единствено на молебствия и пояснение от Господ. Има ограничения които можем да вземем, както във връзка с контрола върху частно притежаваните оръжия, по този начин и що се отнася до душевното здраве, и приказваме, приказваме, викаме, крещим и нищо в последна сметка не случва.
В коментара ми след всеобщото ликвидиране в Орландо написах: „ Всеки път когато сходно нещо се случи – а се случва все по-често, не мислите ли? – една група американци показва, че общия знаменател във всички тези нещастия е инструментът, с който се изстрелват патрони в телата на хората, а друга група притисва джобната си конституция към гърдите и стартира да крещи: „ Тирания! ”
Същите думи мога да повторя и в този момент.
Америка е единствена в света що се отнася до въоръженото принуждение. И съм сигурен че американците имаме мозъка и здравия разсъдък да подходим вярно към казуса.
Защо не го вършим, допускам е нещо, което и Господ не може напълно да проумее.
„ … А в този момент, „ спорт “*
Според данните на неправителствената организация „ Архив на закононарушенията с огнестрелно оръжие ”, за първите девет месеца на тази година на територията на Съединени американски щати са били осъществени 211 „ всеобщи стрелби ”, т.е. с четирима или повече хора простреляни в едно събитие, без да е обиден стрелеца; регистрирани са 11 572 смъртни случая, породени от огнестрелно оръжие; и 2 971 случая на простреляни деца и младежи.
* Иронична имитация на американския рапър и артист Айс Ти за притъпяването на публичното мнение в Съединени американски щати към въоръженото принуждение
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ