Евростат: Българинът харчи най-много средства за храна
Най-голямото перо от разходи в " потребителската кошница " на българина за 2017 година е била храната, регистрират данни от разбор на Евростат за финансовите характерности на потреблението за семействата в Европейски Съюз.
По този индикатор страната ни е в компанията на Румъния, Латвия и Естония, където " храната " е най-важният индикатор в разноските за ползване на семействата.
Общият потребителски разход на българина по разнообразни пера е бил 82% от общо 100, от които близо една трета или 30% са отивали за храна и неалкохолни питиета.
Второто по величина перо в разноските на българина са били разноските за поддръжка на жилището: за вода, ток, газ, отопление с парно или други твърди горива - към 15 на 100.
За превоз и обществени осигуровки българинът е отделял към 7 на 100 от приходите си. За облекло и обувки, както и за обзавеждане и поддържане на дома си, а също и за алкохол и цигари - 4,2 на 100.
За опазване на здравето българинът е отделял 5,4%, за свободно време, културен отдих, както и за разнообразни типове връзки - по 4,4 на 100 и други
В структурата на общия приход на българина през м. година най-голям условен дял заема работната заплата - 54,5 на 100. Доходите от всички други обществени прехвърляния (пенсии, компенсации за безработни, добавки за деца и други обществени помощи и обезщетения) образуват към 30 на 100 от общия приход на семействата у нас през 2017 година
От предметите за дълготрайна приложимост най-масово българските семейства са употребявали тв приемника - близо 99 на 100 от семействата у нас са имали по един тв приемник, а 30 на 100 - по два или повече тв приемника.
Половината от българските семейства (над 52%) са имали по един автомобил, а 5 на 100 - по два или повече автомобила.
Мобилни телефони имат към този момент 94% от българите, а стационарни телефони – 32%.
Една четвърт от разноските на семействата в Европейски Съюз за жилището
Характеристиките на ползване на семействата в Европейски Съюз варират и в огромна степен зависят от нивото на приходите, културните привички и географското състояние на страните, регистрира анализът на Евростат, представен от Българска телеграфна агенция.
Все отново най-голямата част, съвсем една четвърт от разноските за ползване на множеството семейства в Европейски Съюз, са отивали за поддръжката на жилището: вода, електричество, газ или различен тип отопление (тук се изключва покупката на жилището).
Следващото най-голямо перо от разноските на европейците е било за превоз - 13 на 100. Около 12% европейците са харчили за храна.
Следващи по значимост разноски за европейците са били за " заведения за хранене и хотели " и " отдих и просвета " с дялове от към 9%, регистрира анализът.
Най-голям е бил делът на разноските за дома във Финландия - близо 30%, Дания – 29%, Англия – 27%, Швеция и Франция - по 26%.
Най-разточителни в харченето за заведения за хранене и хотели са били жителите на Малта – 19%, Кипър – 17% и Испания – 16%.
Ситуацията при съседите ни е следната - в Гърция най-голям дял от 20% се харчат за поддръжката на дома, към 17% - за храна и 16% - за хотели и заведения за хранене.
В Румъния най-значителни (подобно на България) са разноските за храна - 28 на 100, за дома се харчат към 22% от приходите на семействата, а трето най-голямо перо са разноските за превоз – 12%.
През 2017 година Дания е била най-скъпата държава-членка в перото за " заведения за хранене и хотели " – 51% над междинното за Европейски Съюз, за " храна " - също 50% над междинното за Европейски Съюз, за " отдих и просвета " - 48 на 100 над междинното за Европейски Съюз.
Ирландия пък е била най-скъпата държава-членка за алкохолни питиета и тютюневи произведения - 74 на 100 над междинното за Европейски Съюз.
Люксембург е бил най-скъпата страна в Европейски Съюз за жилища, вода, електричество и газ – 63% над междинното за Европейски Съюз.
Гърция е била водач по скъпотия за връзките - 54 на 100 над междинното за Европейски Съюз, а Швеция е била най-скъпа за " облекла и обувки " – 34% над междинното за Европейски Съюз, регистрира още анализът на Евростат. /investor.bg
По този индикатор страната ни е в компанията на Румъния, Латвия и Естония, където " храната " е най-важният индикатор в разноските за ползване на семействата.
Общият потребителски разход на българина по разнообразни пера е бил 82% от общо 100, от които близо една трета или 30% са отивали за храна и неалкохолни питиета.
Второто по величина перо в разноските на българина са били разноските за поддръжка на жилището: за вода, ток, газ, отопление с парно или други твърди горива - към 15 на 100.
За превоз и обществени осигуровки българинът е отделял към 7 на 100 от приходите си. За облекло и обувки, както и за обзавеждане и поддържане на дома си, а също и за алкохол и цигари - 4,2 на 100.
За опазване на здравето българинът е отделял 5,4%, за свободно време, културен отдих, както и за разнообразни типове връзки - по 4,4 на 100 и други
В структурата на общия приход на българина през м. година най-голям условен дял заема работната заплата - 54,5 на 100. Доходите от всички други обществени прехвърляния (пенсии, компенсации за безработни, добавки за деца и други обществени помощи и обезщетения) образуват към 30 на 100 от общия приход на семействата у нас през 2017 година
От предметите за дълготрайна приложимост най-масово българските семейства са употребявали тв приемника - близо 99 на 100 от семействата у нас са имали по един тв приемник, а 30 на 100 - по два или повече тв приемника.
Половината от българските семейства (над 52%) са имали по един автомобил, а 5 на 100 - по два или повече автомобила.
Мобилни телефони имат към този момент 94% от българите, а стационарни телефони – 32%.
Една четвърт от разноските на семействата в Европейски Съюз за жилището
Характеристиките на ползване на семействата в Европейски Съюз варират и в огромна степен зависят от нивото на приходите, културните привички и географското състояние на страните, регистрира анализът на Евростат, представен от Българска телеграфна агенция.
Все отново най-голямата част, съвсем една четвърт от разноските за ползване на множеството семейства в Европейски Съюз, са отивали за поддръжката на жилището: вода, електричество, газ или различен тип отопление (тук се изключва покупката на жилището).
Следващото най-голямо перо от разноските на европейците е било за превоз - 13 на 100. Около 12% европейците са харчили за храна.
Следващи по значимост разноски за европейците са били за " заведения за хранене и хотели " и " отдих и просвета " с дялове от към 9%, регистрира анализът.
Най-голям е бил делът на разноските за дома във Финландия - близо 30%, Дания – 29%, Англия – 27%, Швеция и Франция - по 26%.
Най-разточителни в харченето за заведения за хранене и хотели са били жителите на Малта – 19%, Кипър – 17% и Испания – 16%.
Ситуацията при съседите ни е следната - в Гърция най-голям дял от 20% се харчат за поддръжката на дома, към 17% - за храна и 16% - за хотели и заведения за хранене.
В Румъния най-значителни (подобно на България) са разноските за храна - 28 на 100, за дома се харчат към 22% от приходите на семействата, а трето най-голямо перо са разноските за превоз – 12%.
През 2017 година Дания е била най-скъпата държава-членка в перото за " заведения за хранене и хотели " – 51% над междинното за Европейски Съюз, за " храна " - също 50% над междинното за Европейски Съюз, за " отдих и просвета " - 48 на 100 над междинното за Европейски Съюз.
Ирландия пък е била най-скъпата държава-членка за алкохолни питиета и тютюневи произведения - 74 на 100 над междинното за Европейски Съюз.
Люксембург е бил най-скъпата страна в Европейски Съюз за жилища, вода, електричество и газ – 63% над междинното за Европейски Съюз.
Гърция е била водач по скъпотия за връзките - 54 на 100 над междинното за Европейски Съюз, а Швеция е била най-скъпа за " облекла и обувки " – 34% над междинното за Европейски Съюз, регистрира още анализът на Евростат. /investor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ