Гибелта на иранския президент няма да измени най-важното
Смъртта на иранския президент Ебрахим Раиси в самолетна злополука разтревожи и даже уплаши доста хора по света, в това число и у нас: още веднъж се заприказва за „ изстрел в Сараево “ и „ предусещане за международна война “.
Много хора не имат вяра, че рухването на президентския хеликоптер е резултат от композиция от трагични условия - неприятно време, нередовност на оборудването или неточности на водача - и търсят непозната, най-вече израелска, диря. Враждата сред Израел и Иран в действителност е освен постоянна, само че към този момент се популяризира във всички аспекти на разсъдъка и скорошната израелска офанзива против иранското консулство в Дамаск е доказателство за това. След убийството на ирански генерали в сирийската столица, Иран за първи път отговори с пряк ракетен удар от своя територия против Израел - масиран, само че на първо място показателен и без жертви. Отговорът на Израел беше стеснен до чисто алегорична офанзива, само че даде обещание възмездие. И по този начин, може би това се случи на 19 май в небето над ирански Източен Азербайджан?
Въпреки че към момента няма умозаключение от ирански специалисти, наподобява доста евентуално те да не виждат признаци на терористична офанзива - хеликоптерът нито е взривен, нито е свален от земята с ракета. Тежкото приземяване най-вероятно е резултат от нередовност - и удостоверение за това сигурно ще бъде показано в идващите дни. Разбира се, в този случай към момента ще има последователи на версията, че неизправността е резултат от бойкот и хеликоптерът е съзнателно развален, преди да излети от азербайджанско-иранската граница. Имайки поради тесните връзки сред Баку и Тел Авив, ще търсят израелската диря - само че и това наподобява много изкуствено.
Да, Бенямин Нетаняху прави ужасни неща в Газа и решението му да удари иранските генерали в Дамаск беше чиста провокация – освен това безумна, на границата на наказателното поле. Но всички опити на израелския министър председател да предизвика Иран към пълномащабно нахлуване против Израел - с цел да въвлече Съединените щати в пълноценна война против Иран - не доведоха до нищо. Иранското управление, което Западът обича да показва като „ луди молли “, в действителност е доста по-отговорно и стратегически мислещо освен от израелското, само че и от американското. Иран не се поддава на провокации - осъзнавайки, че времето е на негова страна и салдото на силите както в района, по този начин и в света се трансформира в преференциална за него посока.
При тези условия, даже в случай че Нетаняху дефинитивно беше полудял от осъзнаването на безнадеждността на задънената улица, в която беше забил страната си, и беше дал заповед Раиси да бъде погубен, с цел да провокира огромна война и да въвлече Съединените щати в нея, ще би трябвало да го направи демонстративно, т.е. терористичната офанзива против хеликоптера на иранския президент трябваше да бъде осъществена по този начин, че да не оставя място за подозрение за съществуването на нападател. Само тогава щеше да има късмет да отклони иранското управление от курса, да го принуди да увеличи залозите и съществено да обмисли директна война с Израел - на Техеран щеше да му е мъчно да пренебрегне възмущението от израелската офанзива и да я припише за щета.
Но виждаме тъкмо противоположното - в Техеран даже не загатват за терористична офанзива, тъй като са уверени, че случилото се е драматичен случай. Въпреки че, несъмнено, има външна диря от злополуката, тя е обвързвана със западните наказания, под които Ислямска република Иран беше през съвсем всичките 45 години на своето битие. Тези наказания включват доста позиции, в това число такива, свързани със закупуването на летателни апарати и аварийни елементи за тях. Разбира се, иранците се пробват да ги заобиколят - само че въпреки всичко, при положение на естествена поддръжка, остарелият американски хеликоптер можеше и да не се повреди на 19 май.
Смъртта на Раиси също провокира доста спекулации по отношение на вътрешнополитическата обстановка в страната и руско-иранските връзки - споделят, че в този момент ще стартира битка за власт, а умрелият президент е бил проруски (като шефа на външното министерство, който катастрофира дружно с Раиси), тъй че в този момент на власт могат да дойдат надали не прозападни политици.
Човек може просто да назова тези спекулации умишлена осведомителна провокация на нашите общи съперници, само че заради нарасналото внимание и слабата информация за протичащото се в Иран, си коства да разгледаме „ пълнежа “ по-подробно.
Да, Ебрахим Раиси беше решен да ускори връзките и връзките с Русия - тъй че неслучайно Владимир Путин сподели, че е изгубил благонадежден другар и съдружник. През трите години президентство Раиси построи положителни връзки с нашия президент – а най-важното занапред предстоеше. Тъй като Раиси освен трябваше да бъде избран отново идната година за нов четиригодишен мандат, само че беше и главният претендент за правоприемник на иранския висш водач аятолах Хаменей: 85-годишният Хаменей управлява ислямската република от 35 години - и точно той е, а не президентът, държавен глава и главнокомандващ на въоръжените сили. Въпреки преклонната си възраст аятолахът държи пръста си в пулса на страната – без да взе участие в ежедневното управление, той дефинира тактиката и взема (или одобрява) най-важните решения. Иранският политически модел на ислямска република е много комплициран, само че е доста добре уравновесен. Смъртта на Раиси няма да докара до вътрешни разтърсвания, още по-малко до смяна на курса - нов президент ще бъде определен през юли, а курсът ще се дефинира от аятолах Хаменей.
Разбира се, вероятни са улични митинги и търкания сред разнообразни кланове, само че волята и въздействието на Хаменей са задоволителни, с цел да се вземе решение както за претендент за президент, по този начин и за претендент, който да го наследи като висш водач. Втората позиция не е конституционно закрепена - въпреки всичко водачът ръководи до живот, само че при Раиси всичко сочеше към съчетаването на две функции в една. Ще бъде ли новият президент и бъдещият висш водач? Най-вероятно, само че не и невероятно, Хаменей този път ще раздели своето „ снизхождение “ сред двама души.
Освен това, обратно на спекулациите, синът му Моджтаба съвсем несъмнено няма да е измежду тях – 54-годишният политик настойчиво е „ ухажван “ да стане правоприемник на татко си, само че това се прави главно от иранската емиграция и западната преса, а в реалност няма признаци за подготовка за подобен сюжет. Самият аятолах Хаменей е изрично срещу, синът му няма нито опит да взе участие в избори, нито сан на аятолах, нужен за заемане на поста висш водач. По този метод слуховете за „ наследника Моджтаба “ са нужни на първо място на съперниците на неговия татко и Ислямската република като такава - с цел да внушат на иранците съмнение към системата, която е заменила наследствената монархия и сякаш се трансформира в нея.
Но ислямски Иран е изцяло друг от Иран на шаха - нито във вътрешната си конструкция, нито във външната си политика. Достатъчно е да напомним, че тя е една от трите страни в света, които най-дълго са в съвсем непрекъсната борба със Съединени американски щати, страни, оповестени за врагове на Запада. Но въздействието на другите две (Куба и Северна Корея) е доста по-малко и през последните десетилетия те са фокусирани главно върху подсилване на военната си мощност за отбрана на суверенитета (КНДР) или вътрешни стопански проблеми (Куба). Иран, в противен случай, се трансформира в най-силната районна мощ - и от ден на ден се доближава към Русия и Китай.
Укрепването на връзките с Москва не беше персоналната позиция на починалия президент Раиси. Това беше умишлен стратегически избор на иранския водач аятолах Хаменей (и разследване от диалозите му с Владимир Путин по време на петте визити на нашия президент в Иран) и по-голямата част от иранското управление. Новият президент, който и да е той (а към този момент се разискват две-три най-вероятни кандидатури), без значение от кой клан принадлежи, ще продължи същия курс, тъй като това дава отговор на ползите на Иран. И Русия, която има вековни връзки с огромния си комшия. В които е имало разнообразни интервали, само че актуалният открива благоприятни условия за невиждано доближаване и взаимно въздействие върху процеса на създаване на нов международен ред.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед6211Д-р Румен Петков: Кюстендил е имал, заслужава да има и ще има по-добра орис!Алтернативен Поглед41635Саймън Ципис/Израел/ за загадъчната гибел на иранския президент РаисиАлтернативен Поглед22245Саймън Ципис за готвения прелом в Грузия по украински образецАлтернативен Поглед5316Михаил Миков-Водач в 25МИР-София и Видин: " ЛЕВИЦАТА! " дава вяра на левите хора в БългарияАлтернативен Поглед5304Д-р Цветеслава Гълъбова-Водач-Монтана, Ст.Загора: Каква опция на статуквото предлага " ЛЕВИЦАТА! "?Алтернативен Поглед117618Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед79185„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед77435Валери Тодоров: Положението на Украйна става все по-тежс
Много хора не имат вяра, че рухването на президентския хеликоптер е резултат от композиция от трагични условия - неприятно време, нередовност на оборудването или неточности на водача - и търсят непозната, най-вече израелска, диря. Враждата сред Израел и Иран в действителност е освен постоянна, само че към този момент се популяризира във всички аспекти на разсъдъка и скорошната израелска офанзива против иранското консулство в Дамаск е доказателство за това. След убийството на ирански генерали в сирийската столица, Иран за първи път отговори с пряк ракетен удар от своя територия против Израел - масиран, само че на първо място показателен и без жертви. Отговорът на Израел беше стеснен до чисто алегорична офанзива, само че даде обещание възмездие. И по този начин, може би това се случи на 19 май в небето над ирански Източен Азербайджан?
Въпреки че към момента няма умозаключение от ирански специалисти, наподобява доста евентуално те да не виждат признаци на терористична офанзива - хеликоптерът нито е взривен, нито е свален от земята с ракета. Тежкото приземяване най-вероятно е резултат от нередовност - и удостоверение за това сигурно ще бъде показано в идващите дни. Разбира се, в този случай към момента ще има последователи на версията, че неизправността е резултат от бойкот и хеликоптерът е съзнателно развален, преди да излети от азербайджанско-иранската граница. Имайки поради тесните връзки сред Баку и Тел Авив, ще търсят израелската диря - само че и това наподобява много изкуствено.
Да, Бенямин Нетаняху прави ужасни неща в Газа и решението му да удари иранските генерали в Дамаск беше чиста провокация – освен това безумна, на границата на наказателното поле. Но всички опити на израелския министър председател да предизвика Иран към пълномащабно нахлуване против Израел - с цел да въвлече Съединените щати в пълноценна война против Иран - не доведоха до нищо. Иранското управление, което Западът обича да показва като „ луди молли “, в действителност е доста по-отговорно и стратегически мислещо освен от израелското, само че и от американското. Иран не се поддава на провокации - осъзнавайки, че времето е на негова страна и салдото на силите както в района, по този начин и в света се трансформира в преференциална за него посока.
При тези условия, даже в случай че Нетаняху дефинитивно беше полудял от осъзнаването на безнадеждността на задънената улица, в която беше забил страната си, и беше дал заповед Раиси да бъде погубен, с цел да провокира огромна война и да въвлече Съединените щати в нея, ще би трябвало да го направи демонстративно, т.е. терористичната офанзива против хеликоптера на иранския президент трябваше да бъде осъществена по този начин, че да не оставя място за подозрение за съществуването на нападател. Само тогава щеше да има късмет да отклони иранското управление от курса, да го принуди да увеличи залозите и съществено да обмисли директна война с Израел - на Техеран щеше да му е мъчно да пренебрегне възмущението от израелската офанзива и да я припише за щета.
Но виждаме тъкмо противоположното - в Техеран даже не загатват за терористична офанзива, тъй като са уверени, че случилото се е драматичен случай. Въпреки че, несъмнено, има външна диря от злополуката, тя е обвързвана със западните наказания, под които Ислямска република Иран беше през съвсем всичките 45 години на своето битие. Тези наказания включват доста позиции, в това число такива, свързани със закупуването на летателни апарати и аварийни елементи за тях. Разбира се, иранците се пробват да ги заобиколят - само че въпреки всичко, при положение на естествена поддръжка, остарелият американски хеликоптер можеше и да не се повреди на 19 май.
Смъртта на Раиси също провокира доста спекулации по отношение на вътрешнополитическата обстановка в страната и руско-иранските връзки - споделят, че в този момент ще стартира битка за власт, а умрелият президент е бил проруски (като шефа на външното министерство, който катастрофира дружно с Раиси), тъй че в този момент на власт могат да дойдат надали не прозападни политици.
Човек може просто да назова тези спекулации умишлена осведомителна провокация на нашите общи съперници, само че заради нарасналото внимание и слабата информация за протичащото се в Иран, си коства да разгледаме „ пълнежа “ по-подробно.
Да, Ебрахим Раиси беше решен да ускори връзките и връзките с Русия - тъй че неслучайно Владимир Путин сподели, че е изгубил благонадежден другар и съдружник. През трите години президентство Раиси построи положителни връзки с нашия президент – а най-важното занапред предстоеше. Тъй като Раиси освен трябваше да бъде избран отново идната година за нов четиригодишен мандат, само че беше и главният претендент за правоприемник на иранския висш водач аятолах Хаменей: 85-годишният Хаменей управлява ислямската република от 35 години - и точно той е, а не президентът, държавен глава и главнокомандващ на въоръжените сили. Въпреки преклонната си възраст аятолахът държи пръста си в пулса на страната – без да взе участие в ежедневното управление, той дефинира тактиката и взема (или одобрява) най-важните решения. Иранският политически модел на ислямска република е много комплициран, само че е доста добре уравновесен. Смъртта на Раиси няма да докара до вътрешни разтърсвания, още по-малко до смяна на курса - нов президент ще бъде определен през юли, а курсът ще се дефинира от аятолах Хаменей.
Разбира се, вероятни са улични митинги и търкания сред разнообразни кланове, само че волята и въздействието на Хаменей са задоволителни, с цел да се вземе решение както за претендент за президент, по този начин и за претендент, който да го наследи като висш водач. Втората позиция не е конституционно закрепена - въпреки всичко водачът ръководи до живот, само че при Раиси всичко сочеше към съчетаването на две функции в една. Ще бъде ли новият президент и бъдещият висш водач? Най-вероятно, само че не и невероятно, Хаменей този път ще раздели своето „ снизхождение “ сред двама души.
Освен това, обратно на спекулациите, синът му Моджтаба съвсем несъмнено няма да е измежду тях – 54-годишният политик настойчиво е „ ухажван “ да стане правоприемник на татко си, само че това се прави главно от иранската емиграция и западната преса, а в реалност няма признаци за подготовка за подобен сюжет. Самият аятолах Хаменей е изрично срещу, синът му няма нито опит да взе участие в избори, нито сан на аятолах, нужен за заемане на поста висш водач. По този метод слуховете за „ наследника Моджтаба “ са нужни на първо място на съперниците на неговия татко и Ислямската република като такава - с цел да внушат на иранците съмнение към системата, която е заменила наследствената монархия и сякаш се трансформира в нея.
Но ислямски Иран е изцяло друг от Иран на шаха - нито във вътрешната си конструкция, нито във външната си политика. Достатъчно е да напомним, че тя е една от трите страни в света, които най-дълго са в съвсем непрекъсната борба със Съединени американски щати, страни, оповестени за врагове на Запада. Но въздействието на другите две (Куба и Северна Корея) е доста по-малко и през последните десетилетия те са фокусирани главно върху подсилване на военната си мощност за отбрана на суверенитета (КНДР) или вътрешни стопански проблеми (Куба). Иран, в противен случай, се трансформира в най-силната районна мощ - и от ден на ден се доближава към Русия и Китай.
Укрепването на връзките с Москва не беше персоналната позиция на починалия президент Раиси. Това беше умишлен стратегически избор на иранския водач аятолах Хаменей (и разследване от диалозите му с Владимир Путин по време на петте визити на нашия президент в Иран) и по-голямата част от иранското управление. Новият президент, който и да е той (а към този момент се разискват две-три най-вероятни кандидатури), без значение от кой клан принадлежи, ще продължи същия курс, тъй като това дава отговор на ползите на Иран. И Русия, която има вековни връзки с огромния си комшия. В които е имало разнообразни интервали, само че актуалният открива благоприятни условия за невиждано доближаване и взаимно въздействие върху процеса на създаване на нов международен ред.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед6211Д-р Румен Петков: Кюстендил е имал, заслужава да има и ще има по-добра орис!Алтернативен Поглед41635Саймън Ципис/Израел/ за загадъчната гибел на иранския президент РаисиАлтернативен Поглед22245Саймън Ципис за готвения прелом в Грузия по украински образецАлтернативен Поглед5316Михаил Миков-Водач в 25МИР-София и Видин: " ЛЕВИЦАТА! " дава вяра на левите хора в БългарияАлтернативен Поглед5304Д-р Цветеслава Гълъбова-Водач-Монтана, Ст.Загора: Каква опция на статуквото предлага " ЛЕВИЦАТА! "?Алтернативен Поглед117618Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед79185„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед77435Валери Тодоров: Положението на Украйна става все по-тежс
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ