Павел Койчев и неговите притчи за човека
Навярно всеки, който през последната година се е разхождал в Южния парк, в някакъв миг се е озовавал до езерото с реещия се с лека стъпка над водната повърхнина овчар и неговото стадо от композицията " Водна паша ". За страдание, множеството хора надали знаят името на създателя - скулпторът Павел Койчев, само че това не пречи да попаднат под турбулентното влияние на централната фигура в инсталацията.
Роденият през 1939 година в София Павел Койчев е един от най-ярките модерни създатели, работещи в полето на монументалната статуя . Негови творби се намират пред Общинския културен институт - Дом на културата Красно село, пред Американското посолство в София, пред Американския университет в Благоевград (скулптурната група " Движение " ), скулптурата-фар (вариация на кариатида от тракийската гробница в Свещари) на пристанището в Царево.
До 14 октомври столичната изложба " Райко Алексиев " показва изложбата " Homo sapiens - възпоменания " на Павел Койчев. Обширното пространство със смекчена от оберлихта естествена светлина, сякаш е желано от създателя в последните години при изявите му в столицата. В тази зала през годините публиката имаше опция да види поредност негови изложения - " Високомерна разходка " (2006), " Под масата " (2010), " Нещо персонално " (2013), " О, щастливи дни... " (2016), " В градината на тревата " (2019) - които отчетливо обрисуват развиването на тематичния кръг и на пластичния език в неговото творчество.
Изложбата " Homo sapiens - възпоменания " в изложба " Райко Алексиев " Източник: СБХ
В работата си Койчев употребява и материали и похвати, присъщи за античните строителни техники . През 1995 година в пространството към НДК той осъществя плана " Торен бръмбар " - пластики, направени от преплетени върбови пръчки и измазани с тор. През идващите години реализира редица планове, в които продължава да развива тематиката за връзката с природата и със земята , като дава израз и на паниката си от настъпващите технологии, които могат да разрушат естествените естествени процеси. Такива са плановете " Доли или нещо за клонирането " (внушителни фигури на овце от бали плява и шперплат, ситуирани наоколо до с. Осиковица); " Обиталище " - пластика напомняща наколно жилище; " Градежът " - къща-пластика, за която създателят споделя, че е " Скулптура, която може да се населява ".
Реклама
В последните години постоянно употребява стиропор, като основава внушителни по мярка пластики (включително и тези, които са показани в изложбата " Homo sapiens - възпоменания " ).
Една от отличителните черти на работите на Павел Койчев, без значение от това в какъв материал са изпълнени, е пределната обобщеност и сбитост на облиците, които като мащаб постоянно надвишават доста човешки растеж . Художникът заобикаля външната експресия - отхвърля всички тези елементи, които биха придали на фигурите прекомерна " приказливост ". Във " Високоменрна разходка " фигурите са построени главно от плоски детайли, до момента в който в идващите работи са скулптирани в едри размери. В по-ранните творби осезаема роля играе колоритът, до момента в който в по-късните създателят залага на белия цвят - като че ли наблягайки, че се разграничава от физическата, телесната действителност и се взира в това, което се намира оттатък сетивното, постижимо само на нивото на духа.
Източник: СБХ
Разполагайки творбите си в дадена среда, Койчев коренно я трансформира и предефинира, като я натоварва с нови смисли и смисли. Пространство-времето като че ли се огъва под мощната гравитационна мощ на неговите статуи. Това се отнася и до актуалната галерия, в която е реализиран органически синтез сред пространството на залата и разположените в нея фигури .
" Homo sapiens - възпоменания " влияе като изцяло произведение, което включва в себе си голям брой пластични и смислови детайли. Авторът основава внушението за храм, в което пред фена последователно се разпростира свещената история за пътя и за ориста на индивида. Усещането за сакрално пространство се укрепва и от обстоятелството, че с цел да попадне във вътрешната зала на галерията, където в действителност са ситуирани всички композиции, човек би трябвало да прекоси релативно дребното помещение, което я предхожда и което в тази ситуация влияе като притвор.
Реклама
При влизането в главното пространство посетителят минава сред тънки колони, за които, намирайки се към този момент вътре, схваща, че това са краката на родителите, люшкащи за ръце своето дете в композицията " Фър-люш ". Фигурите в тази група доста се отличават от останалите - те са съвсем нереални облици, формирани от чисти геометрични размери - сфери, полуцилиндрични сегменти и прочие
На отсрещната стена е ситуирана работата " Масата ", в която има ясна препратката към сюжета на Тайната вечеря . Присъствието на тази комбинация трансформира стената в олтар. Тя е решена като релеф, в който тримерното пространство е преведено на езика на двумерното. Този характерен метод е характерен за античното изкуство, като това е обичаен прийом да отчетливо да се открои обстоятелството, че е показана не забележимата действителност, а това, което се намира оттатък границата на сетивното.
В подтекста на " Масата ", която препраща към тематиката за безконечното и за божественото, пред лицето на което всеки ще се изправи в даден миг, претекстът за невинността и за чистата приятност от живота и света, подобен какъвто е, развъртян във " Фър-люш ", зазвучава с особена мощ.
Между тези две композиции, съвсем в средата на залата, се намира композицията " Създаването ". Чрез фигури, решени в прочут смисъл в духа на конструктивизма, е развита тематиката за сливането на мъжа и дамата - не просто като физически акт, само че на първо място като духовно, сакрално деяние.
Роденият през 1939 година в София Павел Койчев е един от най-ярките модерни създатели, работещи в полето на монументалната статуя . Негови творби се намират пред Общинския културен институт - Дом на културата Красно село, пред Американското посолство в София, пред Американския университет в Благоевград (скулптурната група " Движение " ), скулптурата-фар (вариация на кариатида от тракийската гробница в Свещари) на пристанището в Царево.
До 14 октомври столичната изложба " Райко Алексиев " показва изложбата " Homo sapiens - възпоменания " на Павел Койчев. Обширното пространство със смекчена от оберлихта естествена светлина, сякаш е желано от създателя в последните години при изявите му в столицата. В тази зала през годините публиката имаше опция да види поредност негови изложения - " Високомерна разходка " (2006), " Под масата " (2010), " Нещо персонално " (2013), " О, щастливи дни... " (2016), " В градината на тревата " (2019) - които отчетливо обрисуват развиването на тематичния кръг и на пластичния език в неговото творчество.
Изложбата " Homo sapiens - възпоменания " в изложба " Райко Алексиев " Източник: СБХ
В работата си Койчев употребява и материали и похвати, присъщи за античните строителни техники . През 1995 година в пространството към НДК той осъществя плана " Торен бръмбар " - пластики, направени от преплетени върбови пръчки и измазани с тор. През идващите години реализира редица планове, в които продължава да развива тематиката за връзката с природата и със земята , като дава израз и на паниката си от настъпващите технологии, които могат да разрушат естествените естествени процеси. Такива са плановете " Доли или нещо за клонирането " (внушителни фигури на овце от бали плява и шперплат, ситуирани наоколо до с. Осиковица); " Обиталище " - пластика напомняща наколно жилище; " Градежът " - къща-пластика, за която създателят споделя, че е " Скулптура, която може да се населява ".
Реклама
В последните години постоянно употребява стиропор, като основава внушителни по мярка пластики (включително и тези, които са показани в изложбата " Homo sapiens - възпоменания " ).
Една от отличителните черти на работите на Павел Койчев, без значение от това в какъв материал са изпълнени, е пределната обобщеност и сбитост на облиците, които като мащаб постоянно надвишават доста човешки растеж . Художникът заобикаля външната експресия - отхвърля всички тези елементи, които биха придали на фигурите прекомерна " приказливост ". Във " Високоменрна разходка " фигурите са построени главно от плоски детайли, до момента в който в идващите работи са скулптирани в едри размери. В по-ранните творби осезаема роля играе колоритът, до момента в който в по-късните създателят залага на белия цвят - като че ли наблягайки, че се разграничава от физическата, телесната действителност и се взира в това, което се намира оттатък сетивното, постижимо само на нивото на духа.
Източник: СБХ
Разполагайки творбите си в дадена среда, Койчев коренно я трансформира и предефинира, като я натоварва с нови смисли и смисли. Пространство-времето като че ли се огъва под мощната гравитационна мощ на неговите статуи. Това се отнася и до актуалната галерия, в която е реализиран органически синтез сред пространството на залата и разположените в нея фигури .
" Homo sapiens - възпоменания " влияе като изцяло произведение, което включва в себе си голям брой пластични и смислови детайли. Авторът основава внушението за храм, в което пред фена последователно се разпростира свещената история за пътя и за ориста на индивида. Усещането за сакрално пространство се укрепва и от обстоятелството, че с цел да попадне във вътрешната зала на галерията, където в действителност са ситуирани всички композиции, човек би трябвало да прекоси релативно дребното помещение, което я предхожда и което в тази ситуация влияе като притвор.
Реклама
При влизането в главното пространство посетителят минава сред тънки колони, за които, намирайки се към този момент вътре, схваща, че това са краката на родителите, люшкащи за ръце своето дете в композицията " Фър-люш ". Фигурите в тази група доста се отличават от останалите - те са съвсем нереални облици, формирани от чисти геометрични размери - сфери, полуцилиндрични сегменти и прочие
На отсрещната стена е ситуирана работата " Масата ", в която има ясна препратката към сюжета на Тайната вечеря . Присъствието на тази комбинация трансформира стената в олтар. Тя е решена като релеф, в който тримерното пространство е преведено на езика на двумерното. Този характерен метод е характерен за античното изкуство, като това е обичаен прийом да отчетливо да се открои обстоятелството, че е показана не забележимата действителност, а това, което се намира оттатък границата на сетивното.
В подтекста на " Масата ", която препраща към тематиката за безконечното и за божественото, пред лицето на което всеки ще се изправи в даден миг, претекстът за невинността и за чистата приятност от живота и света, подобен какъвто е, развъртян във " Фър-люш ", зазвучава с особена мощ.
Между тези две композиции, съвсем в средата на залата, се намира композицията " Създаването ". Чрез фигури, решени в прочут смисъл в духа на конструктивизма, е развита тематиката за сливането на мъжа и дамата - не просто като физически акт, само че на първо място като духовно, сакрално деяние.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ