Политиците наука не ядат
Науката в България е това екзотично нещо, за което всеки чува по малкия екран, само че малко хора желаят да се допрян до него. И защо им е? Тя не може да се пипне, не може да се усети и най-важното – не може да се яде! С просвета не можеш да задоволиш главните първоначални потребности, с нея автомагистрали и метро не се строят.
Политиците годишно демонстрират позицията си - бюджетът, който се отделя годишно, е минимумът, с цел да се поддържа палиативното положение на научната общественост. Той подсигурява мизерното битие. А за какво просто не я убият? Причините са две. Никой не желае да остане запомнен като килъра на науката. По-лесно е всяка година да се отделя една минимална прехрана и всички да си траят. Понякога обаче популацията би трябвало да бъде уверено, че един или няколко мегаломански плана би трябвало да се случат. Тогава науката се употребява като инструмент за легитимиране на един парадокс, тъй като "учените споделиха, а това значи, че е правилно ". Наука на повикване. И хората остават с отвратителното възприятие, че научната общественост просто извършва една поръчка, с цел да не остане и без дребното финансиране, което има, написа "Капитал ".
Преди седмица Менда Стоянова, която е ръководител на Комисията по бюджет и финанси, изрази своето неразбиране защо се харчат парите по научни планове. "За здания ли? За коли ли? За какво? " Този коментар демонстрира политическото незнание, което не би трябвало да се показва обществено. Коментарът в действителност сподели и нещо по-притеснително – тя знае по какъв начин неточно се харчи държавно финансиране и счита, че същият фасон се ползва в научната сфера.
За какво в действителност се харчат парите
Хората би трябвало да схванат, че сериозна просвета се прави с пари, доста пари. В естествените посоки инфраструктурата, аналитичната инсталация е извънредно скъпа, а тя се закупува посредством планове. Искате да вземем за пример някой да реализира народен план, който да дефинира риска от съществуване на рискови микотоксини в храната в комерсиалната мрежа - нужната аналитична инсталация може да доближи над $100 000, а нужните чисти, референтни материали може да надвишават $500 за количества под 1 грам. Прецизността е нужда, за която не се пести. Дори за осъществяване на най-елементарни ДНК/генетични разбори, които в международен мащаб са към този момент една рутина, са нужни апаратурно обзавеждане и консумативи за най-малко $25 000-50 000.
Може би би било добра концепция да създадем библиотека с геномите на всички неповторими за България типове. Най-подходящите и най-качествени апарати за "четене " на геноми (Illumina) костват над $500 000, а цената на консумативите за разбор на материал от един субект варира от $200 до над $1000. Тук би трябвало да се спомене, че Китай има цели "фабрики " за секвениране на геноми, а в България има не повече 3 или 4 сходни апарата, които са съсредоточени в София и Пловдив и най-вероятно не се употребяват пълноценно.
Политическият мотив е, че през 2018 година нарастването на парите за просвета ще е невиждано до момента. Ще бъдат вложени към 350 млн. лева за основаване на научни центрове за върхови достижения. Това, което ще се случи обаче, е, че ще се построи напразно инфраструктура, която по сходство на "София тех парк " ще остане празна. Не е ясно кой ще работи в тези центрове, кой ще заплаща заплати и кой ще финансира изследвания. Това ще е нормално харчене на обществени средства без ясна визия. Просто да бъдат "усвоени ". Сякаш това е движещата мощ през последните години. "София тех парк " е една красива постройка с няколко високотехнологични лаборатории, които обаче никой не желае да наеме и разумно центърът търпи загуби. Апаратите натрупат прахуляк, до момента в който морално остаряват и се амортизират от безучастие. Липса на пари въпреки всичко.
Фундаменталната просвета създава познание, което някой да приложи, а не артикул, който някой да си купи.
Предвидените пари за научни проучвания са смешно малко. Но не това е най-лошото. През годините страната потвърди, че те не отиват при учените, а в подобаващи компании и несъответствуващи лица. Когато през 2015 година беше спряна активността на Фонда за научни проучвания, никой не можа да изясни по какъв начин са изхарчени 23 млн. лв. през миналата година. Корупцията и неразбираемото разпределяне на финансиране прави изследователската активност извънредно несигурна и нестабилна, което значи, че обезпеченият бюджет от 83 млн. лв. за Българска академия на науките е единственото нещо, което дава известна сигурност на учените.
Учените не работят и по тази причина получават такива заплати? Това е една голяма неистина. Единствената сериозна научна активност, която се осъществя, е с помощта на европейските фондове. Така да вземем за пример в Пловдив Българска академия на науките и локалните университети са привлекли голямо финансиране за развиване на растителните биотехнологии. Бюджетът може да се конкурира с годишния бюджет за научни проучвания на страната, което е тъжно. Това ни кара да се запитаме: в случай че не бяхме в Европейски Съюз, дали просвета изобщо щеше да съществува?
За да разберете какъв брой смешно невисок е бюджетът за научни проучвания на фонда, дано загатна, че лабораторията в Гренобъл на известния български епигенетик проф. Стефан Димитров се радва на криоелектронен микроскоп. Подобен уред коства над 5 млн. лева, а с цел да оперира, са нужни консумативи в порядъка на десетки хиляди левове. Това би трябвало да отговори на въпроса ще имаме ли в миналото български Нобелов лауреат. Не и с сходен бюджет, не и с сходна материална база.
Защо би трябвало да се влага в просвета
В края на ноември в България гостува известният футуролог Мичио Каку, който съобщи, че страните, които не влагат в просвета и технологии, ги грози неизбежна беднотия. Арабският свят явно е на същото мнение, тъй като поставя големи старания в тази посока. В същото време в България централната доктрина е, че асфалтът е мотор на стопанската система (не е надалеч от истината, само че има и други фактори).
Предсказанието на доктор Каку от научна позиция е извънредно тъкмо. Множество изследвания стигат до същото умозаключение – който не влага в просвета и нововъведения, не може да чака сериозен стопански напредък. В Обединеното кралство са открили, че всеки изхарчен паунд за просвета води до нови вложения от частния бранш. Инвестиция на 1 млн. паунда обществени средства в просвета и технологии води до 4.5 млн. паунда възвращаемост на годишна база. Това демонстрира, че фирмите имат потребност от работеща научна инфраструктура и са подготвени да влагат в нея. Не можеш да привлечеш в България високотехнологични компании, в случай че няма работещи научни центрове. Технологичните компании влагат не толкоз в празни здания и инсталация, а в човешкия капитал, който тук не се цени и ще става все по-оскъден.
Инвестирането в просвета зарежда промишлеността с квалифицирани фрагменти. В страните, които развиват научния бранш, се следи непрекъснат поток на висококвалифицирани хора към бизнеса в потребност. Много постоянно гениите не просто се насочват към частния бранш, а основават свои компании. Натрупаните от тях познания им дават убеденост, че могат да основават конкурентни артикули, а това още веднъж е мощен стопански мотор за страната, в която обитават.
Бизнесът харесва страните с развита просвета. Компаниите постоянно построяват своите R&D отдели (за развойна и изследователска дейност) наоколо до мощни научни институции. Така те си подсигуряват улеснен трансфер на квалифицирани хора, трансфер на технологии и достъп до неограничени познания. Бизнесът гълтам интелектуалната благосъстоятелност, с цел да я трансформира в артикул. Но по какъв начин България да се трансформира от реализатор на софтуерно произвеждане в производител на технологии за огромните компании, когато един съвременен изчерпателен уред (споменатия микроскоп) е на стойност 1/16 от годишния бюджет на всичките ни научни институти? За съпоставяне - институтите Max Planck за 2017 година имат обществено финансиране от 1.8 милиарда евро, без тази сума да включва европейските планове. Затова е една от водещите научни институции в света.
AstraZeneca си партнира с University of Cambridge, Cisco - с University College London, Jaguar Land Rover - с Warwick University, Boeing - с University of Sheffield, British petroleum - с University of Manchester.
Как да покажем на колосите в международния бизнес, че можем да сме им потребни, в случай че страната показва, че за нея науката не е приоритет? Едва ли е нужно да се изяснява, че добавената стойност от основаването на нови технологии е доста по-голяма от това да правиш пластмасови детайли за коли по заложени параметри. Това ни трансформира в елементарно заменима индустриална ръка.
В предишното, в златните години на биотехнологиите, България също е трансферирала голям брой технологии от научната лаборатория към производството. Така проф. Илия Пашев основава един от най-известните ензимни препарати (E-30), съдържащ термостабилен протеолитичен ензим от бактерията Bacillus mesentericus. По характерностите си препаратът е превъзхождал тогавашните задгранични други възможности.
Тъжното е, че България пари за просвета не дава, само че в това време се гордеем с достиженията на своите сънародници. Бием се в гърдите какво сме дали на света. Не, групово ние нищо не сме дали. Само можем да допускаме дали доктор Ночев би оставил диря в международната авиация и космонавтика, в случай че бе решил да работи в България. Един гений демонстрира своя капацитет единствено в случай че средата е удобна.
Политиците годишно демонстрират позицията си - бюджетът, който се отделя годишно, е минимумът, с цел да се поддържа палиативното положение на научната общественост. Той подсигурява мизерното битие. А за какво просто не я убият? Причините са две. Никой не желае да остане запомнен като килъра на науката. По-лесно е всяка година да се отделя една минимална прехрана и всички да си траят. Понякога обаче популацията би трябвало да бъде уверено, че един или няколко мегаломански плана би трябвало да се случат. Тогава науката се употребява като инструмент за легитимиране на един парадокс, тъй като "учените споделиха, а това значи, че е правилно ". Наука на повикване. И хората остават с отвратителното възприятие, че научната общественост просто извършва една поръчка, с цел да не остане и без дребното финансиране, което има, написа "Капитал ".
Преди седмица Менда Стоянова, която е ръководител на Комисията по бюджет и финанси, изрази своето неразбиране защо се харчат парите по научни планове. "За здания ли? За коли ли? За какво? " Този коментар демонстрира политическото незнание, което не би трябвало да се показва обществено. Коментарът в действителност сподели и нещо по-притеснително – тя знае по какъв начин неточно се харчи държавно финансиране и счита, че същият фасон се ползва в научната сфера.
За какво в действителност се харчат парите
Хората би трябвало да схванат, че сериозна просвета се прави с пари, доста пари. В естествените посоки инфраструктурата, аналитичната инсталация е извънредно скъпа, а тя се закупува посредством планове. Искате да вземем за пример някой да реализира народен план, който да дефинира риска от съществуване на рискови микотоксини в храната в комерсиалната мрежа - нужната аналитична инсталация може да доближи над $100 000, а нужните чисти, референтни материали може да надвишават $500 за количества под 1 грам. Прецизността е нужда, за която не се пести. Дори за осъществяване на най-елементарни ДНК/генетични разбори, които в международен мащаб са към този момент една рутина, са нужни апаратурно обзавеждане и консумативи за най-малко $25 000-50 000.
Може би би било добра концепция да създадем библиотека с геномите на всички неповторими за България типове. Най-подходящите и най-качествени апарати за "четене " на геноми (Illumina) костват над $500 000, а цената на консумативите за разбор на материал от един субект варира от $200 до над $1000. Тук би трябвало да се спомене, че Китай има цели "фабрики " за секвениране на геноми, а в България има не повече 3 или 4 сходни апарата, които са съсредоточени в София и Пловдив и най-вероятно не се употребяват пълноценно.
Политическият мотив е, че през 2018 година нарастването на парите за просвета ще е невиждано до момента. Ще бъдат вложени към 350 млн. лева за основаване на научни центрове за върхови достижения. Това, което ще се случи обаче, е, че ще се построи напразно инфраструктура, която по сходство на "София тех парк " ще остане празна. Не е ясно кой ще работи в тези центрове, кой ще заплаща заплати и кой ще финансира изследвания. Това ще е нормално харчене на обществени средства без ясна визия. Просто да бъдат "усвоени ". Сякаш това е движещата мощ през последните години. "София тех парк " е една красива постройка с няколко високотехнологични лаборатории, които обаче никой не желае да наеме и разумно центърът търпи загуби. Апаратите натрупат прахуляк, до момента в който морално остаряват и се амортизират от безучастие. Липса на пари въпреки всичко.
Фундаменталната просвета създава познание, което някой да приложи, а не артикул, който някой да си купи.
Предвидените пари за научни проучвания са смешно малко. Но не това е най-лошото. През годините страната потвърди, че те не отиват при учените, а в подобаващи компании и несъответствуващи лица. Когато през 2015 година беше спряна активността на Фонда за научни проучвания, никой не можа да изясни по какъв начин са изхарчени 23 млн. лв. през миналата година. Корупцията и неразбираемото разпределяне на финансиране прави изследователската активност извънредно несигурна и нестабилна, което значи, че обезпеченият бюджет от 83 млн. лв. за Българска академия на науките е единственото нещо, което дава известна сигурност на учените.
Учените не работят и по тази причина получават такива заплати? Това е една голяма неистина. Единствената сериозна научна активност, която се осъществя, е с помощта на европейските фондове. Така да вземем за пример в Пловдив Българска академия на науките и локалните университети са привлекли голямо финансиране за развиване на растителните биотехнологии. Бюджетът може да се конкурира с годишния бюджет за научни проучвания на страната, което е тъжно. Това ни кара да се запитаме: в случай че не бяхме в Европейски Съюз, дали просвета изобщо щеше да съществува?
За да разберете какъв брой смешно невисок е бюджетът за научни проучвания на фонда, дано загатна, че лабораторията в Гренобъл на известния български епигенетик проф. Стефан Димитров се радва на криоелектронен микроскоп. Подобен уред коства над 5 млн. лева, а с цел да оперира, са нужни консумативи в порядъка на десетки хиляди левове. Това би трябвало да отговори на въпроса ще имаме ли в миналото български Нобелов лауреат. Не и с сходен бюджет, не и с сходна материална база.
Защо би трябвало да се влага в просвета
В края на ноември в България гостува известният футуролог Мичио Каку, който съобщи, че страните, които не влагат в просвета и технологии, ги грози неизбежна беднотия. Арабският свят явно е на същото мнение, тъй като поставя големи старания в тази посока. В същото време в България централната доктрина е, че асфалтът е мотор на стопанската система (не е надалеч от истината, само че има и други фактори).
Предсказанието на доктор Каку от научна позиция е извънредно тъкмо. Множество изследвания стигат до същото умозаключение – който не влага в просвета и нововъведения, не може да чака сериозен стопански напредък. В Обединеното кралство са открили, че всеки изхарчен паунд за просвета води до нови вложения от частния бранш. Инвестиция на 1 млн. паунда обществени средства в просвета и технологии води до 4.5 млн. паунда възвращаемост на годишна база. Това демонстрира, че фирмите имат потребност от работеща научна инфраструктура и са подготвени да влагат в нея. Не можеш да привлечеш в България високотехнологични компании, в случай че няма работещи научни центрове. Технологичните компании влагат не толкоз в празни здания и инсталация, а в човешкия капитал, който тук не се цени и ще става все по-оскъден.
Инвестирането в просвета зарежда промишлеността с квалифицирани фрагменти. В страните, които развиват научния бранш, се следи непрекъснат поток на висококвалифицирани хора към бизнеса в потребност. Много постоянно гениите не просто се насочват към частния бранш, а основават свои компании. Натрупаните от тях познания им дават убеденост, че могат да основават конкурентни артикули, а това още веднъж е мощен стопански мотор за страната, в която обитават.
Бизнесът харесва страните с развита просвета. Компаниите постоянно построяват своите R&D отдели (за развойна и изследователска дейност) наоколо до мощни научни институции. Така те си подсигуряват улеснен трансфер на квалифицирани хора, трансфер на технологии и достъп до неограничени познания. Бизнесът гълтам интелектуалната благосъстоятелност, с цел да я трансформира в артикул. Но по какъв начин България да се трансформира от реализатор на софтуерно произвеждане в производител на технологии за огромните компании, когато един съвременен изчерпателен уред (споменатия микроскоп) е на стойност 1/16 от годишния бюджет на всичките ни научни институти? За съпоставяне - институтите Max Planck за 2017 година имат обществено финансиране от 1.8 милиарда евро, без тази сума да включва европейските планове. Затова е една от водещите научни институции в света.
AstraZeneca си партнира с University of Cambridge, Cisco - с University College London, Jaguar Land Rover - с Warwick University, Boeing - с University of Sheffield, British petroleum - с University of Manchester.
Как да покажем на колосите в международния бизнес, че можем да сме им потребни, в случай че страната показва, че за нея науката не е приоритет? Едва ли е нужно да се изяснява, че добавената стойност от основаването на нови технологии е доста по-голяма от това да правиш пластмасови детайли за коли по заложени параметри. Това ни трансформира в елементарно заменима индустриална ръка.
В предишното, в златните години на биотехнологиите, България също е трансферирала голям брой технологии от научната лаборатория към производството. Така проф. Илия Пашев основава един от най-известните ензимни препарати (E-30), съдържащ термостабилен протеолитичен ензим от бактерията Bacillus mesentericus. По характерностите си препаратът е превъзхождал тогавашните задгранични други възможности.
Тъжното е, че България пари за просвета не дава, само че в това време се гордеем с достиженията на своите сънародници. Бием се в гърдите какво сме дали на света. Не, групово ние нищо не сме дали. Само можем да допускаме дали доктор Ночев би оставил диря в международната авиация и космонавтика, в случай че бе решил да работи в България. Един гений демонстрира своя капацитет единствено в случай че средата е удобна.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ