Тайната на гънките на ръцете
Науката, която учи линиите на ръцете, се назовава палмистрия. Тя се дължи на задълбочаването на проучванията в хиромантията. През ХІХ век френският академик Д'Арпантини анализирал стотици хиляди линии и техните особености.
През 1879 година парижкият художник Адолф дьо Барол разкрил, че линиите непрекъснато трансформират формата си. Могат да се появяват или да изчезват. През 1940 година психологът доктор Шарлота Вулф класифицирала 90 000 типа ръце и отделила 20 години, с цел да съпоставя линиите по ръцете с прочувственото и физическото положение на хората.
Гънките по вътрешната страна на дланите не пораждат заради естественото стесняване на ръцете. Данните сочат, че гънките по ръцете на човешкия ембрион се появяват надалеч преди той да стартира да движи ръцете си. Палмистрията употребява гънките като източник на информация за характера, здравето, предишното и бъдещето на индивида.
Палмистрията разделя ръката на три зони, които съдържат информации от региона на материалното, практиката и духовната страна на живота.
Има доктрина, че в действителност палмистрията е родена в Индия, а съвременниците ни просто са преоткрили тази просвета. Потвърждение е открит в Индия текст, отдаден на линиите на ръцете, на възраст към 4000 години. Според индийската традиция ръката е с по-голямо значение даже от главата. Древните индийски мъдреци получавали информация от ръцете посредством разглеждането, опипването и проучването им.
Тъй като изкуството за разчитане на гънките по дланите е добито от хората с помощта на бога на морето Самундра, учението се назовава самудрика шастра.
С палмистрия се занимавали велики персони като Анаксагор, Аристотел, Парацелс, Цезар, Гален, Нютон. През 350 година преди Новата епоха Аристотел написал няколко труда по палмистрия, в един от които е разказан сеанс по гадаене върху ръцете на Александър Македонски, написа сп. " Мистерии и загадки ".
Палистрията публично е оповестена за просвета на Втория конгрес по пробна логика на психиката, извършен в Париж през 1913 година.
