PISA: Българските ученици се затрудняват да мислят творчески
Творческото мислене е мъчно за децата у нас. Това демонстрира отчет на организацията за икономическо съдействие и развиване, като част от инспекцията за грамотността PISA. Изследването е извършено измежду близо 700 хиляди възпитаници от 81 страни.
Къде е България? 15-годишните ни възпитаници са с 21 точки при 33 междинен резултат за останалите страни и 60 оптимален. Задачите на учениците са били с отворени отговори в 4 области. Резултатът – българчетата са по-силни в писменото изложение. Най-слаби резултати имат в решаването на проблеми.
Къде са пробойните в просветителната ни система, в случай че можем да ги обобщим изобщо? Според шефа на 51 СУ " Елисавета Багряна " Асен Александров най-притеснителното е, че не сме трансформирали парадигмата на образованието ни, което към момента е обвързвано с възпроизвеждането на данни.
" Какво творчество има да преразкажеш някакъв роман? Държавните формати на изпити би трябвало радикално да се трансформират. Когато децата получават всекидневна противоположна връзка от учителите си по какъв начин се оправят, последователно ще се развие това умеене. Според мен новата полезност би трябвало да е ученикът не да даде верния отговор, а другият - креативният, ексцентричният ", твърди Александров пред NOVA.
" Няма кой да споделя на тези деца и те не са сложени в обстановка, в която да слушат – не да четат, не да пишат – да слушат ", означи Паулина Колева, която е учител по български език и литература. По думите ѝ работата на учителя към този момент е сведена само до таблици и презентации. Според нея " би трябвало да го има Благолажа – оня сладкодумният повествовател, който да поведе детето, то да потъне в оня свят и като се върне към този момент да е друго ".
Къде е България? 15-годишните ни възпитаници са с 21 точки при 33 междинен резултат за останалите страни и 60 оптимален. Задачите на учениците са били с отворени отговори в 4 области. Резултатът – българчетата са по-силни в писменото изложение. Най-слаби резултати имат в решаването на проблеми.
Къде са пробойните в просветителната ни система, в случай че можем да ги обобщим изобщо? Според шефа на 51 СУ " Елисавета Багряна " Асен Александров най-притеснителното е, че не сме трансформирали парадигмата на образованието ни, което към момента е обвързвано с възпроизвеждането на данни.
" Какво творчество има да преразкажеш някакъв роман? Държавните формати на изпити би трябвало радикално да се трансформират. Когато децата получават всекидневна противоположна връзка от учителите си по какъв начин се оправят, последователно ще се развие това умеене. Според мен новата полезност би трябвало да е ученикът не да даде верния отговор, а другият - креативният, ексцентричният ", твърди Александров пред NOVA.
" Няма кой да споделя на тези деца и те не са сложени в обстановка, в която да слушат – не да четат, не да пишат – да слушат ", означи Паулина Колева, която е учител по български език и литература. По думите ѝ работата на учителя към този момент е сведена само до таблици и презентации. Според нея " би трябвало да го има Благолажа – оня сладкодумният повествовател, който да поведе детето, то да потъне в оня свят и като се върне към този момент да е друго ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ




