Цветята могат да говорят
Научният свят дълги години се противопоставяше на изказванието, че с растенията може да се поддържа връзка. Причината да пазят тази теза беше фактът, че представителите на флората нямат нервна система и душeвност, с помощта на които да влизат в контакт.
Но революционно изобретение потвърди, че с цветята може да се разменя информация на прочувствено равнище.
За да се потвърди тази теза се организира опит с растението бегония, сложено на 1 м. от човек – без правото той да допира цветето. С помощта на четириканален енцефалограф се записват психоенергичните реакции на бегонията. Установява се, че контакт сред индивида и растението поражда единствено при доста мощни позитивни или негативни страсти.
За да провокират тези усеща, експериментаторите употребявали хипнотизатор, които внушил на доброволеца, че е цвете, което от време на време изпитва наслада, болежка, боязън, мраз и топлота. За изненада на учените бегонията посочила същите страсти посредством енцефалографа.
Друг сходен опит посочил, че растенията могат да четат мисли.
Участник в различен теоретичен опит се подложил на детектора на лъжата. Мъжът трябвало да намисля число от 1-10, а стоящата против него бегония да ги отгатва благодарение на енцефалограф. Цветето съумяло да познае всички намислени от участника цифри.
Според учен Труевас от Единбургския университет тези явления се дължат на първи проблясъци на разсъдък в растенията. Ученият твърди, че растенията могат да одобряват и преработват информация сходно на животните.
Друг известен учен – Гунаров, открива самобитен център за обработка на информация, ситуиран в кореновата шийка на растенията. Този орган, сходно на сърдечния мускул, се свива и отпуска, и препраща импулси към всички кафези в растението.
Интересно е, че в някои страни употребяват растенията за разкритие на нарушители. Полицаите употребявали цветята от мястото на престъплението и благодарение на енцефалограф се запознавали с елементи от закононарушението.
Любителите на цветя от дълго време са забелязали, че растенията могат да изпитват страсти. Например, теменужката се потиска, в случай че стопаните заминат за дълго, а кактусите реагират на неприятното въодушевление.
Всички направени открития демонстрират, че към цветята би трябвало да се отнасяме с грижи и обич – като към всички живи същества.
