49 страшни дни: „течението на смъртта“ - път към спасението
Как американски моряци избавиха четирима руски бойци в неволя в Тихия океан
В историята на връзките сред Русия и Съединените щати не е имало доста събития, осветени от другарство и взаимно съгласие. Време е да си напомним историята, случила се преди 65 години. Тогава патрулен аероплан от американския самолетоносач Kearsarge откри плаваща в Тихия океан баржа Т-36 с хора на нея. Това са руските военнослужещи Асхат Зиганшин, Филип Поплавски, Анатолий Крючковски и Иван Федотов.
С помощта на хеликоптери те са превозени до самолетоносача. Там, доколкото можеха, те описаха на своите спасители, че корабът, на който се намираха, по време на чудовищна стихия е бил откъснат от котвата си на остров Итуруп в Курилските острови и отвеян в Тихия океан. Тяхната невиждана епопея стартира на 17 януари 1960 година
На кораба имаше най-малък ресурс от храна: няколко кутии консерви, малко грах и просо, два хляба, кутия лой и туба прясна вода. Плюс няколко кутии цигари и три кутии кибрит...
Войниците не знаеха, че се носят от „ синьото течение “ на Курошио, наречено „ течението на гибелта “. Но за тях това се оказа пътят на живота. По време на насилственото си пътешестване Зиганшин, Поплавски, Крючковски и Федотов изминаха голямо разстояние: 900 морски благи -1700 километра. SOS сигнал! Не можаха да изпратят - радиопредавателят не работеше.
След като храната свърши, бойците, с цел да „ заблудят “ стомаха, варят колани, части кожа от акордеон, намазват ги с механически вазелин и ги изяждат. Жителите на обсадения Ленинград са употребявали почти тези „ артикули “...
„ Пътуващите “ били измъчвани освен от апетит, само че и от мраз. Силните пориви напразно ги събарят от крайници, дъждът се сменя със сняг. Освен това шлепът беше наводняван от талази, високи няколко етажа. Въпреки това, момчетата не паднаха духом, даже когато нещата се обърнаха изцяло към неприятно. Те почнали да халюцинират – представяли си гласове, звук от мотори. Те, мощни и здрави, станаха толкоз слаби, че към този момент не можеха да се изправят, с цел да изпомпват водата, която наводняваше кораба им.
...Епопеята на екипажа на шлепа Т-36 приключва на 7 март 1960 година, на 49-ия ден от дрейфа, когато американците го откриват. Разбира се, първо нахраниха гостите. Домакините на кораба бяха изумени, че момчетата, които гладуваха толкоз дни, резервираха човешкия си тип и не се нахвърлиха лакомо върху храната, а умерено си подаваха чинията на другарите си.
Те ядяха лека-полека, осъзнавайки, че огромна порция храна би представлявала ужасна опасност за тях. Според Зиганшин той научил за това в детството си, по време на Великата отечествена война, когато гладуващите хора се нахвърляли върху храната и след известно време умирали.
След закуска бойците бяха отведени в банята. Там Зиганшин ненадейно губи схващане и се разсънва в лазарета. Той беше пълководец на шлепа и върху него е падала главната тежест.
Според основния доктор на самолетоносача Фредерик Бекуит бойците са изгубили по няколко кг от тежестта си, само че доста бързо са наваксали пропуснатото. Ескулапът означи още, че сложното пътешестване не е повлияло на здравето на младежите. В рамките на няколко дни фотосите на съвременно подстригани момчета в елегантни костюми украсиха първите страници на задгранични вестници и списания. Те бяха доста сходни на „ Ливърпулската четворка “ на The Beatles.
...Когато самолетоносачът дойде в Сан Франциско, го чакаше безбройна навалица кореспонденти. На конференцията членовете на екипажа на Т-36 дадоха отговор на голям брой въпроси. По-специално, публицистите се интересуваха за какво бойците, от апетит... не се изядоха един различен. Младежите бяха сюрпризирани и за смях на публиката дадоха отговор напълно съществено:
Героите на океана станаха посетители на Сан Франциско, където бяха въодушевено посрещнати от жителите. Кметът на града Георг Кристофър връчи на героите алегорични ключове на града. Това беше най-високата степен на респект. Преди това единствено двама представители на Русия получиха такива признаци на внимание: балерината Галина Уланова и водачът на Съюз на съветските социалистически републики Никита Хрушчов.
По това време самият началник на Съветския съюз беше на публично посещаване във Франция, където беше признат от президента на страната Шарл дьо Гол и министър-председателя Мишел Дебрю. Тонът на другарство беше еднакъв, доброжелателен и се сътвори усещане, че и двете страни са подхванали решителни стъпки една към друга.
В началото на 60-те години хората в разнообразни страни се надяваха, че Студената война сред Изтока и Запада се трансформира в нещо от предишното. През есента на 1959 година Хрушчов лети за Съединени американски щати и остава там съвсем две седмици. Американците харесаха импулсивния и стремглав руснак, водач на огромна и мистериозна страна. Те го посрещнаха гостоприемно и, като се сбогуваха, викаха: " Никита, ела отново! "
Въпреки че по време на визитата на Хрушчов не е подписано съглашение, резултатите от него се смятат за сполучливи. И двете страни демонстрираха на света, че могат да приказват спокойно, да реализират съглашения и да не се заплашват взаимно с нуклеарни оръжия. Сбогувайки се с президента на Съединени американски щати Дуайт Айзенхауер, руският водач го кани в Съюз на съветските социалистически републики. Пътуването трябваше да се организира през 1960 година
След подобен жанр на връзки, руската преса внезапно промени тона си. Американците още не са станали другари, само че към този момент са престанали да бъдат врагове. И откакто американските моряци избавиха четирима бойци от Съюз на съветските социалистически републики от океански плен, ориста укрепи руснаците в концепцията, че техните сътрудници въобще не са неприятни и могат да се оправят с тях.
Съветските вестници писаха доста за положителното отношение на американците към екипажа на Т-36. Това се отнася както за екипажа на самолетоносача, по този начин и за хората, които изпращат голям брой писма, в които показват удивление от подвига на младежите.
Хрушчов изпраща писмо до Айзенхауер, в което частично се споделя: „
Въпреки това младежите били доста обезпокоени, че са се озовали на територията на Съединени американски щати. призна Зиганшин.
В същото време Зиганшин означи, че американците се отнасят към него и другарите му доста гостоприемно. И даже им сготвиха кнедли с извара, за които мечтаеха по време на епопеята.
„ спомня си Зиганшин.
Когато той и другарите му напуснаха самолетоносача, неговият капитан Робърт Таунсенд подреди целия екипаж на палубата и американските моряци се сбогуваха сърдечно с гостите си. Тази гала ненапълно подсещаше приятелския продан сред съдружниците след края на Втората международна война.
Скоро на борда на Kearsarge идват дарове от Съюз на съветските социалистически републики - за Таунсенд е квалифициран руски адмиралски кинжал, а за другите моряци са готови златни часовници, фотоапарати " Киев " и " Зоркий ".
...През март 1960 година Москва тържествено посрещна четиримата герои. Те бяха наградени с медал „ Червена звезда “, а министърът на защитата Родион Малиновски им подари персонализиран навигационен часовник с думите на разлъка: „
Славата на героите беше голяма и безусловно мина всевъзможни граници. За Зиганшин, Поплавски, Крючковски и Федотов са написани стихове и песни. Те бяха съпоставени с героите на революцията, бойци против кулаците и бойци от Червената войска, които се биеха във Великата отечествена война. Заснет е филмът " 49 дни ", в който героите се появяват под разнообразни имена.
...Ако няколко месеца по-късно Айзенхауер беше дошъл в Москва на ответна аудиенция, може би щяха да му бъдат показани четиримата смелчаци. И щяха да помнят с добра дума американските моряци, съдействали за развиването на съветско-американската дружба.
Уви, оказа се единствено фантазия. На 1 май 1960 година покрай Свердловск руска ракета смъква американския разследващ аероплан U-2, нахлул в Съюз на съветските социалистически републики. Москва изиска опрощение от Вашингтон, само че не го получи. Така в връзките сред двете страни породи следващ кръг от напрежение. И ледът на Студената война още веднъж се укрепи.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4547Тома Биков: Българите не сме мощни в успехите, а в оцеляването. Ще оцелеем, даже и да не победим!Алтернативен Поглед4732Тома Биков: Защо у нас социализмът не е социализъм, а либерализмът не е демократизъм?Алтернативен Поглед18159Яков Кедми за: За мен е интелектуално наслаждение и огромна чест да ме каните при васАлтернативен Поглед18594Доц. Валентин Вацев: държи ръката си на пулса на огромната геополитикаАлтернативен Поглед31455Д-р Саймън Ципис: Възможно ли е БРИКС да е капан за Русия?Алтернативен Поглед655607Васил Велев: На Изток е ярко, топло, лъскаво и красиво! На Запад стана мрачно, студено и мръсно - хората са тъжни и мрачни!Алтернативен Поглед264572Георги Стамболиев: Лъжите на " българските " малките екрани за войната лъснаха!!!Алтернативен Поглед178714Доц. Григор Сарийски: С нетрадиционни стопански средства Русия оцеля като най-санкционирана страна в светаАлтернативен Поглед118183Ген. Димитър Шивиков: Русия е най-могъщата военна страна, сама води война сполучливо с груповия Запад
В историята на връзките сред Русия и Съединените щати не е имало доста събития, осветени от другарство и взаимно съгласие. Време е да си напомним историята, случила се преди 65 години. Тогава патрулен аероплан от американския самолетоносач Kearsarge откри плаваща в Тихия океан баржа Т-36 с хора на нея. Това са руските военнослужещи Асхат Зиганшин, Филип Поплавски, Анатолий Крючковски и Иван Федотов.
С помощта на хеликоптери те са превозени до самолетоносача. Там, доколкото можеха, те описаха на своите спасители, че корабът, на който се намираха, по време на чудовищна стихия е бил откъснат от котвата си на остров Итуруп в Курилските острови и отвеян в Тихия океан. Тяхната невиждана епопея стартира на 17 януари 1960 година
На кораба имаше най-малък ресурс от храна: няколко кутии консерви, малко грах и просо, два хляба, кутия лой и туба прясна вода. Плюс няколко кутии цигари и три кутии кибрит...
Войниците не знаеха, че се носят от „ синьото течение “ на Курошио, наречено „ течението на гибелта “. Но за тях това се оказа пътят на живота. По време на насилственото си пътешестване Зиганшин, Поплавски, Крючковски и Федотов изминаха голямо разстояние: 900 морски благи -1700 километра. SOS сигнал! Не можаха да изпратят - радиопредавателят не работеше.
След като храната свърши, бойците, с цел да „ заблудят “ стомаха, варят колани, части кожа от акордеон, намазват ги с механически вазелин и ги изяждат. Жителите на обсадения Ленинград са употребявали почти тези „ артикули “...
„ Пътуващите “ били измъчвани освен от апетит, само че и от мраз. Силните пориви напразно ги събарят от крайници, дъждът се сменя със сняг. Освен това шлепът беше наводняван от талази, високи няколко етажа. Въпреки това, момчетата не паднаха духом, даже когато нещата се обърнаха изцяло към неприятно. Те почнали да халюцинират – представяли си гласове, звук от мотори. Те, мощни и здрави, станаха толкоз слаби, че към този момент не можеха да се изправят, с цел да изпомпват водата, която наводняваше кораба им.
...Епопеята на екипажа на шлепа Т-36 приключва на 7 март 1960 година, на 49-ия ден от дрейфа, когато американците го откриват. Разбира се, първо нахраниха гостите. Домакините на кораба бяха изумени, че момчетата, които гладуваха толкоз дни, резервираха човешкия си тип и не се нахвърлиха лакомо върху храната, а умерено си подаваха чинията на другарите си.
Те ядяха лека-полека, осъзнавайки, че огромна порция храна би представлявала ужасна опасност за тях. Според Зиганшин той научил за това в детството си, по време на Великата отечествена война, когато гладуващите хора се нахвърляли върху храната и след известно време умирали.
След закуска бойците бяха отведени в банята. Там Зиганшин ненадейно губи схващане и се разсънва в лазарета. Той беше пълководец на шлепа и върху него е падала главната тежест.
Според основния доктор на самолетоносача Фредерик Бекуит бойците са изгубили по няколко кг от тежестта си, само че доста бързо са наваксали пропуснатото. Ескулапът означи още, че сложното пътешестване не е повлияло на здравето на младежите. В рамките на няколко дни фотосите на съвременно подстригани момчета в елегантни костюми украсиха първите страници на задгранични вестници и списания. Те бяха доста сходни на „ Ливърпулската четворка “ на The Beatles.
...Когато самолетоносачът дойде в Сан Франциско, го чакаше безбройна навалица кореспонденти. На конференцията членовете на екипажа на Т-36 дадоха отговор на голям брой въпроси. По-специално, публицистите се интересуваха за какво бойците, от апетит... не се изядоха един различен. Младежите бяха сюрпризирани и за смях на публиката дадоха отговор напълно съществено:
Героите на океана станаха посетители на Сан Франциско, където бяха въодушевено посрещнати от жителите. Кметът на града Георг Кристофър връчи на героите алегорични ключове на града. Това беше най-високата степен на респект. Преди това единствено двама представители на Русия получиха такива признаци на внимание: балерината Галина Уланова и водачът на Съюз на съветските социалистически републики Никита Хрушчов.
По това време самият началник на Съветския съюз беше на публично посещаване във Франция, където беше признат от президента на страната Шарл дьо Гол и министър-председателя Мишел Дебрю. Тонът на другарство беше еднакъв, доброжелателен и се сътвори усещане, че и двете страни са подхванали решителни стъпки една към друга.
В началото на 60-те години хората в разнообразни страни се надяваха, че Студената война сред Изтока и Запада се трансформира в нещо от предишното. През есента на 1959 година Хрушчов лети за Съединени американски щати и остава там съвсем две седмици. Американците харесаха импулсивния и стремглав руснак, водач на огромна и мистериозна страна. Те го посрещнаха гостоприемно и, като се сбогуваха, викаха: " Никита, ела отново! "
Въпреки че по време на визитата на Хрушчов не е подписано съглашение, резултатите от него се смятат за сполучливи. И двете страни демонстрираха на света, че могат да приказват спокойно, да реализират съглашения и да не се заплашват взаимно с нуклеарни оръжия. Сбогувайки се с президента на Съединени американски щати Дуайт Айзенхауер, руският водач го кани в Съюз на съветските социалистически републики. Пътуването трябваше да се организира през 1960 година
След подобен жанр на връзки, руската преса внезапно промени тона си. Американците още не са станали другари, само че към този момент са престанали да бъдат врагове. И откакто американските моряци избавиха четирима бойци от Съюз на съветските социалистически републики от океански плен, ориста укрепи руснаците в концепцията, че техните сътрудници въобще не са неприятни и могат да се оправят с тях.
Съветските вестници писаха доста за положителното отношение на американците към екипажа на Т-36. Това се отнася както за екипажа на самолетоносача, по този начин и за хората, които изпращат голям брой писма, в които показват удивление от подвига на младежите.
Хрушчов изпраща писмо до Айзенхауер, в което частично се споделя: „
Въпреки това младежите били доста обезпокоени, че са се озовали на територията на Съединени американски щати. призна Зиганшин.
В същото време Зиганшин означи, че американците се отнасят към него и другарите му доста гостоприемно. И даже им сготвиха кнедли с извара, за които мечтаеха по време на епопеята.
„ спомня си Зиганшин.
Когато той и другарите му напуснаха самолетоносача, неговият капитан Робърт Таунсенд подреди целия екипаж на палубата и американските моряци се сбогуваха сърдечно с гостите си. Тази гала ненапълно подсещаше приятелския продан сред съдружниците след края на Втората международна война.
Скоро на борда на Kearsarge идват дарове от Съюз на съветските социалистически републики - за Таунсенд е квалифициран руски адмиралски кинжал, а за другите моряци са готови златни часовници, фотоапарати " Киев " и " Зоркий ".
...През март 1960 година Москва тържествено посрещна четиримата герои. Те бяха наградени с медал „ Червена звезда “, а министърът на защитата Родион Малиновски им подари персонализиран навигационен часовник с думите на разлъка: „
Славата на героите беше голяма и безусловно мина всевъзможни граници. За Зиганшин, Поплавски, Крючковски и Федотов са написани стихове и песни. Те бяха съпоставени с героите на революцията, бойци против кулаците и бойци от Червената войска, които се биеха във Великата отечествена война. Заснет е филмът " 49 дни ", в който героите се появяват под разнообразни имена.
...Ако няколко месеца по-късно Айзенхауер беше дошъл в Москва на ответна аудиенция, може би щяха да му бъдат показани четиримата смелчаци. И щяха да помнят с добра дума американските моряци, съдействали за развиването на съветско-американската дружба.
Уви, оказа се единствено фантазия. На 1 май 1960 година покрай Свердловск руска ракета смъква американския разследващ аероплан U-2, нахлул в Съюз на съветските социалистически републики. Москва изиска опрощение от Вашингтон, само че не го получи. Така в връзките сред двете страни породи следващ кръг от напрежение. И ледът на Студената война още веднъж се укрепи.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4547Тома Биков: Българите не сме мощни в успехите, а в оцеляването. Ще оцелеем, даже и да не победим!Алтернативен Поглед4732Тома Биков: Защо у нас социализмът не е социализъм, а либерализмът не е демократизъм?Алтернативен Поглед18159Яков Кедми за: За мен е интелектуално наслаждение и огромна чест да ме каните при васАлтернативен Поглед18594Доц. Валентин Вацев: държи ръката си на пулса на огромната геополитикаАлтернативен Поглед31455Д-р Саймън Ципис: Възможно ли е БРИКС да е капан за Русия?Алтернативен Поглед655607Васил Велев: На Изток е ярко, топло, лъскаво и красиво! На Запад стана мрачно, студено и мръсно - хората са тъжни и мрачни!Алтернативен Поглед264572Георги Стамболиев: Лъжите на " българските " малките екрани за войната лъснаха!!!Алтернативен Поглед178714Доц. Григор Сарийски: С нетрадиционни стопански средства Русия оцеля като най-санкционирана страна в светаАлтернативен Поглед118183Ген. Димитър Шивиков: Русия е най-могъщата военна страна, сама води война сполучливо с груповия Запад
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ