Как народът запомни Людмила Живкова
Наричат я “бяла птица “, “комунистическата принцеса “ и в най-общите постулати на историческата памет тя остава като дъщерята на индивида от народа, управлявал България десетилетия наред.
Родена на 26 юли през 1942 година в село Говедарци, Людмила Живкова си отива от този свят на 21 юли през 1981 година
40 години по-късно ни напусна и следващият от династията Живкови, брат ѝ – Владимир Живков, единствено преди дни.
Изненадващо за мнозина, Людмила Живкова става проводник на духовно обучение еклектика. В него има детайли от агни йога, обвързвано е с логика на психиката и разнообразни философии, които се прокрадват в закодираните обръщения от обществените ѝ речи. Някои от тях проповядващи и съществуването на оттатъшен свят – казус и съществена заплаха за социалистическите времена, която би била осъдена на секундата при различен. Според някои и в тази ситуация с Людмила Живкова наказването просто е отсрочено, съгласно други няма нищо мистериозно в гибелта ѝ.
Политическа кариера
След гибелта на Мара Малеева, която се опълчва на издигането на децата си на политически постове, Людмила Живкова прави бърза кариера в партийната и държавна подчиненост.
Първо, още през 1971 година, тя е назначена за първи заместник-председател на Комитета за другарство и културни връзки с чужбина. Това става, по думите на татко ѝ, откакто дружно с „ млад кибернетик “ била създала компютърна система за ръководство на активността на това ведомство.
През 1972 година Живкова е преназначена за заместник-председател на ръководения от Павел Матев Комитет за изкуство и просвета, през идната година става негов първи заместник-председател (1973 – 1975), а през 1975 година замества Матев като ръководител на Комитета с сан на министър. През 1976 година става член на Централния комитет, а през 1979 година – и на Политбюро. След влизането ѝ в Централния комитет оглавява основана особено за нея Комисия за просвета, просвета и обучение, която получава необятни пълномощия.
Междувременно през 1974 година Живкова се хабилитира, а през 1975 година става ръководител на Съвета на ръководителите на креативните съюзи.
На 12 ноември 1973 година Живкова претърпява тежка автомобилна злополука на път за летището, където би трябвало да изпрати Тодор Живков, заминаващ на посещаване в Полша. След престой в болничното заведение „ Пирогов “ лекуването ѝ продължава дълго време в домашни условия. Макар че се възвръща и се връща на работа, случаят оказва трайно въздействие върху здравословното и психическото ѝ положение. По думите на персоналния ѝ охранител Димитър Мурджев, по това време тя стартира непрекъснато да търси „ билкари и самозвани лечители “ и отхвърля всякаква здравна интервенция.
Установява връзки със семейство Рьорих. Известно е това, че постоянно се е допитвала до Ванга, по чието наставление също по този начин е пиела билки.
/БНР/
Родена на 26 юли през 1942 година в село Говедарци, Людмила Живкова си отива от този свят на 21 юли през 1981 година
40 години по-късно ни напусна и следващият от династията Живкови, брат ѝ – Владимир Живков, единствено преди дни.
Изненадващо за мнозина, Людмила Живкова става проводник на духовно обучение еклектика. В него има детайли от агни йога, обвързвано е с логика на психиката и разнообразни философии, които се прокрадват в закодираните обръщения от обществените ѝ речи. Някои от тях проповядващи и съществуването на оттатъшен свят – казус и съществена заплаха за социалистическите времена, която би била осъдена на секундата при различен. Според някои и в тази ситуация с Людмила Живкова наказването просто е отсрочено, съгласно други няма нищо мистериозно в гибелта ѝ.
Политическа кариера
След гибелта на Мара Малеева, която се опълчва на издигането на децата си на политически постове, Людмила Живкова прави бърза кариера в партийната и държавна подчиненост.
Първо, още през 1971 година, тя е назначена за първи заместник-председател на Комитета за другарство и културни връзки с чужбина. Това става, по думите на татко ѝ, откакто дружно с „ млад кибернетик “ била създала компютърна система за ръководство на активността на това ведомство.
През 1972 година Живкова е преназначена за заместник-председател на ръководения от Павел Матев Комитет за изкуство и просвета, през идната година става негов първи заместник-председател (1973 – 1975), а през 1975 година замества Матев като ръководител на Комитета с сан на министър. През 1976 година става член на Централния комитет, а през 1979 година – и на Политбюро. След влизането ѝ в Централния комитет оглавява основана особено за нея Комисия за просвета, просвета и обучение, която получава необятни пълномощия.
Междувременно през 1974 година Живкова се хабилитира, а през 1975 година става ръководител на Съвета на ръководителите на креативните съюзи.
На 12 ноември 1973 година Живкова претърпява тежка автомобилна злополука на път за летището, където би трябвало да изпрати Тодор Живков, заминаващ на посещаване в Полша. След престой в болничното заведение „ Пирогов “ лекуването ѝ продължава дълго време в домашни условия. Макар че се възвръща и се връща на работа, случаят оказва трайно въздействие върху здравословното и психическото ѝ положение. По думите на персоналния ѝ охранител Димитър Мурджев, по това време тя стартира непрекъснато да търси „ билкари и самозвани лечители “ и отхвърля всякаква здравна интервенция.
Установява връзки със семейство Рьорих. Известно е това, че постоянно се е допитвала до Ванга, по чието наставление също по този начин е пиела билки.
/БНР/
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ