Обичате храната си солена? Най-вероятно ядете пластмаса
Над 90 % от трапезната сол, употребявана по света, евентуално съдържа микропластмаса, предизвестява проучване, оповестено в Environmental Science and Technology. Това значи, че средностатистическият възрастен човек употребява почти 2000 микропластласа (само от солта) всяка година.
Тези късчета пластмаса са дълги по-малко от 5 милиметра (горе-долу колкото размера на сусамово семе). Те се образуват, когато по-големи части пластмаса се разгражда, споделят от National Ocean Service. Срещат се и в микромънистата в козметичните и здравни артикули, в препаратите за почистване и пастата за зъби. Когато се изхвърлят в отходните води, тези дребни пластмасови късчета съумяват да преодолеят пречиствателните филтри и да се върнат във водните системи. Така, рано или късно, те се озовават в чинията ви.
За да схванат по какъв начин тази устойчива микропластмаса се озовава в употребяваната от хората сол, откриватели от Южна Корея (в съдействие с подразделението на „ Грийнпийс “ в Източна Азия) съпоставят географското разпространяване на микропластмаста в солта със международното замърсяване с пластмаса.
От проучените общо 39 марки сол ,
продавани в 21 страни в Европа, Азия, Африка и Северна и Южна Америка, единствено в 3 не са открити следи от микропластмаса. Количеството на частиците варира сред другите марки. Изследователите не загатват съответни имена, само че означават, че равнищата на микропластмаса в солта, употребявана в Азия (един от най-силно нечистите райони на Земята), са изключително високи. Освен това солта, извлечена от морската вода, е най-замърсена, безапелационни са учените. Морската сол се образува посредством изпаряване на морската вода под въздействието на слънцето и вятъра. Тя се третира напълно малко и заради тази причина в нея постоянно остават следи от минерали и детайли (включително пластмаса). След морската сол най-силно нечисти са езерната и каменната.
Както към този момент стана дума, единствено в 3 компании, произвеждащи сол – в Тайван (рафинирана морска сол), Китай (каменна сол) и Франция (нерафинирана морска сол) - не са открити следи от микропластмаса.
„ Откритията ни демонстрират, че човешкият банкет на микропластмаса чрез морски артикули зависи директно от пластмасовите излъчвания в даден район – разяснява проф. Сеюнг-Киу Ким, един от създателите на изследването. – „ За да се ограничи излагането ни на микропластмаси, са нужни ограничения за попречване, като да вземем за пример управление на изхвърлянето в околната среда на погрешно ръководени пластмаси и най-много понижаване на пластмасовите боклуци. “
Какъв резултат оказва микропластмасата върху здравето ни?
Учените към момента не знаят сигурно, защото това е релативно ново поле за проучване. Според United Nations Environmental Program микромънистата се появяват за първи път в продуктите преди към 50 години и малко по малко заменят напълно естествените съставки.
Все повече проучвания демонстрират, че микропластмасата се среща в съвсем всяко едно кътче на света, в това число в Арктическия лед. Проучване от началото на 2018 година пък демонстрира, че най-вероятно гълтаме над 100 късчета микропластмаса с всяко ястие поради домашния прахуляк.
Източник: iflscience
