Алекс Кларк: Лицемерието е проблем в преговорите за климата
Над 6500 въглищни централи по света създават електричество . От 2000 година до през днешния ден потреблението на въглища като енергиен източник се е нараснало с 60%, а единствено тази година - с 4,5%. Данните разгласява Международната организация по енергетика в навечерието на Климатичната конференция на Организация на обединените нации в Глазгоу. Така спадът с към четири % през предходната пандемична година ще бъде обезвреден. В същото време цената на някои въглища се повишава. И всичко това кара редица експерти да приказват за подем на въглищата, вместо за техния непосредствен край.
Алекс Кларк е теоретичен откривател към университетите в Оксфорд и в Бостън . Изследванията му се концентрират върху идентифицирането на икономическите опасности, свързани с изкопаемите горива, и отражението им в обществения бранш. Също и върху това по какъв начин държавните управления би трябвало да реагират на тези опасности. Той е участник в конференцията за климата в Глазгоу. В изявление за предаването " Събота 150 " Кларк оцени хода на форума досега. От какво е удовлетворен и от какво не?
" Към края сме на първата от двете седмици на срещата, тъй че остава опцията да забележим по-голям прогрес през идващите дни, само че може да се каже, че чувството е двояко . От една страна, направените обещания още не са това, което учените споделят, че е належащо, с цел да се реализиран по-амбициозните цели на Парижкото съглашение за възпиране на световното стопляне до 1,5 градуса. Но въпреки това видяхме огромен прогрес по характерни проблеми в обособени браншове. На предходни срещи имаше доста обещания, които обаче като цяло бяха много мъгляви. Докато в този момент има оферти за съответни стъпки - какво тъкмо и по какъв начин да се направи . Например ръководената от Обединеното кралство самодейност за преустановяване на потреблението на въглища, подкрепена от повече от 40 страни, в това число от Полша и от Украйна. Към тях не се причислиха Индия и Китай и някои други стопански системи, потребяващи доста въглища, само че другояче има консенсус, че " въглищата би трябвало да си отидат ". Видяхме също заричане до 2030 година да се постави завършек на унищожаването на горите . Това не е задоволително амбициозно, само че Бразилия го подписа, което е огромна крачка напред. И третото огромно значимо нещо е финансирането. Британският министър на финансите Риши Сунак беше подложен на доста рецензии, когато разгласи бюджета на страната, в който няма доста " зелени пари ", само че в този момент той даде обещание да направи Лондон първия финансов център в света с нулеви излъчвания във връзка с финансирането на обвързваните с това планове. Изисква се, несъмнено, доста работа, тъй като има прекалено много от така наречен " грийнуошинг ". Налага се разбирането, че финансовият бранш - освен публичният, само че и честният - ще бъдат безусловно значими за постигането на прехода. И още нещо - започваме да следим забележителна смяна в диалога за природния газ. През последните 10-15-20 години той беше считан за преходно гориво. Но времето в действителност изтича и горивата от възобновими източници са към този момент задоволително евтини , с цел да стартираме да мислим за непосредствено прекосяване към тях ".
Вашата сфера на проучване са рисковете, свързани с изкопаемите горива в обществения бранш и по какъв начин правителствата трябва да реагират на тези опасности. Новият ви взаимен отчет е озаглавен " Климат на съдействие: Как Европейски Съюз може да помогне за постигането на огромна зелена преференциална договорка ". Знам, че е мъчно, само че напълно в резюме - по какъв начин в действителност Европейски Съюз може да помогне за реализиране на тази зелена договорка?
Когато приказваме за " Голямата зелена преференциална договорка ", имаме поради и Европа като икономическа и дипломатическа мощ за повдигане на летвата на упоритостите и използването на ограничения в редица браншове, в които тя има прерогативи и финансова мощност за създаване на нужната инфраструктура. Една от огромните европейски начинания през последните месеци е предлагането за Механизъм за въглеродна промяна по границите. Това е до известна степен " дипломатическа неточност " от страна на Европейски Съюз.
Предложеният механизъм за промяна на въглеродните излъчвания на границите изисква всички компании, изнасящи за европейския пазар, да заплащат еквивалента на въглеродния налог, който работи в границите на Евросъюза. Това визира най-много огромни стопански системи като Китай и Русия, само че не беше взето поради, че има доста други страни, които също ще бъдат пострадали, а нямат нито политически, нито финансови благоприятни условия да влагат в нужната инфраструктура, с цел да избегнат такива заплащания. Говоря за експортьорите на алуминий и изкуствени торове от Африка, да вземем за пример.
Евросъюзът би трябвало да им предложи нещо отсреща, с цел да не бъдат принудени да се завърнат към потреблението на по-евтини за тях изкопаеми горива. Да, механизмът е добра концепция, само че би трябвало да бъде съпроводен от съществени вложения в по-слабо развитите страни.
Може ли да се каже, че Европейски Съюз е обединен в решенията и в дейностите си?
Има единодушие по някои въпроси, а по-други - не. Доста противоречив беше до момента въпросът за въглищата. Полша, само че и някои други страни, бяха резервирани. Големи разлики има в методите на Франция и на Германия - двете движещи сили в съюза. За Африка, да вземем за пример, Франция е за опазване на статуквото с увеличение на финансирането, до момента в който Германия работи на правилото - до каква степен дадена стопанска система може да отстрани въглищата като енергиен източник.
Напълно ясно е обаче на всички, че проблемите с климата към този момент не са просто значим въпрос, с който Европейският съюз би трябвало да се оправи. Решаването им може да бъде средство за реализиране на икономическа и дипломатическа полза.
Интересен въпрос в този момент е по какъв начин Обединеното кралство, към този момент отвън Европейски Съюз, се вписва в цялата тази картина на общоевропейска позиция? Пред какви компликации и провокации е изправен домакинът Борис Джонсън?
Дори когато беше в Евросъюза, Англия имаше друг метод към политиката за климата. Тя се обявяваше за установяване на лична цена за замърсяването с въглероден двуокис и за вложение в разнообразни технологии. Предизвикателството пред Борис Джонсън е да извърши проектите, които неговото държавно управление стартира - тактиката за реализиране на нулеви излъчвания, която беше оповестена предходната седмица и получи необикновено положителни мнения. Стратегията е доста амбициозна, само че и доста допустима и изпълнима.
Предвид това, което се случи тази седмица, може несъмнено да се каже, че е реализиран прогрес. Въпросът е може ли натискът върху политиците да се резервира и Англия да извърши обещанията си. Но тъй като споменахте, че тя към този момент е отвън Евросъюза - тъкмо този факт не ѝ оказва помощ изключително доста. Великобритания официално остана в " Хоризонт Европа " - програмата за финансиране на научни проучвания с бюджет от десетки милиарди евро. Но поради дипломатическия раздор с Франция сега и други европейски членки, не е ясно по какъв начин ще се развият нещата.
Много се приказва за лицемерието. За това, че хората, които вземат съдбовните решения надали не се събират, с цел да си създадат следващата фотосесия, харчейки ненужни пари и даже замърсявайки атмосферата с полетите на частните им самолети. Какъв е вашият коментар?
Абсолютно правилно е, че огромна част от уговорките, които идват от страните членки на Европейския съюз, от Съединените щати и от други развити стопански системи не престават да са лицемерни. И това е проблем в договарянията за климата още от самото им начало през 1992 година. От друга страна доста се изговори за това, че Си Цзипин не е пристигнал на срещата в Глазгоу на международните водачи. Аз мисля, че това в действителност не е значимо. Не е належащо Си наложително да се появи в Глазгоу, с цел да каже неща, които към този момент е казвал. Това, че не пристигна не значи, че Китай не е задоволително сериозен по въпроса за въглеродния неутралитет. Разбира се, натискът върху Пекин би трябвало да продължава.
Интервюто с Алекс Кларк можете да чуете в звуковия файл.
Алекс Кларк е теоретичен откривател към университетите в Оксфорд и в Бостън . Изследванията му се концентрират върху идентифицирането на икономическите опасности, свързани с изкопаемите горива, и отражението им в обществения бранш. Също и върху това по какъв начин държавните управления би трябвало да реагират на тези опасности. Той е участник в конференцията за климата в Глазгоу. В изявление за предаването " Събота 150 " Кларк оцени хода на форума досега. От какво е удовлетворен и от какво не?
" Към края сме на първата от двете седмици на срещата, тъй че остава опцията да забележим по-голям прогрес през идващите дни, само че може да се каже, че чувството е двояко . От една страна, направените обещания още не са това, което учените споделят, че е належащо, с цел да се реализиран по-амбициозните цели на Парижкото съглашение за възпиране на световното стопляне до 1,5 градуса. Но въпреки това видяхме огромен прогрес по характерни проблеми в обособени браншове. На предходни срещи имаше доста обещания, които обаче като цяло бяха много мъгляви. Докато в този момент има оферти за съответни стъпки - какво тъкмо и по какъв начин да се направи . Например ръководената от Обединеното кралство самодейност за преустановяване на потреблението на въглища, подкрепена от повече от 40 страни, в това число от Полша и от Украйна. Към тях не се причислиха Индия и Китай и някои други стопански системи, потребяващи доста въглища, само че другояче има консенсус, че " въглищата би трябвало да си отидат ". Видяхме също заричане до 2030 година да се постави завършек на унищожаването на горите . Това не е задоволително амбициозно, само че Бразилия го подписа, което е огромна крачка напред. И третото огромно значимо нещо е финансирането. Британският министър на финансите Риши Сунак беше подложен на доста рецензии, когато разгласи бюджета на страната, в който няма доста " зелени пари ", само че в този момент той даде обещание да направи Лондон първия финансов център в света с нулеви излъчвания във връзка с финансирането на обвързваните с това планове. Изисква се, несъмнено, доста работа, тъй като има прекалено много от така наречен " грийнуошинг ". Налага се разбирането, че финансовият бранш - освен публичният, само че и честният - ще бъдат безусловно значими за постигането на прехода. И още нещо - започваме да следим забележителна смяна в диалога за природния газ. През последните 10-15-20 години той беше считан за преходно гориво. Но времето в действителност изтича и горивата от възобновими източници са към този момент задоволително евтини , с цел да стартираме да мислим за непосредствено прекосяване към тях ".
Вашата сфера на проучване са рисковете, свързани с изкопаемите горива в обществения бранш и по какъв начин правителствата трябва да реагират на тези опасности. Новият ви взаимен отчет е озаглавен " Климат на съдействие: Как Европейски Съюз може да помогне за постигането на огромна зелена преференциална договорка ". Знам, че е мъчно, само че напълно в резюме - по какъв начин в действителност Европейски Съюз може да помогне за реализиране на тази зелена договорка?
Когато приказваме за " Голямата зелена преференциална договорка ", имаме поради и Европа като икономическа и дипломатическа мощ за повдигане на летвата на упоритостите и използването на ограничения в редица браншове, в които тя има прерогативи и финансова мощност за създаване на нужната инфраструктура. Една от огромните европейски начинания през последните месеци е предлагането за Механизъм за въглеродна промяна по границите. Това е до известна степен " дипломатическа неточност " от страна на Европейски Съюз.
Предложеният механизъм за промяна на въглеродните излъчвания на границите изисква всички компании, изнасящи за европейския пазар, да заплащат еквивалента на въглеродния налог, който работи в границите на Евросъюза. Това визира най-много огромни стопански системи като Китай и Русия, само че не беше взето поради, че има доста други страни, които също ще бъдат пострадали, а нямат нито политически, нито финансови благоприятни условия да влагат в нужната инфраструктура, с цел да избегнат такива заплащания. Говоря за експортьорите на алуминий и изкуствени торове от Африка, да вземем за пример.
Евросъюзът би трябвало да им предложи нещо отсреща, с цел да не бъдат принудени да се завърнат към потреблението на по-евтини за тях изкопаеми горива. Да, механизмът е добра концепция, само че би трябвало да бъде съпроводен от съществени вложения в по-слабо развитите страни.
Може ли да се каже, че Европейски Съюз е обединен в решенията и в дейностите си?
Има единодушие по някои въпроси, а по-други - не. Доста противоречив беше до момента въпросът за въглищата. Полша, само че и някои други страни, бяха резервирани. Големи разлики има в методите на Франция и на Германия - двете движещи сили в съюза. За Африка, да вземем за пример, Франция е за опазване на статуквото с увеличение на финансирането, до момента в който Германия работи на правилото - до каква степен дадена стопанска система може да отстрани въглищата като енергиен източник.
Напълно ясно е обаче на всички, че проблемите с климата към този момент не са просто значим въпрос, с който Европейският съюз би трябвало да се оправи. Решаването им може да бъде средство за реализиране на икономическа и дипломатическа полза.
Интересен въпрос в този момент е по какъв начин Обединеното кралство, към този момент отвън Европейски Съюз, се вписва в цялата тази картина на общоевропейска позиция? Пред какви компликации и провокации е изправен домакинът Борис Джонсън?
Дори когато беше в Евросъюза, Англия имаше друг метод към политиката за климата. Тя се обявяваше за установяване на лична цена за замърсяването с въглероден двуокис и за вложение в разнообразни технологии. Предизвикателството пред Борис Джонсън е да извърши проектите, които неговото държавно управление стартира - тактиката за реализиране на нулеви излъчвания, която беше оповестена предходната седмица и получи необикновено положителни мнения. Стратегията е доста амбициозна, само че и доста допустима и изпълнима.
Предвид това, което се случи тази седмица, може несъмнено да се каже, че е реализиран прогрес. Въпросът е може ли натискът върху политиците да се резервира и Англия да извърши обещанията си. Но тъй като споменахте, че тя към този момент е отвън Евросъюза - тъкмо този факт не ѝ оказва помощ изключително доста. Великобритания официално остана в " Хоризонт Европа " - програмата за финансиране на научни проучвания с бюджет от десетки милиарди евро. Но поради дипломатическия раздор с Франция сега и други европейски членки, не е ясно по какъв начин ще се развият нещата.
Много се приказва за лицемерието. За това, че хората, които вземат съдбовните решения надали не се събират, с цел да си създадат следващата фотосесия, харчейки ненужни пари и даже замърсявайки атмосферата с полетите на частните им самолети. Какъв е вашият коментар?
Абсолютно правилно е, че огромна част от уговорките, които идват от страните членки на Европейския съюз, от Съединените щати и от други развити стопански системи не престават да са лицемерни. И това е проблем в договарянията за климата още от самото им начало през 1992 година. От друга страна доста се изговори за това, че Си Цзипин не е пристигнал на срещата в Глазгоу на международните водачи. Аз мисля, че това в действителност не е значимо. Не е належащо Си наложително да се появи в Глазгоу, с цел да каже неща, които към този момент е казвал. Това, че не пристигна не значи, че Китай не е задоволително сериозен по въпроса за въглеродния неутралитет. Разбира се, натискът върху Пекин би трябвало да продължава.
Интервюто с Алекс Кларк можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ