Над 60 потомци на Първановия род се събраха на среща в Еленско
Над 60 потомци от Първановия жанр от еленското село Дрента – Горни край се събраха на първата си родова среща. Силно, със здрави корени, с многоцветна и плодородна корона е родословното дърво на Първан Коев от махала Бялковата и на Юрдана Савова. Последните изследвания сочат, че името на махалата идва от „ белодрешковци “ – по този начин наричали заселниците, които носели бели облекла и се допуска, че са потомци на избягали в Балкана след погрома на Чипровското въстание.
В дребната къща, която и през днешния ден синее под китните храсталаци на Чукара, от 1915 до 1941 година се раждат деветимата братя – Станю, Стоян, Кръстю, Иван, Христо, Йордан, Марин, Здравко и Симеон. В тези сложни времена родителите освен отгледали и изучили своите деца. С персоналния си образец ги научили на почтеност и усърдие, да бъдат горди като Балкана и със мощен дух, всеотдайни, само че и рационални в делата си – все житейски полезности, които те предават на своите деца и внуци.
Убедени, че фамилията и родът са най-важни в живота на всеки, с организацията на срещата се заловиха двама от най-младите потомци на Първанови – Веско Василев и Дарина Вараджакова, внуци на Кръстю и Христо.
„ Човек без родова памет е като дърво без корени, което бързо изсъхва. За нас, по-младите, е значимо да знаем от кое място сме тръгнали, с цел да стигнем по-далеч. Наш дълг е да познаваме предишното си, да тачим предците “ – споделиха 30-годшините уредници.
Наследници на деветимата братя – дъщери и внучки описаха благи мемоари, върнаха се в детството и младостта, с горделивост посочваха фотоси на най-малките потомци на рода. С бурни аплодисменти бе посрещнато словото на Симеон Първанов – деветият брат, който пристигна на срещата със своя наследник – политолога Първан Симеонов, двадесет и шестият внук на дядо Първан и баба Юрдана. Затрогващи думи сподели най-малкият брат и за деветте девойки, които преди време свързват живота си с деветте Първанови момчета. Осем снахи посрещат в дребната си къща, където единствен остава да живее и да поддържа духа й синът Йордан. Най-големият, гурбетчия в днешна Словакия, си харесва момиче от град Нитав, където Първановият жанр също пуска корени.
В дребната къща, която и през днешния ден синее под китните храсталаци на Чукара, от 1915 до 1941 година се раждат деветимата братя – Станю, Стоян, Кръстю, Иван, Христо, Йордан, Марин, Здравко и Симеон. В тези сложни времена родителите освен отгледали и изучили своите деца. С персоналния си образец ги научили на почтеност и усърдие, да бъдат горди като Балкана и със мощен дух, всеотдайни, само че и рационални в делата си – все житейски полезности, които те предават на своите деца и внуци.
Убедени, че фамилията и родът са най-важни в живота на всеки, с организацията на срещата се заловиха двама от най-младите потомци на Първанови – Веско Василев и Дарина Вараджакова, внуци на Кръстю и Христо.
„ Човек без родова памет е като дърво без корени, което бързо изсъхва. За нас, по-младите, е значимо да знаем от кое място сме тръгнали, с цел да стигнем по-далеч. Наш дълг е да познаваме предишното си, да тачим предците “ – споделиха 30-годшините уредници.
Наследници на деветимата братя – дъщери и внучки описаха благи мемоари, върнаха се в детството и младостта, с горделивост посочваха фотоси на най-малките потомци на рода. С бурни аплодисменти бе посрещнато словото на Симеон Първанов – деветият брат, който пристигна на срещата със своя наследник – политолога Първан Симеонов, двадесет и шестият внук на дядо Първан и баба Юрдана. Затрогващи думи сподели най-малкият брат и за деветте девойки, които преди време свързват живота си с деветте Първанови момчета. Осем снахи посрещат в дребната си къща, където единствен остава да живее и да поддържа духа й синът Йордан. Най-големият, гурбетчия в днешна Словакия, си харесва момиче от град Нитав, където Първановият жанр също пуска корени.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ