Тъгувам единствено за себе си. За този, който бях | Джордж Бърнард ШОУ
На въпроса „ Как се чувствате? ”, 70-годишният Джордж Бърнард Шоу, върл вегетарианец, отвръщал:
– Прекрасно! Макар непрекъснато да ми досаждат всякакви доктори, убеждавайки ме, че без месо ще почина!
На 90 години, по предишному бодрият публицист, отвръщайки на същия въпрос, установил:
– Превъзходно! Сега към този момент нищо не ме тревожи – всичките лекари, дето ми предричаха преждевременна гибел без месо, към този момент умряха!
***
През 1898 година, когато Шоу лежал със строшен крайник, другари, познати и лекари напористо го убеждавали да се откаже от вегетарианството – другояче щял да погуби себе си.
Неговата близка – милионерката Шарлот Пейн Таунсенд, навестила ексцентричния си другар, изпаднала в смут и се хвърлила да упреква доктора, че не изплашил задоволително пациента си.
– Ако не почнете да ядете британски кървави бифтеци, сбогувайте се с крайници си – декларирал заплашително лекарят на Шоу.
– По-добре да изгубя крайници си, в сравнение с да хапвам трупове, – отвърнал умерено Шоу. Представете си, професоре, какъв брой удивителна погребална върволица може да се устрои – никакви траурни церемонии, никакви скърбящи безделници – единствено стада бикове, говеда, прасета, домашни птици, шестващи зад катафалката! И преносими аквариуми с живи риби! И на всички тия твари – бели лентички в памет на скромния воин, който даже на прага на гибелта си се отказал да обядва със своите по-малки братя!
– В подобен случай, мистър Шоу, остава един-единствен излаз, – възмутена заприказвала Шарлот. – Ще се наложи да дойдете с мен вкъщи, където сама ще се погрижа за вас. Иначе в никакъв случай не ще оздравеете.
– Длъжен съм да ви обърна внимание, че за голямо мое страдание, животът под един покрив със уединен мъж е пагубна за репутацията на зеленоока госпожица като вас, пък даже и социалистка. Аз самият не съм най-порядъчният благородник, само че не бих разрешил да уроня репутацията на своята най-хубава другарка пред обществото. Така че, в случай че фактически желаете да ме въдворите в дома си с лечебна цел, авансово е нужно да се споразумеем, че най-малко ще се оженим.
Шоу и Шарлот сключили брак на 1 юни 1898 г. – без църковен ритуал, изцяло удовлетворени един от различен, заживели в Питфорд и почнали лекуването на крайници на писателя.
***
В родината си, Шоу последователно се превръщал в ходеща хумористична енциклопедия. Бил представен безкрай, трансформирал се в същински жив класик. И все пак, той се чувствал все по-самотен. Животът му стигнал онази фаза, когато кръгът от другари почнал да се смалява не поради разнообразни ползи, а тъй като гибелта ги отнемала от живота. Най-напред Шоу изпратил във вечността Уилям Морис и Уилям Арчър, с които го свързвала съвсем 40-годишна дружба. Починала и сестра му Люси. През зимата на 1935 година, той болен от грип, само че наред се излекувал, и направил извод: „ Не съумях в точния момент да умра. Пропуснах психологическия миг! ”
***
През 1925 година, му била присъдена Нобелова премия за литература. Верен на себе си, Шоу заречен, че в символ на признателност за „ това облекчение, което е дал на света, в идващите години нищо няма да печата ”. Както се очаквало, от паричната награда той се отказал. Но не знаел, че пощата му ще прелее от писма с оферти, на кого да даде ненужната за него парична награда. „ На Алфред Нобел би могло да се елементарни изобретяването на динамита, – ехидно споделил по този мотив беловласият ирландец. Но единствено зложелател на човечеството, може да измисли сходно нещо като Нобеловата премия. ”
Снимка: Shaw in 1914, aged 57 - en.wikipedia.org
