Да сте богати, известни, с успешна кариера... Ако смятате, че

Да сте богати, известни, с сполучлива кариера... Ако смятате, че това са печелившите билети за благополучие в живота, резултатите от продължаващото към този момент 85 години Харвардско проучване на щастието изрично ще ви опровергаят. Робърт Уолдингер и Марк Шулц събират в книгата си „ Добрият живот “ (Изд. Изток-Запад “) уроците на внушителното изследване, поставяйки акцент върху главния принцип за благополучие – живот, изпълнен с топли взаимоотношения, който закриля и мозъка, и тялото.

(Two Lovers,1888, by Vincent van Gogh)

♥ Какво прави животът прекрасен?

Да стартираме с един въпрос: в случай че тук и в този момент трябваше да вземете едно решение, с което да тръгнете по пътя към очакващите ви в бъдещето здраве и благополучие, какво би било то? Бихте ли избрали да спестявате повече пари всеки месец? Да промените кариерата си? Да пътувате повече? Кое е това решение, което в най-голяма степен би могло да ви подсигурява, че когато достигнете последните си дни и погледнете обратно, ще чувствате, че сте имали добър живот?

В изследване от 2007 година група милениъли (родените сред 1981 и 1996 г.) били помолени да споделят кои са най-важните цели в живота им. 76 % декларирали, че тяхната цел номер едно е да забогатеят. 50 % споделили, че една от основните им цели е да станат известни. Повече от десетилетие по-късно, откакто милениълите към този момент имали по-голям житейски опит като възрастни хора, те били помолени да отговорят на сходни въпроси в две проучвания. Този път известността била по-надолу в листата, само че най-важните цели още веднъж включвали неща като изкарване на пари, създаване на сполучлива кариера и погашение на насъбраните задължения.

Това са постоянно срещани и практични цели, които откриваме измежду представителите на разнообразни генерации и в разнообразни елементи на света. В доста страни от момента, в който децата едвам могат да приказват, те биват питани какви желаят да станат, когато пораснат – с други думи, каква кариера имат намерение да имат. Когато един възрастен срещне различен, който не познава, един от първите въпроси, които му задава, е: „ Какво работите? “ Успехът в живота постоянно се мери с трофеи, заплата и самопризнание за достижения, макар че множеството от нас схващат, че тези неща сами по себе си не са безусловно съставки за благополучен живот. Тези, които съумеят да реализират някои или даже всички свои стремежи, постоянно се озовават от другата страна, чувствайки се почти както преди.

Пред приятелите, в работата и изключително в обществените мрежи ние сме склонни да демонстрираме идеализирани версии на себе си. Представяме се като уверени хора, само че сравнението сред това, което виждаме в другите, и метода, по който възприемаме себе си, ни оставя с чувството, че пропущаме нещо. Както гласи една остаряла сентенция: „ Ние постоянно съпоставяме вътрешността си с външността на други хора. “ С времето развиваме финото, само че мъчно за отбиване възприятие, че животът ни е тук, в сегашното, а нещата, от които се нуждаем за добър живот, са ей там или в бъдещето. Винаги тъкмо толкоз надалеч, едвам не можем да се доберем до тях.

Ако преглеждаме живота от този ъгъл, е елементарно да повярваме, че положителният живот на процедура не съществува или че е вероятен само за други хора. В края на краищата, животът ни рядко се припокрива с визията за добър живот, която сме си построили. 

Нека си го кажем напряко: положителният живот е комплициран живот. За всички. Добрият живот е изпълнен с радост… и провокации. Пълен е с обич, само че и с болежка. Строго видяно, положителният живот в никакъв случай не се случва, а се разпростира във времето. Добрият живот е развой. Той включва стихии и затишия, лекост и тежест, битки, достижения, пречки, скокове напред, само че и ужасяващи рухвания. И несъмнено, положителният живот постоянно приключва със гибел.

Наясно сме, че това показване на нещата е всичко друго, само че не и ободряващо. Хайде обаче да си приказваме ребром! Животът, даже когато е прекрасен, не е елементарен. Просто няма по какъв начин да създадем живота съвършен, а и да можехме, животът ни не би бил прекрасен. Защо? Защото богатият живот – положителният живот – е построен таман от тези неща, които го вършат сложен.

Тази книга стъпва на здрава научна основа. Водеща роля в нея играе Харвардското проучване на развиването на възрастните хора – извънредно научно начинание, което започва през 1938 година и макар всички провокации продължава и до през днешния ден. Революционно за тези години, основателите на Изследването си слагат за цел да схванат човешкото здраве, като изследват не нещата, които разболяват хората, а тези, с помощта на които те са в положително здравословно положение и реализират триумфи. Изследването наблюдава живота на участниците съвсем в действително време – от проблемите в детството през първите любовни трепети до последните дни. Подобно на живота на участниците, Изследването минава по дълъг и лъкатушещ се път – употребяваната методика еволюира през десетилетията  и през днешния ден то обгръща три генерации и над 1300 от потомците на първите 724 участници. То продължава да еволюира и да се разраства и към този момент е най-дългото задълбочено надлъжно проучване на човешкия живот, което в миналото е провеждано.

През всичките години един основен фактор се откроява с устойчивостта и силата на неговата връзка с физическото и психологичното здраве и дълголетието. Обратно на това, което мнозина може да си мислят, този фактор не е сполучливата кариера, физическата интензивност или здравословната диета. Не ни разбирайте неправилно – тези детайли са значими (и то много). Но факторът, който поредно показва своята широкообхватна и устойчива във времето значителност, са положителните взаимоотношения.

Нещо повече, положителните взаимоотношения са толкоз значими, че в случай че трябваше да вземем всички 85 години, откогато се организира Харвардското проучване, и да изведем най-важното, което сме научили, във тип на един-единствен принцип за добър живот, на една инвестиция в живота, чиято възвръщаемост се удостоверява от други сходни данни от голям брой други разнородни изследвания, то би звучало по този начин:

Добрите взаимоотношения ни поддържат по-здрави и по-щастливи.

Затова, в случай че желаете да изберете едно нещо, в случай че желаете да вземете едно-единствено решение, което в най-голяма степен би могло да ви подсигурява здраве и благополучие, науката ни споделя, че би трябвало да изберете да поддържате положителни взаимоотношения. От всевъзможен вид. Както ще ви покажем, това не е избор, който вършим единствено един път, а още веднъж и още веднъж, секунда след секунда, седмица след седмица, година след година. Това е избор, който редица изследвания демонстрират, че способства за трайна наслада и преуспяващ живот. Но и избор, който не всеки път е елементарно да създадем.

Като човешки същества, даже да имаме най-хубавите планове, от време на време си пречим сами, позволяваме неточности и биваме наранени от хората, които обичаме. В последна сметка пътят към положителния живот не е лек, само че е изцяло допустимо да се оправим със завоите и изненадите по него. Харвардското проучване може да ни насочи в вярната посока.

То свидетелства за значимостта на човешките взаимоотношения. Хората, които са по-силно свързани със фамилиите си, с приятелите си и с общността, са по-щастливи и физически по-здрави от тези с по-слаби връзки. При хората, които са по-изолирани, в сравнение с им се желае, се следи по-ранно утежняване на здравословното положение спрямо тези, които се усещат свързани с другите. Самотните хора живеят и по-малко. За страдание, това чувство за изолираност от другите се усилва в международен мащаб. Около един на всеки четирима американци споделя, че се усеща уединен – или общо над 60 милиона души. В Китай самотата измежду по-старите възрастни е повишена осезаемо през последните години, а във Англия беше назначен министър на самотата в опит за справяне с казуса, трансформирал се в главно предизвикателство пред публичното здраве.

Тези хора са наши съседи и наши деца. Сред тях сме и самите ние. Има голям брой обществени, стопански и софтуерни аргументи за това, само че без значение от тях, данните не биха могли да са по-красноречиви – сянката на самотата и обществената изолираност витае из нашия актуален „ обвързван “ свят.

В този миг вероятно се питате дали можете да извършите каквото и да било във връзка с вашия личен живот. Вродени черти на характера ли са качествата, които ни вършат общителни или срамежливи? Предопределено ли ни е да бъдем обичани или самотни, щастливи или нещастни? Завинаги ли ни дефинират нашите прекарвания като деца? Често ни задават такива въпроси. На процедура множеството от тях се свеждат до този боязън: Твърде късно ли е за мен?

Екипът на Харвардското проучване се пробва интензивно да откри отговор на този въпрос. Предишният шеф на Изследването, Джордж Вейлънт, прекарва забележителна част от кари ерата си в изследване на въпроса дали методите, по които хората реагират на житейските провокации – методите, по които се оправяме с компликациите, – могат да се трансформират. Благодарение на работата на Джордж и на други учени можем да кажем, че отговорът на този резистентен във времето въпрос, Твърде късно ли е за мен?, е изрично НЕ.

Никога не е прекомерно късно. Вярно е, че гените и прекарванията ни оформят метода, по който гледаме на света, взаимодействаме с други хора и реагираме по отношение на отрицателни усеща. Със сигурност е правилно също по този начин, че опциите за стопански триумф и базово човешко достолепие не са еднообразно налични за всички, като някои от нас са в доста по-неизгодно състояние от момента на раждането си. Но методът, по който взаимодействаме със света, не е непроменим; по-скоро е еластичен. Детството ни не дефинира ориста ни. Вроденият ни темперамент не дефинира ориста ни. Кварталът, в който сме израснали, не дефинира ориста ни. Изследванията ясно демонстрират това. Нищо от това, което се е случило в живота ни, не ни стопира да сътворяваме връзки с други хора, да реализираме триумфи или да бъдем щастливи. Хората постоянно си мислят, че един път щом човек доближи зрелост, животът и методът му на живот към този момент са ясно избрани. Само че това, което откриваме, когато разгледаме всички проучвания върху развиването на възрастните хора, демонстрира, че тази визия просто не дава отговор на истината. Защото пълноценната смяна е допустима.

Броят на нашите познати не дефинира безусловно чувството ни за съгласуваност или самотност. То не се дефинира и от структурата на семейството и фамилното ни състояние. Можем да се усещаме самотни посред навалица, можем да се усещаме самотни и в брака си. Нещо повече, знае се, че брак с високо равнище на конфликтност и съвсем никаква любов сред сътрудниците може да има по-лоши последици за здравето от развода. Това, което има значение, е качеството на връзките ни с другите. Казано с елементарни думи, живот, изпълнен с топли взаимоотношения, закриля и мозъка, и тялото.

От: „ Добрият живот “, Робърт Уолдингер и Марк Шулц, Изд. Изток-Запад “, 2023 година
Картина: Two Lovers,1888, by Vincent van Gogh; chinaoilpaintinggallery