Сова Харис: Спад в намерението да се гласува на изборите, запазва се паритета ГЕРБ - БСП
На пръв взор се следи стабилизиране в публичните настройки, сочат данните от новото социологическо изследване на Сова Харис. Обществото е заредено с огромно напрежение, което неизбежно ще избие в някаква посока. Налице е спад в желанията да се гласоподава на идващите избори: 42% изцяло сигурни, че ще гласоподават при започване на ноември, против 54% в края на август. Този забележителен отлив демонстрира ситуационно оттегляне на вниманието на хората от политическите проблеми, разяснява Васил Тончев от Сова Харис.
Запазва се паритетът сред двете водещи политически партии в страната. При ГЕРБ / Съюз на демократичните сили записваме понижаване на поддръжката с съвсем 2%, до момента в който при Българска социалистическа партия отливът е с 0,7%. Към момента всяка една от двете централи може да претендира, че е първа политическа мощ, защото разликата е в границите на стохастичната неточност. Освен това, към ГЕРБ са включени и гласовете на съдружния им сътрудник Съюз на демократичните сили. При очертаващата се по-ниска настройка за присъединяване на изборите записваме спад в поддръжката на съвсем всички политически субекти, като максимален е той при очертаващата се трета политическа мощ " ИТН ": от 10,1% през август до 6,8% в този момент. Нормално е да предположим, че отношението към новите политически субекти е по-неустойчиво и предстои на ситуативно въздействие. Близки стойностите от преди 2 месеца са резултатите на Движение за права и свободи и Демократична България. Това демонстрира, че двете обединения могат да разчитат на устойчиво отношение на последователите им към тях. Активната активност на някогашния Омбудсман Мая Манолова дава резултат. Нейният план усилва поддръжката й с още половин %, като затвърждава мястото си над бариерата за влизане в идващия парламент. Седмата партия, която към този момент независимо стои над прага от 4%, е Вътрешна македонска революционна организация. Тези 2,8% от всички гласоподаватели, преизчислени към гласувалите, слагат партията на Войводите на границата за влизане в идващото Народно Събрание. Евентуалното присъединяване на Вътрешна македонска революционна организация във формáта Обединени патриоти би закрепило тази опция. Партията ВОЛЯ на предприемача Веселин Марешки има позициите на евентуален сътрудник. С поддръжка към 2%, което се трансформира в над 3% от гласувалите, ВОЛЯ може да се окаже гарантът за влизане в Народното събрание на няколко вероятни обединения. АБВ, Възраждане и Атака също имат електорален капацитет за наличие в обединения.
Очертаващата се картина на политическата конструкция демонстрира, че ще е доста мъчно в идващия парламент да се образува реформаторско болшинство. Общата наклонност е разпределение на гласовете сред огромен брой обединения. Регистрираме отлив от водещите партии ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Поне към този момент нито една от тях не съумява да си сътвори облик на победител, което би довело до приток на нови симпатизанти. Седем политически плана са с действителен късмет да влязат в идващото Народно Събрание. При това състояние за образуване на болшинство ще бъде нужна коалиция от най-малко 3 политически партии. Има вид, при който даже и 3 политически сили да не са задоволителни. Ако си представим ляво-центристко или дясно-центристко болшинство от по 3 субекта, при настоящето систематизиране на силите е евентуално и в двата случая да се наложи да се търси и поддръжката на центристката Движение за права и свободи.
Отношението към главните институции продължава да е с отрицателен тренд. С най-голямо доверие е Европейският Съюз. Очевидно наличието ни в клуба на развитите е отправната точка, която ни дава опора в тези турболентни времена. От националните институции най-високо доверие провокира Президентството. На дъното на класацията обичайно е Народното Събрание. Ниската позиция на Народното събрание се дефинира и от конституционно отредената му роля, само че единствено 9% доверие е смущаващо малко. Данните демонстрират, че е пристигнало времето за избор на нов състав на най-важната институция в страната.
В актуалното проучване променихме методиката за установяване на водещите политици в страната. По този метод приближихме оценките за тях към електоралната им тежест. Резултатите предстоящо записаха дуел на върха сред най-овластените в страната позиции - на президента и премиера. В момента записваме минимално преимущество на президента. На трето място по значителност публичното мнение слага водача на опозицията Корнелия Нинова. Следват водачите на утвърждаващите се нови обединения Слави Трифонов и Мая Манолова, които също се правят оценка високо. Натежали са и позициите на военния министър Красимир Каракачанов и на ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева - заемащи 6 и 7 място надлежно. Значението на заместник-председателя на Народното събрание Веселин Марешки при някои основни гласувания затвърждава мястото му в тази ранглиста. Въпреки че публично се нарежда отвън политиката, почетният ръководител на Движение за права и свободи Ахмен Доган продължава да тежи в политическото пространство. Десятката се попълня от специалиста в сегашния Кабинет Томислав Дончев, на който се гледа като на медиатор в връзките сред партиите в дясното политическо пространство.
Реакцията в обществото по отношение на първата вълна на епидемията COVID-19 беше боязън от нещо незнайно и неизвестно какъв брой рисково. През пролетта ограниченията бяха своевременни и успяхме да ограничим разпространяването на вируса още в зародиш. България беше една от страните, които бяха наранени по-малко в епидемиологичен проект. Сега реакцията ни е сякаш заплахата не се отнася за нас. От една страна, имаме по-голяма подготвеност. Повече от половината от пълнолетните жители декларират, че съблюдават прецизно общоприетите ограничения - дисциплинираност, отдалеченост и стерилизация. Съобразяват се с ограниченията още 37% от хората. Остават към 11%, които не съблюдават предписанията или не могат да преценяват държанието си. Това, че в действителност всеки десети е срещу ограниченията, е смущаващо. Към момента за по-строги ограничения се застъпват малко повече от една трета. Останалите към две трети към момента считат, че може да караме както до момента. Поведението на държавното управление е в същия звук. Явно предизборно налагането на ограничавания се отсрочва, тъй като се смята за непопулярно. При това към този момент не става дума за полицейски час или блокиране на градове. Присъствието на аудитория на футболни мачове беше неразрешено в цяла Европа, само че не и у нас. Същото се отнася и за режима на визити на спортни прояви, развлекателни заведения и културни мероприятия. Ситуацията демонстрира, че без нужните профилактични ограничения сами осигуряваме основата за дифузно разпространяване на болестта, при което няма по какъв начин здравната система да издържи.
Като не успеем в здравното направление, ще се провалим и в стопански проект. Почти половината от пълнолетните българи имат опасения за понижаване на приходите им или за загуба на работното място. Тези, които настояват, че спестяванията им се стопяват, са повече от половината. За 40% ситуацията може да се утежни до степен да не могат да се устоят. Засега дейностите на държавното управление по отношение на рецесията се утвърждават от преобладаващата част от жителите. Негативизмът е ориентиран към здравната система, което е незаслужено. Към сегашния миг тези, които смятат, че държавното управление на Бойко Борисов ще провежда по-адекватен отговор на втората вълна на епидемията, са към една трета от жителите. Същевременно тези, които са на мнение, че служебно държавно управление би се справило по-добре, са към една четвърт. Имаме учредения да допускаме, че ролята на другите политически субекти при преодоляване на рецесията от COVID-19 ще има решаващо отражение върху идните парламентарни избори.
Протестната вълна, която заля огромните градове в страната, провокира сериозен отзив в обществото. Подкрепящите митинга, дали изцяло или с известни запаси, гравитират към 70% от гласоподавателите. Това, което реализираха протестиращите, е, че дискредитираха ръководещите и сътвориха условия за пораждане на нови политически планове. По този метод митингът изчерпа своята задача. Радикализирането на митинга посредством гражданско непокорство не се утвърждава от 65% от пълнолетното население на страната. Очевидно развиването би трябвало да се насочи към одобрените демократични форми с акцент върху идващите избори. Времевият небосвод за осъществяване на предварителни или постоянни избори се изравни. Това състояние дава преимущество на по-лесното решение - изборите да бъдат постоянни. Резултатите от изследването сочат, че 44% са за постоянни, 39% - за предварителни избори. На 31% от хората им е все едно кой ще организира идващите парламентарни избори. 24% смятат, че по-честно и демократично идващите парламентарни избори ще организира настоящето държавно управление, а 28% - служебно държавно управление, назначено от президента. Вече доминира мнението, че идващите избори би трябвало да се проведат като постоянни през месец март 2021 година
Въпросът за приемането на нова Конституция не е във фокуса на публичното мнение. Широко се възприема мнението, че най-хубавият вид е да се създадат ремонти в настоящата Конституция.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено от СОВА ХАРИС в интервала 27 октомври-3 ноември 2020 година измежду 1000 български жители. Реализирано е по смесена методика - стандартизирано face-to-face изявление, провеждано в дома на респондента, и телефонно изявление. Изследването е по поръчка на вестник «Труд».
Запазва се паритетът сред двете водещи политически партии в страната. При ГЕРБ / Съюз на демократичните сили записваме понижаване на поддръжката с съвсем 2%, до момента в който при Българска социалистическа партия отливът е с 0,7%. Към момента всяка една от двете централи може да претендира, че е първа политическа мощ, защото разликата е в границите на стохастичната неточност. Освен това, към ГЕРБ са включени и гласовете на съдружния им сътрудник Съюз на демократичните сили. При очертаващата се по-ниска настройка за присъединяване на изборите записваме спад в поддръжката на съвсем всички политически субекти, като максимален е той при очертаващата се трета политическа мощ " ИТН ": от 10,1% през август до 6,8% в този момент. Нормално е да предположим, че отношението към новите политически субекти е по-неустойчиво и предстои на ситуативно въздействие. Близки стойностите от преди 2 месеца са резултатите на Движение за права и свободи и Демократична България. Това демонстрира, че двете обединения могат да разчитат на устойчиво отношение на последователите им към тях. Активната активност на някогашния Омбудсман Мая Манолова дава резултат. Нейният план усилва поддръжката й с още половин %, като затвърждава мястото си над бариерата за влизане в идващия парламент. Седмата партия, която към този момент независимо стои над прага от 4%, е Вътрешна македонска революционна организация. Тези 2,8% от всички гласоподаватели, преизчислени към гласувалите, слагат партията на Войводите на границата за влизане в идващото Народно Събрание. Евентуалното присъединяване на Вътрешна македонска революционна организация във формáта Обединени патриоти би закрепило тази опция. Партията ВОЛЯ на предприемача Веселин Марешки има позициите на евентуален сътрудник. С поддръжка към 2%, което се трансформира в над 3% от гласувалите, ВОЛЯ може да се окаже гарантът за влизане в Народното събрание на няколко вероятни обединения. АБВ, Възраждане и Атака също имат електорален капацитет за наличие в обединения.
Очертаващата се картина на политическата конструкция демонстрира, че ще е доста мъчно в идващия парламент да се образува реформаторско болшинство. Общата наклонност е разпределение на гласовете сред огромен брой обединения. Регистрираме отлив от водещите партии ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Поне към този момент нито една от тях не съумява да си сътвори облик на победител, което би довело до приток на нови симпатизанти. Седем политически плана са с действителен късмет да влязат в идващото Народно Събрание. При това състояние за образуване на болшинство ще бъде нужна коалиция от най-малко 3 политически партии. Има вид, при който даже и 3 политически сили да не са задоволителни. Ако си представим ляво-центристко или дясно-центристко болшинство от по 3 субекта, при настоящето систематизиране на силите е евентуално и в двата случая да се наложи да се търси и поддръжката на центристката Движение за права и свободи.
Отношението към главните институции продължава да е с отрицателен тренд. С най-голямо доверие е Европейският Съюз. Очевидно наличието ни в клуба на развитите е отправната точка, която ни дава опора в тези турболентни времена. От националните институции най-високо доверие провокира Президентството. На дъното на класацията обичайно е Народното Събрание. Ниската позиция на Народното събрание се дефинира и от конституционно отредената му роля, само че единствено 9% доверие е смущаващо малко. Данните демонстрират, че е пристигнало времето за избор на нов състав на най-важната институция в страната.
В актуалното проучване променихме методиката за установяване на водещите политици в страната. По този метод приближихме оценките за тях към електоралната им тежест. Резултатите предстоящо записаха дуел на върха сред най-овластените в страната позиции - на президента и премиера. В момента записваме минимално преимущество на президента. На трето място по значителност публичното мнение слага водача на опозицията Корнелия Нинова. Следват водачите на утвърждаващите се нови обединения Слави Трифонов и Мая Манолова, които също се правят оценка високо. Натежали са и позициите на военния министър Красимир Каракачанов и на ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева - заемащи 6 и 7 място надлежно. Значението на заместник-председателя на Народното събрание Веселин Марешки при някои основни гласувания затвърждава мястото му в тази ранглиста. Въпреки че публично се нарежда отвън политиката, почетният ръководител на Движение за права и свободи Ахмен Доган продължава да тежи в политическото пространство. Десятката се попълня от специалиста в сегашния Кабинет Томислав Дончев, на който се гледа като на медиатор в връзките сред партиите в дясното политическо пространство.
Реакцията в обществото по отношение на първата вълна на епидемията COVID-19 беше боязън от нещо незнайно и неизвестно какъв брой рисково. През пролетта ограниченията бяха своевременни и успяхме да ограничим разпространяването на вируса още в зародиш. България беше една от страните, които бяха наранени по-малко в епидемиологичен проект. Сега реакцията ни е сякаш заплахата не се отнася за нас. От една страна, имаме по-голяма подготвеност. Повече от половината от пълнолетните жители декларират, че съблюдават прецизно общоприетите ограничения - дисциплинираност, отдалеченост и стерилизация. Съобразяват се с ограниченията още 37% от хората. Остават към 11%, които не съблюдават предписанията или не могат да преценяват държанието си. Това, че в действителност всеки десети е срещу ограниченията, е смущаващо. Към момента за по-строги ограничения се застъпват малко повече от една трета. Останалите към две трети към момента считат, че може да караме както до момента. Поведението на държавното управление е в същия звук. Явно предизборно налагането на ограничавания се отсрочва, тъй като се смята за непопулярно. При това към този момент не става дума за полицейски час или блокиране на градове. Присъствието на аудитория на футболни мачове беше неразрешено в цяла Европа, само че не и у нас. Същото се отнася и за режима на визити на спортни прояви, развлекателни заведения и културни мероприятия. Ситуацията демонстрира, че без нужните профилактични ограничения сами осигуряваме основата за дифузно разпространяване на болестта, при което няма по какъв начин здравната система да издържи.
Като не успеем в здравното направление, ще се провалим и в стопански проект. Почти половината от пълнолетните българи имат опасения за понижаване на приходите им или за загуба на работното място. Тези, които настояват, че спестяванията им се стопяват, са повече от половината. За 40% ситуацията може да се утежни до степен да не могат да се устоят. Засега дейностите на държавното управление по отношение на рецесията се утвърждават от преобладаващата част от жителите. Негативизмът е ориентиран към здравната система, което е незаслужено. Към сегашния миг тези, които смятат, че държавното управление на Бойко Борисов ще провежда по-адекватен отговор на втората вълна на епидемията, са към една трета от жителите. Същевременно тези, които са на мнение, че служебно държавно управление би се справило по-добре, са към една четвърт. Имаме учредения да допускаме, че ролята на другите политически субекти при преодоляване на рецесията от COVID-19 ще има решаващо отражение върху идните парламентарни избори.
Протестната вълна, която заля огромните градове в страната, провокира сериозен отзив в обществото. Подкрепящите митинга, дали изцяло или с известни запаси, гравитират към 70% от гласоподавателите. Това, което реализираха протестиращите, е, че дискредитираха ръководещите и сътвориха условия за пораждане на нови политически планове. По този метод митингът изчерпа своята задача. Радикализирането на митинга посредством гражданско непокорство не се утвърждава от 65% от пълнолетното население на страната. Очевидно развиването би трябвало да се насочи към одобрените демократични форми с акцент върху идващите избори. Времевият небосвод за осъществяване на предварителни или постоянни избори се изравни. Това състояние дава преимущество на по-лесното решение - изборите да бъдат постоянни. Резултатите от изследването сочат, че 44% са за постоянни, 39% - за предварителни избори. На 31% от хората им е все едно кой ще организира идващите парламентарни избори. 24% смятат, че по-честно и демократично идващите парламентарни избори ще организира настоящето държавно управление, а 28% - служебно държавно управление, назначено от президента. Вече доминира мнението, че идващите избори би трябвало да се проведат като постоянни през месец март 2021 година
Въпросът за приемането на нова Конституция не е във фокуса на публичното мнение. Широко се възприема мнението, че най-хубавият вид е да се създадат ремонти в настоящата Конституция.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено от СОВА ХАРИС в интервала 27 октомври-3 ноември 2020 година измежду 1000 български жители. Реализирано е по смесена методика - стандартизирано face-to-face изявление, провеждано в дома на респондента, и телефонно изявление. Изследването е по поръчка на вестник «Труд».
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ