Звукът на пролетта идва от Южна Корея: Бомсори Ким
На корейски " бомсори " значи пролетен тон. Едва ли има по-красив знак в преддверието на най-зеления сезон, когато зад тези две думи, изпълнени с музика, мирис на нежни цветя, светлина и прохлада, стои човек, който изцяло дава отговор на името си...
Цигуларката Бомсори Ким е пролетната изненада на Софийската филхармония и маестро Найден Тодоров – на 30 март в зала „ България “. За относително нежната си кариера, тя е печелила най-престижните международни състезания, работила е с най-големите оркестри и с най-хубавите диригенти. Наричат я динамична, вълнуваща, виртуозна и със личен почерк.
Отвъд суперлативите и сцената, тя е фина млада жена, с красива усмивка и полет на мисълта, който обаче не остава в облаците. Говори с мъдростта на своите 30+ години – наситени от допира до разнообразни култури и огромни персони, запазили уважението на един разрастващ се със размах фактор в класическата музика от напълно близкото бъдеще.
Бомсори Ким – за работата й със Софийската филхармония и Найден Тодоров, и репертоара на първия й концерт у нас, за упоритостта, съвършенството, триумфа и тай чи. И още: Вярва ли в силата на името си. Защо „ взима “ Бетховен вместо енергийна напитка. Имаше ли преломен миг, в който си казахте „ Добра съм, влизам в борбата! “
Разкажете за името си – от кое място идва и какво значи...
- Това е едно чисто корейско име. ‘Бом‘ значи пролет, ‘сори‘ значи тон. Така че името ми значи звукът на пролетта.
Вярвате ли в силата на името си?
- Много забавен въпрос. Да, мисля, че имам вяра. Името ми е обещано от моя дядо, който е вярвал, че неговата внучка ще бъде извор на добра сила, ще носи духа на пролетта и на свежестта, както и духа на вярата. Тъй като аз съм родена през зимата (Бомсори Ким е родена на 13 декември 1989 година – бел. а.).
Няма да запитвам кой е обичаният Ви сезон...
- (Смее се с глас – бел. а.).
Като дребна са Ви будели с Бетховен и Моцарт. Сега с каква музика се събуждате?
- Сега се събуждам със звука на моя телефон (Смее се – бел. а.).
Снимка: Личен списък
Но, в случай че приказваме съществено, мисля че симфониите на Бетховен към момента са в положение да ме разсънят. Когато нуждая се от сила, чувам тъкмо тази музика вместо енергийна напитка.
А какво може да разсъни Вашето въображение, Вашия дух?
- (Замисля се – бел. а.) Музицирането и основаването на музика постоянно е в положение да ме развълнува, както и шерването на музиката с всички останали. След концерт и след живо осъществяване постоянно се усещам по-развълнувана и още по-жива
До този миг бяхте ли свирила под палката на настоящ министър на културата?
- Никога! Бях шокирана, когато разбрах кой ще диригентът на този концерт. Освен това, в никакъв случай преди този момент не съм се срещала с маестро Тодоров.
Кой е най-странният диригент, с който сте работила?
- Всички диригенти са странни (Смее се – бел. а.).
В София представяте Концерт за цигулка на най-хубавия датски композитор Карл Нилсен. Неговите произведения обаче не са доста известни в България. Как подбирате музиката, когато я представяте пред непозната аудитория?
- Това не всеки път е мое решение, само че този път съм доста щастлива, че ще изсвирвам музиката на този доста специфичен за мен композитор. И доста се веселя, че маестро Тодоров одобри моето предложение, както и целият оркестър. Защото това не е едно нормално произведение, което те свирят по принцип и познават. Така че това е предизвикателство – и за оркестъра, както и за маестрото.
Снимка: Личен списък
Искам да изсвирвам това парче колкото се може по-често, тъй като то несъмнено заслужава повече внимание. Защото по един доста стилен метод демонстрира гениалността на този композитор и неговите креативен качества.
Това ли е музиката/произведението, което Ви показва по допустимо най-хубавия метод като музикант?
- Ха! Труден въпрос... Твърде сложна за осъществяване е тази музика. Със сигурност, не е най-хубавото, което може да ме показа. Но аз имам вяра в тази музика, в гениалността на композицията и за това, че тя е изпълнена с комизъм и въодушевление. Това, от своя страна, ще донесе доста позитивна сила на публиката. Освен всичко друго, желая да показва нещо непознато на публиката...
Използвате думата комизъм...
- Да, тъй като това произведение е цялостно с изненади...
Имаше ли преломен миг, в който си казахте „ Добра съм, влизам в борбата! “?
- (Смее се – бел. а.) Нее, тъкмо подобен миг нямаше. Никога не съм мислила за себе си по този метод. Е просто имах невероятният шанс и огромното благополучие да вземам участие в разнообразни състезания. За шест години се явих на единадесет състезанието и това беше доста потребен натоварен спортен интервал.
Снимка: Личен списък
Сега, когато всичко това е зад тила ми, нещата стават още по-сложни. Защото цялото това струпване на опит и на благополучие аз мога да го пренеса в залата. Винаги се веселя, когато мога да изсвирвам с нов оркестър, да извършвам ново произведение и да се срещам с разнообразни култури, на разнообразни прелестни места. Фантастично е.
Амбицията за триумф значима ли е за самия триумф?
- Не, мисля че това е неверна посока. Тогава рискуваш да се окажеш в позиция, в която да усещаш, че все едно си спрял да се развиваш. По-важна е упоритостта да станеш добър музикант, добър реализатор. В това има доста повече смисъл от упоритостта да успееш.
Съвършенството преследва ли се или актьорът го носи у себе си?
- Съвършенството е нещо доста мъчно постижимо. Особено при цигулката, която е извънредно сложен инструмент. Никога не можеш да бъдеш съвършен... Определено, мога да кажа за себе си, че в никакъв случай не съм била съвършена като реализатор.
Снимка: Личен списък
Но всеки от нас търси този съвършен миг в концерта. Важно е да постигнеш съвършенство в осъществяването по този начин, че да чувстваш единението с оркестъра и с публиката. Не да бъдете идентични, а да носите едно и също възприятие, да дишате еднообразно, да споделяте една и също атмосфера. Да усещате по едно и също време този популярен миг, в който участвате...
Бихте ли се върнала у нас за нов концерт – да вземем за пример, с пианиста Рафал Блехач?
- С наслаждение! И по опция, повече от веднъж. Това за мен е едно доста скъпо и особено съдействие. Защото той е огромно ентусиазъм и извънреден актьор. И, както постоянно споделям на моите близки и другари, това е човек, който е отвън нашето време.
Остава ли Ви време за тай чи?
- О! Откъде знаете? Започнах да се занимавам с тай чи по време на пандемията. Но в този момент около този безумно натоварен концертен живот, съвсем не ми остава време за това. Честно казано, мързи ме да го върша... (Смее се – бел. а.).
Как бихте траяла изречението „ Аз съм човек, който обича... “?
- Аз съм човек, който обича... (Замисля се – бел. а.) Не знам. Обичам прекалено много неща. Най-много обичам музиката, след нея – цигулката. Тя е моята безспорна обич. Обичам да върша музика с хората. Обичам да поддържам връзка с музиканти, както и с публиката. Аз съм човек, който обича България.
