Каква е съдбата на Райна Княгиня след Априлското въстание?
На днешния празник bTV споделя за невероятната орис на Райна Княгиня и за заслугите ѝ за развиването на модерна България след Априлското въстание.
Когато Бенковски ѝ разпорежда да ушие основното въстаническо знаме на Панагюрския революционен окръг, Райна Попгеоргиева е 20-годишна учителка, изключителна хубавица. След въстанието ориста ѝ е трагична. Въпреки това съумява да оцелее, да приключи акушерство и да стане първата дипломирана акушерка в София, да отгледа 6 деца и да се грижи за поборниците от квартала като Странджата за хъшовете.
Сегашното положение на софийския дом на Райна Княгиня изцяло подхожда на трагичната ѝ орис. Къщата се намира на улица „ Охрид” в квартала на опълченците.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Нищо не се развива в тази къща, като се изключи че я виждам по какъв начин се разрушава от много години. Преди 25-30 години ѝ направиха ремонт, имаше компютърна компания в нея, по-късно още веднъж запустя”, описа Димитър Яръмов, гражданин на квартала.
Потърсихме кмета на регион „ Сердика”, на чиято територия се намира къщата. Изненадващо, той ни посрещна с добра вест.
„ Успяхме да я записваме като монумент на културата. От през вчерашния ден притежаваме към този момент утвърден координиран план с издадено позволение за градеж за реституция, консервация и експониране на недвижима културна полезност с категория локално значение – къща на Райна Княгиня”, съобщи кметът Тодор Кръстев. По думите му са обезпечени към 450 хиляди лв. за възобновяване на къщата.
Кметът и една от далечните роднини на Княгинята даже търсили скрито укритие в дома. „ По нейни мемоари вътре би трябвало да има укритие, в което вероятно да има някакви скрити полезности. Правихме разнообразни изследвания, търсихме го с ултразвук, само че не успяхме да го намерим”, означи Тодор Кръстев.
Плановете на общината са в къщата да се направи музей, а експозицията да бъде предоставена от наследниците на Райна Княгиня. Една от тях е диригентът Таня Христова.
„ Най-емоционално ме свързва моят татко. Той е идвал тук и е помагал, те сами са строили къщата. До 9 септември ние идвахме от време на време тук и играехме. Много мощно се развълнувах, когато минах един ден преди 7-8 години, сърцето ми се скъса. Ние, като продължители на всичко, което е минало, би трябвало да запазим и епохата, и духът, и силата на тези, които са успявали”, безапелационна е тя.
„ Причината да дойдат да живеят в София е нейният брачен партньор Васил Дипчев, който е подвойвода в Брацигово. Този квартал е цялостен с история, неслучайно улицата се споделя „ Опълченска”, тъй като тук са давани земи на опълченци и на поборници. Всъщност тя е един от основателите за основаване на майчин дом, защото като дипломирана акушерка, викана е и в посолствата. Тук тя е пособия гратис на всички небогати дами. Това е повода през 33-та година квартал „ Орландовци” да бъде преименуван на „ Райна Княгиня”, споделя Здравчо Здравчев, правоприемник на Райна Княгиня.
Пет години по-късно името на квартала е заменено на „ Орландовци”, тъй като съгласно един тогавашен министър две княгини в България не можело да има.
„ Не бих споделил, че сме събрали големи средства. Необходимите средства, с цел да се извърви процедурата до този миг – да може къщата да получи строително позволение,сме ги събирали от нашите членове”, сподели Димитър Димитров, съпредседател на Института на свободните историци.
Според зам.-кмета на София Тодор Чобанов строителните и ремонтни работи ще стартират, като се стопли времето, а музеят би трябвало да бъде отдаден на приноса на Райна Попгеоргиева за развиването на София.
„ Нейната къща е доста скромна постройка, без особености, в един от най-бедните тогава квартали на града – на преселници, опълченци, на хора, които не са имали огромни възможности”, уточни Чобанов.
Контрастът сред парцела в поборническия квартал в София и родната къща на Райна Попгеоргиева в Панагюрище е фрапантен. Къщата е една от най-старите в града и е достоверна. Тя е една от дребното, които не са опожарени след въстанието, тъй като в нея е било складирано зърното на града.
„ Това е типична балканска къща. Тези домове се строят със скривалища. Когато е належащо тя да прибира някъде знамето, го е криела в дома. И в действителност този дом влиза в нашата история като къщата със скривалището”, разяснява доктор Атанас Шопов, шеф на Историческия музей в Панагюрище.
След въстанието стартират гонения против популацията на Панагюрище. Райна е принудена да се съобщи, с цел да не страдат съгражданите ѝ. Баща ѝ е погубен на двора. В ареста и в пандиза в Пловдив е подложена на свиреп мъчения.
Освободена е от Пловдивския затвор след намесата на непознатите анкетьори, измежду които и Макгахан. Поканена е в Цариград от българската екзархия. Там получава предложение да продължи образованието си.
„ Заминава с параход за Русия, открива се в манастир в Москва, където се възвръща от контузиите от Априлското въстание. През 1879 година се връща в България и е поканена от Търновския митрополит Климент – т.е. Васил Друмев, да стане учителка в девическото училище”, добавя доцент доктор Атанас Шопов.
След три години се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града и юрист. През 1898 година отпътуват за София, само че Дипчев умира и Райна остава сама да отглежда петимата си синове – в къщата, чийто ремонт ще стартира още тази година, с цел да стане неин музей.
Когато Бенковски ѝ разпорежда да ушие основното въстаническо знаме на Панагюрския революционен окръг, Райна Попгеоргиева е 20-годишна учителка, изключителна хубавица. След въстанието ориста ѝ е трагична. Въпреки това съумява да оцелее, да приключи акушерство и да стане първата дипломирана акушерка в София, да отгледа 6 деца и да се грижи за поборниците от квартала като Странджата за хъшовете.
Сегашното положение на софийския дом на Райна Княгиня изцяло подхожда на трагичната ѝ орис. Къщата се намира на улица „ Охрид” в квартала на опълченците.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Нищо не се развива в тази къща, като се изключи че я виждам по какъв начин се разрушава от много години. Преди 25-30 години ѝ направиха ремонт, имаше компютърна компания в нея, по-късно още веднъж запустя”, описа Димитър Яръмов, гражданин на квартала.
Потърсихме кмета на регион „ Сердика”, на чиято територия се намира къщата. Изненадващо, той ни посрещна с добра вест.
„ Успяхме да я записваме като монумент на културата. От през вчерашния ден притежаваме към този момент утвърден координиран план с издадено позволение за градеж за реституция, консервация и експониране на недвижима културна полезност с категория локално значение – къща на Райна Княгиня”, съобщи кметът Тодор Кръстев. По думите му са обезпечени към 450 хиляди лв. за възобновяване на къщата.
Кметът и една от далечните роднини на Княгинята даже търсили скрито укритие в дома. „ По нейни мемоари вътре би трябвало да има укритие, в което вероятно да има някакви скрити полезности. Правихме разнообразни изследвания, търсихме го с ултразвук, само че не успяхме да го намерим”, означи Тодор Кръстев.
Плановете на общината са в къщата да се направи музей, а експозицията да бъде предоставена от наследниците на Райна Княгиня. Една от тях е диригентът Таня Христова.
„ Най-емоционално ме свързва моят татко. Той е идвал тук и е помагал, те сами са строили къщата. До 9 септември ние идвахме от време на време тук и играехме. Много мощно се развълнувах, когато минах един ден преди 7-8 години, сърцето ми се скъса. Ние, като продължители на всичко, което е минало, би трябвало да запазим и епохата, и духът, и силата на тези, които са успявали”, безапелационна е тя.
„ Причината да дойдат да живеят в София е нейният брачен партньор Васил Дипчев, който е подвойвода в Брацигово. Този квартал е цялостен с история, неслучайно улицата се споделя „ Опълченска”, тъй като тук са давани земи на опълченци и на поборници. Всъщност тя е един от основателите за основаване на майчин дом, защото като дипломирана акушерка, викана е и в посолствата. Тук тя е пособия гратис на всички небогати дами. Това е повода през 33-та година квартал „ Орландовци” да бъде преименуван на „ Райна Княгиня”, споделя Здравчо Здравчев, правоприемник на Райна Княгиня.
Пет години по-късно името на квартала е заменено на „ Орландовци”, тъй като съгласно един тогавашен министър две княгини в България не можело да има.
„ Не бих споделил, че сме събрали големи средства. Необходимите средства, с цел да се извърви процедурата до този миг – да може къщата да получи строително позволение,сме ги събирали от нашите членове”, сподели Димитър Димитров, съпредседател на Института на свободните историци.
Според зам.-кмета на София Тодор Чобанов строителните и ремонтни работи ще стартират, като се стопли времето, а музеят би трябвало да бъде отдаден на приноса на Райна Попгеоргиева за развиването на София.
„ Нейната къща е доста скромна постройка, без особености, в един от най-бедните тогава квартали на града – на преселници, опълченци, на хора, които не са имали огромни възможности”, уточни Чобанов.
Контрастът сред парцела в поборническия квартал в София и родната къща на Райна Попгеоргиева в Панагюрище е фрапантен. Къщата е една от най-старите в града и е достоверна. Тя е една от дребното, които не са опожарени след въстанието, тъй като в нея е било складирано зърното на града.
„ Това е типична балканска къща. Тези домове се строят със скривалища. Когато е належащо тя да прибира някъде знамето, го е криела в дома. И в действителност този дом влиза в нашата история като къщата със скривалището”, разяснява доктор Атанас Шопов, шеф на Историческия музей в Панагюрище.
След въстанието стартират гонения против популацията на Панагюрище. Райна е принудена да се съобщи, с цел да не страдат съгражданите ѝ. Баща ѝ е погубен на двора. В ареста и в пандиза в Пловдив е подложена на свиреп мъчения.
Освободена е от Пловдивския затвор след намесата на непознатите анкетьори, измежду които и Макгахан. Поканена е в Цариград от българската екзархия. Там получава предложение да продължи образованието си.
„ Заминава с параход за Русия, открива се в манастир в Москва, където се възвръща от контузиите от Априлското въстание. През 1879 година се връща в България и е поканена от Търновския митрополит Климент – т.е. Васил Друмев, да стане учителка в девическото училище”, добавя доцент доктор Атанас Шопов.
След три години се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града и юрист. През 1898 година отпътуват за София, само че Дипчев умира и Райна остава сама да отглежда петимата си синове – в къщата, чийто ремонт ще стартира още тази година, с цел да стане неин музей.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ