Преди 112 г. е открит Паметникът на Царя-Освободител
На днешния ден през 1907 година в София е открит Паметникът на Царя-Освободител, именуван още Паметник на Освободителите.
Това е един от най-внушителните паметници в София, повдигнат в чест на Освобождението на България през 1878 година и в израз на признателността на българския народ към съветския народ в лицето на съветския император Александър II и като знак на българската независимост. Намира се на столичния бул. "Цар Освободител " на площад "Народно заседание " с лице към постройката на българския Парламент.
Паметникът е едно от огромните достижения на фамозния флорентински ваятел Арналдо Дзоки. Италианецът печели състезанието, разгласен в края на XIX век по самодейност на Върховния поборническо-опълченски комитет в конкуренция с близо 90 скулптори от 15 страни. Инженерно-техническото осъществяване на паметника е поверено на инж. Христо Станишев. Паметникът е главно ремонтиран през 2013 година.
В България Арналдо Дзоки е създател и на други монументални произведения - бронзови скулптурни произведения на монументи в Севлиево (1894 г.), Русе (1908 г.), Ловеч, Оряхово, Дряновския манастир и скулптурен шадраван в Пловдив.
Паметникът на Царя-Освободител съставлява 4.5-метрова конна фигура на Александър II, направена от бронз, положена върху фундамент от черен гладък гранит. Общата височина е 12 метра. Средната част е с фигури и солиден ренесансов корниз, приключен със скулптурата на съветския цар, възседнал кон.
Околовръстен висок релеф от бронз, опасващ междинната част на постамента, изобразява народа поведен в борба от богинята на успеха Нике. В релефа са портретувани лицата на над 30 военачалници, държавници и общественици, сред които военачалник Михаил Скобелев, военачалник Йосиф Гурко, граф Николай Игнатиев, княз Николай Николаевич старши.
Други три по-малки бронзови релефа изобразяват основни събития, като борбата при Стара Загора, подписването на Санстефанския кротичък контракт и свикването на Учредителното заседание. Фронталната част на паметника е увенчана с бронзов лавров венец, подарък от румънския крал Карол I в памет на починалите румънски воини и с надписа "Царю Освободителю // Признателна България ".
Основният камък е положен на 23 април 1901 година (Гергьовден) в наличието на княз Фердинанд I. Работата по построяването на паметника приключва на 15 септември 1903 година, а формалното му разкриване е на 30 август 1907 година. На освещаването му участват участници от войната, Фердинанд I със синовете си Борис и Кирил, великият княз Владимир Александрович, наследник на Александър II, със брачната половинка си Мария Павловна и сина им Андрей, военният министър ген. Каулбарс, ген. Столетов, комендантът на Санкт Петербург ген. Паренсов, както и Арналдо Дзоки.
Това е един от най-внушителните паметници в София, повдигнат в чест на Освобождението на България през 1878 година и в израз на признателността на българския народ към съветския народ в лицето на съветския император Александър II и като знак на българската независимост. Намира се на столичния бул. "Цар Освободител " на площад "Народно заседание " с лице към постройката на българския Парламент.
Паметникът е едно от огромните достижения на фамозния флорентински ваятел Арналдо Дзоки. Италианецът печели състезанието, разгласен в края на XIX век по самодейност на Върховния поборническо-опълченски комитет в конкуренция с близо 90 скулптори от 15 страни. Инженерно-техническото осъществяване на паметника е поверено на инж. Христо Станишев. Паметникът е главно ремонтиран през 2013 година.
В България Арналдо Дзоки е създател и на други монументални произведения - бронзови скулптурни произведения на монументи в Севлиево (1894 г.), Русе (1908 г.), Ловеч, Оряхово, Дряновския манастир и скулптурен шадраван в Пловдив.
Паметникът на Царя-Освободител съставлява 4.5-метрова конна фигура на Александър II, направена от бронз, положена върху фундамент от черен гладък гранит. Общата височина е 12 метра. Средната част е с фигури и солиден ренесансов корниз, приключен със скулптурата на съветския цар, възседнал кон.
Околовръстен висок релеф от бронз, опасващ междинната част на постамента, изобразява народа поведен в борба от богинята на успеха Нике. В релефа са портретувани лицата на над 30 военачалници, държавници и общественици, сред които военачалник Михаил Скобелев, военачалник Йосиф Гурко, граф Николай Игнатиев, княз Николай Николаевич старши.
Други три по-малки бронзови релефа изобразяват основни събития, като борбата при Стара Загора, подписването на Санстефанския кротичък контракт и свикването на Учредителното заседание. Фронталната част на паметника е увенчана с бронзов лавров венец, подарък от румънския крал Карол I в памет на починалите румънски воини и с надписа "Царю Освободителю // Признателна България ".
Основният камък е положен на 23 април 1901 година (Гергьовден) в наличието на княз Фердинанд I. Работата по построяването на паметника приключва на 15 септември 1903 година, а формалното му разкриване е на 30 август 1907 година. На освещаването му участват участници от войната, Фердинанд I със синовете си Борис и Кирил, великият княз Владимир Александрович, наследник на Александър II, със брачната половинка си Мария Павловна и сина им Андрей, военният министър ген. Каулбарс, ген. Столетов, комендантът на Санкт Петербург ген. Паренсов, както и Арналдо Дзоки.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ