Иржи Прошек е автор на първия градоустройствен план на София
На днешния ден през 1880 година е одобрен първият градоустройствен проект на София, направен от строителния инженер Иржи Прошек.
Иржи Прошек (по-известен като Георги Прошек ) е чешки инженер и бизнесмен, участник в битките за избавление на България, прекарал по-голямата част от живота си в нея. Той е брат на Богдан Прошек и братовчед на Вацлав и Йозеф Прошек.
През 1871 година Иржи Прошек идва в Тракия и работи по построяването и употребата на железопътната линия на барон Хирш. В село Ябълково се среща с Васил Левски и с ръководителите на локалния скришен революционен комитет основават Славянски дом, учебно заведение, читалище и първия международен скришен революционен комитет. Прошек доставя оръжие под прикритието, че е належащо за защитата на железопътната линия и придвижва скрито революционната поща на комитетите. В 1876 година напуска железницата и става кореспондент на европейски вестници, в които разгласява зверствата при потушаване на Априлското въстание. В Руско-турската война заминава за Одрин заедно със свои приятели, демонтира към 200 м жп релси и ги хвърля в река Марица и по този начин проваля преминаването на турските военни ешалони и облекчава изхода на битката при Шипка. Pазкрит от турските власти, Иржи Прошек е наказан на гибел, само че успява да избяга в Букурещ, където работи като преводач на руската войска. За приноса в освобождението на България, получава високите отличия - орден "Св. Александър Невски " I степен и златна сабя.
След Освобождението е проектант в общината в София (1879-1881 г.) и работи върху първия градоустройствен проект на града. По-късно е основен инженер на Дирекцията на публичните здания (1881-1885 г.). Участва в инициирането и построяването на монумент на Васил Левски, на издигнатият в памет на обесените от турците софийски книжари Лъвов мост и на Орлов мост, където са посрещнати заточениците от Диарбекир.
Заедно с брат си, Богдан Прошек, основава през 1879 първата печатница в София, през 1884 - Пивоварна "Прошек ", най-голямата в града по това време и първата електрифицирана постройка в България със личен генератор, а по-късно вършат и керамична фабрика за тухли в село Долни Богров, Софийско. Инженер Прошек изследва находища на мрамор в страната и съставя карта. Иржи Прошек е един от създателите на сдружението "Славянска сказка " и на Българското инженерно-архитектурно сдружение.
Иржи Прошек се дами за Анна Роубалова. От брака им се раждат четири дъщери и един наследник - Георги.
Строежът на пристанището във Варна е най-мащабното му дело, само че ударено от свлачища пристанището не устоява. Георги Прошек не може да го понесе и получава инфаркт. Умира в София на 58 години. Погребан е в фамилната гробница, имот № 16 на Централни софийски католически гробища.
Паметник на братята Иржи (Георги) и Богдан Прошек е основан от известния български ваятел Георги Чапкънов и открит по случай 170 години от рождението на Георги Прошек.
На 4 януари 1878 година, след борбата при София, съветските елементи под командването на военачалник Йосиф Гурко влизат в града. Населението му е намаляло съвсем на половина по отношение на предвоенния интервал и по данни на общината е 11 694 души, от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци и 737 роми.
На 20 октомври 1878 година от Пловдив в София се реалокира седалището на Временното съветско ръководство, а на 3 април (22 март остарял стил) 1879 година по предложение на проф. Марин Дринов Учредителното Народно заседание избира София за столица на Княжество България (4 април е разгласен за празник на София), като остарял български град, далечен от турската граница и средищно ситуиран в българските земи съгласно тогавашното схващане. В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо спрямо другите български градове, основно от вътрешната миграция.
Избирането на София за столица спомага за нейното бързо преобразяване в огромен и значим политически, административен, стопански, теоретичен и културен център на страната. Градоустройствените промени стартират с огромен обсег скоро по-късно събитие. Центърът на града стартира да се измества от площада при Баня Баши джамия към площада към Съборната катедрала "Св. Крал " (днешната черква "Света Неделя "), където се срещат под прав ъгъл още от Античността четирите съществени пътни артерии на Се(а)рдика-Средец-София. Оформени са необятни радиални булеварди, а дребните криви "сокаци " са сменени от успоредни квартални улици, които се пресичат под прав ъгъл. Представителният център на града се оформя към княжеския замък (царския дворец) и Народното събрание, а регионът става средище освен на политическия живот, само че и на културни и публични прояви.
Иржи Прошек (по-известен като Георги Прошек ) е чешки инженер и бизнесмен, участник в битките за избавление на България, прекарал по-голямата част от живота си в нея. Той е брат на Богдан Прошек и братовчед на Вацлав и Йозеф Прошек.
През 1871 година Иржи Прошек идва в Тракия и работи по построяването и употребата на железопътната линия на барон Хирш. В село Ябълково се среща с Васил Левски и с ръководителите на локалния скришен революционен комитет основават Славянски дом, учебно заведение, читалище и първия международен скришен революционен комитет. Прошек доставя оръжие под прикритието, че е належащо за защитата на железопътната линия и придвижва скрито революционната поща на комитетите. В 1876 година напуска железницата и става кореспондент на европейски вестници, в които разгласява зверствата при потушаване на Априлското въстание. В Руско-турската война заминава за Одрин заедно със свои приятели, демонтира към 200 м жп релси и ги хвърля в река Марица и по този начин проваля преминаването на турските военни ешалони и облекчава изхода на битката при Шипка. Pазкрит от турските власти, Иржи Прошек е наказан на гибел, само че успява да избяга в Букурещ, където работи като преводач на руската войска. За приноса в освобождението на България, получава високите отличия - орден "Св. Александър Невски " I степен и златна сабя.
След Освобождението е проектант в общината в София (1879-1881 г.) и работи върху първия градоустройствен проект на града. По-късно е основен инженер на Дирекцията на публичните здания (1881-1885 г.). Участва в инициирането и построяването на монумент на Васил Левски, на издигнатият в памет на обесените от турците софийски книжари Лъвов мост и на Орлов мост, където са посрещнати заточениците от Диарбекир.
Заедно с брат си, Богдан Прошек, основава през 1879 първата печатница в София, през 1884 - Пивоварна "Прошек ", най-голямата в града по това време и първата електрифицирана постройка в България със личен генератор, а по-късно вършат и керамична фабрика за тухли в село Долни Богров, Софийско. Инженер Прошек изследва находища на мрамор в страната и съставя карта. Иржи Прошек е един от създателите на сдружението "Славянска сказка " и на Българското инженерно-архитектурно сдружение.
Иржи Прошек се дами за Анна Роубалова. От брака им се раждат четири дъщери и един наследник - Георги.
Строежът на пристанището във Варна е най-мащабното му дело, само че ударено от свлачища пристанището не устоява. Георги Прошек не може да го понесе и получава инфаркт. Умира в София на 58 години. Погребан е в фамилната гробница, имот № 16 на Централни софийски католически гробища.
Паметник на братята Иржи (Георги) и Богдан Прошек е основан от известния български ваятел Георги Чапкънов и открит по случай 170 години от рождението на Георги Прошек.
На 4 януари 1878 година, след борбата при София, съветските елементи под командването на военачалник Йосиф Гурко влизат в града. Населението му е намаляло съвсем на половина по отношение на предвоенния интервал и по данни на общината е 11 694 души, от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци и 737 роми.
На 20 октомври 1878 година от Пловдив в София се реалокира седалището на Временното съветско ръководство, а на 3 април (22 март остарял стил) 1879 година по предложение на проф. Марин Дринов Учредителното Народно заседание избира София за столица на Княжество България (4 април е разгласен за празник на София), като остарял български град, далечен от турската граница и средищно ситуиран в българските земи съгласно тогавашното схващане. В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо спрямо другите български градове, основно от вътрешната миграция.
Избирането на София за столица спомага за нейното бързо преобразяване в огромен и значим политически, административен, стопански, теоретичен и културен център на страната. Градоустройствените промени стартират с огромен обсег скоро по-късно събитие. Центърът на града стартира да се измества от площада при Баня Баши джамия към площада към Съборната катедрала "Св. Крал " (днешната черква "Света Неделя "), където се срещат под прав ъгъл още от Античността четирите съществени пътни артерии на Се(а)рдика-Средец-София. Оформени са необятни радиални булеварди, а дребните криви "сокаци " са сменени от успоредни квартални улици, които се пресичат под прав ъгъл. Представителният център на града се оформя към княжеския замък (царския дворец) и Народното събрание, а регионът става средище освен на политическия живот, само че и на културни и публични прояви.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ