„Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата“
На днешния ден можем да си спомним за Петко Каравелов, българският политик, един от водачите на Либералната партия, а по-късно и на Демократическата партия. Четири пъти той е бил министър-председател. Редовен член на Българското книжовно сдружение. Той е брат на писателя Любен Каравелов и татко на Лора Каравелова - съпруга на поета Пейо Яворов.
Петко Каравелов е роден на 5 април (24 март остарял стил) 1843 г. в Копривщица в фамилията на заможния бегликчия Стойчо Каравела. Каравеловият жанр води началото си от средата на XVIII век, като съгласно разнообразни сведения неговият учредител хаджи Стойчо произлиза от Златишко или Костурско. Майка на Петко Каравелов е Неделя Доганова, произхождаща от знатния копривщенски жанр Доганови, а по майчина линия - от Чалъкови. Семейството на Стойчо и Неделя има седем деца.
Първоначално Петко Каравелов учи в Копривщица, само че през 1856 година татко му го изпраща в Енос, където да чиракува за абаджия при негов другар. Там той учи в гръцкото учебно заведение и през 1858 година му оферират стипендия, с цел да продължи образованието си в Атина, само че татко му го връща в Копривщица. Малко по-късно, със съдействието на видния копривщенец Найден Геров, Петко Каравелов отпътува за Москва, където към този момент учи по-големият му брат Любен. След две години подготовка той постъпва в Историко-филологическия факултет на Московският университет, само че след три години следване напуща и стартира да учи право, дипломирайки се сполучливо.
След Освобождението на България взе участие интензивно в изработването на Търновската конституция. Той оглавява радикалното крило на Либералната партия и става министър-председател (1880-1881 г.). Свален е от власт от княз Александър, с което стартира Режима на пълномощията. След установяването на Режима на пълномощията Каравелов отпътува за Източна Румелия, където е кмет на Пловдив (1883-1884 г.).
След възобновяване на Търновската конституция Петко Каравелов се завръща в София и още веднъж оглавява държавно управление на Либералната партия (1884-1886 г.). На този пост той прави най-голямото си политическо дело - Съединението на България.
През 1884 година Каравелов става постоянен член на Българското книжовно сдружение. При окончателното си овакантяване на България, с последния си Манифест от 26 август 1886 година лександър Батенберг назначава за регенти Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров. Пълен стопанин на регентите става Стамболов, а Каравелов напуща на 1 ноември 1886 година. Той и негови съидейници са задържани по време на русенския бунт на офицерите русофили през февруари 1887 година - русофилските протести.
Петко Каравелов се афишира срещу избора на княз Фердинанд I.
През 1892 година Каравелов е наказан на пет години затвор за съучастничество в опита за убийство на Стефан Стамболов, при който умира финансовият министър Христо Белчев, но след две години е амнистиран.
През 1896 година Петко Каравелов основава Демократическата партия, която управлява до гибелта си. Той е министър-председател за четвърти път в коалиция с Прогресивно-либералната партия.
Петко Каравелов умира през 1903 г. в София и е заровен в двора на църквата " Свети Седмочисленици.
Според финансиста Атанас Буров, Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал даже и стотинка. Една от известните му мисли за политиката е „ Най-добрият лек за множеството, в случай че не за всички несгоди, е свободата “.
Петко Каравелов е роден на 5 април (24 март остарял стил) 1843 г. в Копривщица в фамилията на заможния бегликчия Стойчо Каравела. Каравеловият жанр води началото си от средата на XVIII век, като съгласно разнообразни сведения неговият учредител хаджи Стойчо произлиза от Златишко или Костурско. Майка на Петко Каравелов е Неделя Доганова, произхождаща от знатния копривщенски жанр Доганови, а по майчина линия - от Чалъкови. Семейството на Стойчо и Неделя има седем деца.
Първоначално Петко Каравелов учи в Копривщица, само че през 1856 година татко му го изпраща в Енос, където да чиракува за абаджия при негов другар. Там той учи в гръцкото учебно заведение и през 1858 година му оферират стипендия, с цел да продължи образованието си в Атина, само че татко му го връща в Копривщица. Малко по-късно, със съдействието на видния копривщенец Найден Геров, Петко Каравелов отпътува за Москва, където към този момент учи по-големият му брат Любен. След две години подготовка той постъпва в Историко-филологическия факултет на Московският университет, само че след три години следване напуща и стартира да учи право, дипломирайки се сполучливо.
След Освобождението на България взе участие интензивно в изработването на Търновската конституция. Той оглавява радикалното крило на Либералната партия и става министър-председател (1880-1881 г.). Свален е от власт от княз Александър, с което стартира Режима на пълномощията. След установяването на Режима на пълномощията Каравелов отпътува за Източна Румелия, където е кмет на Пловдив (1883-1884 г.).
След възобновяване на Търновската конституция Петко Каравелов се завръща в София и още веднъж оглавява държавно управление на Либералната партия (1884-1886 г.). На този пост той прави най-голямото си политическо дело - Съединението на България.
През 1884 година Каравелов става постоянен член на Българското книжовно сдружение. При окончателното си овакантяване на България, с последния си Манифест от 26 август 1886 година лександър Батенберг назначава за регенти Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров. Пълен стопанин на регентите става Стамболов, а Каравелов напуща на 1 ноември 1886 година. Той и негови съидейници са задържани по време на русенския бунт на офицерите русофили през февруари 1887 година - русофилските протести.
Петко Каравелов се афишира срещу избора на княз Фердинанд I.
През 1892 година Каравелов е наказан на пет години затвор за съучастничество в опита за убийство на Стефан Стамболов, при който умира финансовият министър Христо Белчев, но след две години е амнистиран.
През 1896 година Петко Каравелов основава Демократическата партия, която управлява до гибелта си. Той е министър-председател за четвърти път в коалиция с Прогресивно-либералната партия.
Петко Каравелов умира през 1903 г. в София и е заровен в двора на църквата " Свети Седмочисленици.
Според финансиста Атанас Буров, Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал даже и стотинка. Една от известните му мисли за политиката е „ Най-добрият лек за множеството, в случай че не за всички несгоди, е свободата “.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ