Анри Дюнан, който умря в бедност, за да създаде Червения кръст
На 8 май 1828 година се ражда индивидът, основал Международния комитет на Червения кръст, Анри Дюнан. Затова и през 1922 година, съвсем век след раждането му, 8 май е разгласен за ден на Международния червен кръст. Мечтата на Дюнан е да предотврати и облекчи човешкото страдалчество, без дискриминация. Въпреки че е роден в благосъстояние, той умира в беднотия отчасти заради отдадеността си на благотворителната работа. Той остава един от най-големите хуманитаристи в историята, само че малко на брой през днешния ден знаят изключително доста за него. И по този начин, кой в действителност беше Анри Дюнан?
Анри Дюнан
Анри Дюнан е роден в Женева, Швейцария, в семейство на заможни родители. Баща му е сполучлив и много великодушен предприемач, който рано вгради в младия разум на Дюнан да оказва помощ на другите. Баща му и дядо му бяха хора с власт и авторитет в Женева и заемат разнообразни длъжности като, да вземем за пример, членове в управителния съвет на града, шеф на болница и кмет на дребен град наоколо.
Като млад мъж, Дюнан беше удивен от творбите на трима писатели, всичките дами: Хариет Бичър Стоу, Флорънс Найтингейл и Елизабет Фрай. По-късно той съобщи:
Хенри се заема с редица благотворителни действия. Антисемитизмът е много натоварен по това време в Европа и Дюнан работи против него, най-много насърчавайки християните и евреите да се обединят. Той става член на женевската организация, известна като „ Лигата на милосърдието “, чиято съществена цел е била да оказва духовна и материална помощ на бедните и болните. Той постоянно посещава пандизите в Женева, където се пробва да оправдава и реинтегрира пандизчии.
Наред с колоритния си обществен живот и всичките си филантропични старания, той напредва и на професионално равнище. През 1849 година е назначен в Банката на Женева, където работата му е толкоз впечатляваща, че през 1853 година е назначен за краткотрайно изпълняващ длъжността общоприет управител на дъщерното сдружение на банката в Алжир, където стартира и собствен личен бизнес.
Наполеон III
През 1859 година пътува до Северна Италия, където Наполеон III организира военна акция, с цел да се съветва с него по отношение на бизнеса си. Това пътешестване промени живота му. На 25 юни 1859 година Анри Дюнан става очевидец от първа ръка на нещастието и ужасите на войната, когато обикаля региона в деня след Битката при Солферино – изключително кърваво и всеобщо кръвопролитие, с десетки хиляди бойци, оставени на бойното поле мъртви или умиращи.
Това травматично прекарване има такова влияние върху него, че когато се връща в Женева, той написа книга за видяното – „ A Memory of Solferino “, която издава за своя сметка. Книгата е преведена на доста езици и стига до множеството авторитетни водачи и политици из цяла Европа.
В книгата написа направи това предложение:
Визитата на Анри в Солферино
Така се появява концепцията за основаването на Червения кръст. След като стана очевидец на последствията от борбата при Солферино, Дюнан посвети времето си и огромна част от парите си за облекчението на човечеството от болката на войната. Той пътува до всеки огромен град в Европа, с цел да популяризира посланието за разрушителния и безчовечен темперамент на войната и да опише голямото значение на мира.
През 1862 година той изпраща на Густав Моние, президент на Женевското сдружение за публично богатство, копие от книгата си „ A Memory of Solferino “. Моние остава разчувстван от книгата и взема решение да предложения Дюнан на специфична среща на 9 февруари 1863 година в Дружеството. След тази среща беше решено да се сътвори Международен комитет за помощ на ранените от войната. Тази организация стана Международният комитет на Червения кръст. Дюнан няколко години е член на този комитет и работи като негов секретар.
Друг главен аспект на работата му беше да покаже, че има нужда от „ контракт сред държавните управления, който да признае неутралността на Червения кръст и да му разреши да оказва помощ в зона на война “. Тази концепция в последна сметка докара до първия контракт от Женевската спогодба.
Френско-пруската война
Бедността обаче не стопира филантропичната му работа. По време на Френско-пруската война той посещава ранените, които са били преместени в Париж, и вкарва потреблението на превръзки за идентифициране на починалите. В края на войната Дюнан пътува до Лондон, където се стреми да провежда интернационална конференция, касаеща казуса с военнопленниците, и макар че царят на Русия го предизвиква, Англия е срещу сходен план.
На 1 февруари 1875 година в Лондон е извършена интернационална конференция за „ цялостното и дефинитивно унищожаване на търговията с плебеи “, също по самодейност на Дюнан.
Разбира се, с филантропична работа нормално не се заработва добре или напряко по никакъв начин и надлежно Дюнан прекарва години на скитничество в последна беднотия. Той пътува пешком из Германия, Италия и Елзас, живеейки от дарения и гостоприемството на другари и нови познати.
Накрая, през 1887 година, Дюнан се озова в швейцарското село Хайден, където се разболя съществено. Той намира леговище в локалния старешки дом, където през 1895 година е открит от публицист, който написа публикация за него. Няколко дни по-късно публикацията и фактът, че Дюнан към момента беше жив, което беше вест за мнозина, са публикувани из цяла Европа.
Благопожелания, състрадание и самопризнание политат към него от целия свят – Дюнан още веднъж е международно уважаван, а през 1901 година той получава първата Нобелова премия за мир за ролята си в основаването на Червения кръст, както и първата от Женевските конвенции.
Сега с парите за Нобелова премия за мир може да си мислите, че Дюнан стартира нов бизнес, с цел да се измъкне от бедността и дълга, или най-малкото най-малко да се изнесе от дребната си стая в старческия дом, която беше заемал към този момент няколко години. Всъщност обаче продължи да живее там до края на живота си, а парите си подарява на разнообразни благотворителни организации, на старческия дом и за погасяване на някои от отговорностите му.
