Пловдивски съветници бранят Панагюрското златно съкровище, не го дават на София
Пловдивски общински съветници бранят Панагюрското златно богатство и не дават то да бъде предоставено на Историческия музей в столицата. Петима съветници от групата на “Браво Пловдив " са внесли предложение тази културна полезност да остане и да остане в Регионален археологически музей в Пловдив, разбра Plovdiv24.bg .
Според закона за културно завещание съкровището би трябвало да се пази в Пловдив, само че по подписан контракт с Националния исторически музей в София, то се дава на столицата. Срокът на документа обаче към този момент е изминал и общинските съветници оферират той да не бъде подновяван.
За задачата на идната сесия на 20 юни Общинският съвет ще бъде прегледа нарочна декларация.
Мотивите на съветниците са свързани с това, че съкровището ще способства за развиването на Пловдив и ще усили потока от туристи. Сред доказателствата и образците, които дават, са: 24-каратовото варненско богатство, което съдържа 3000 накита и се намира в морската ни столица, Рогозенското богатство, което се пази в музея във Враца и Луковитското богатство, което е в Ловеч.
В предлагането си те напомнят по какъв начин Панагюрското златно богатство е намерено инцидентно от братята Павел, Петко и Михаил Дейкови през 1949 година при изкопни работа на фабрика за керемиди в Панагюрище. Димитър Цончев от Пловдив пръв завежда в инвентара на музея съкровището, което седи в града под тепетата до 1982 година, когато е взето с решение на държавното управление и пътува по света за експозиции.
Според закона за културно завещание съкровището би трябвало да се пази в Пловдив, само че по подписан контракт с Националния исторически музей в София, то се дава на столицата. Срокът на документа обаче към този момент е изминал и общинските съветници оферират той да не бъде подновяван.
За задачата на идната сесия на 20 юни Общинският съвет ще бъде прегледа нарочна декларация.
Мотивите на съветниците са свързани с това, че съкровището ще способства за развиването на Пловдив и ще усили потока от туристи. Сред доказателствата и образците, които дават, са: 24-каратовото варненско богатство, което съдържа 3000 накита и се намира в морската ни столица, Рогозенското богатство, което се пази в музея във Враца и Луковитското богатство, което е в Ловеч.
В предлагането си те напомнят по какъв начин Панагюрското златно богатство е намерено инцидентно от братята Павел, Петко и Михаил Дейкови през 1949 година при изкопни работа на фабрика за керемиди в Панагюрище. Димитър Цончев от Пловдив пръв завежда в инвентара на музея съкровището, което седи в града под тепетата до 1982 година, когато е взето с решение на държавното управление и пътува по света за експозиции.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ