Александър Суворов: Военният лидер, който заличи успехите на Наполеон
Александър Суворов е военачалник от съветската войска през XVIII в., който предвожда хората си към невероятни победи. Революционният му метод към бойната тактика се оказва извънредно сполучлив по време на борба и го трансформира в последния генералисимус на Руската империя.
„ Руските войски завладяват крепостта Колберг 1761 година през Седемгодишната война “
Александър Суворов е роден на 24 ноември 1729 година в Москва, Русия, в дворянско семейство. Като се има поради известността на родителите му, той получава чудесно обучение, което включва артилерия, фортификация и военна история. Въпреки че е болнаво дете, той съумява да преодолее физическите си дефекти и през 1748 година постъпва в Семьоновския лейбгвардейски полк като редови боец.
Първият му опит в борба идва по време на Седемгодишната война, когато служи в съветската императорска войска. Бързо потвърждава своята успеваемост на бойното поле, което води до повишението му в полковник през 1762 година, единствено година преди края на спора. Следва сполучлива борба по време на Първата руско-турска война, вследствие на която е нараснал в чин генерал-лейтенант.
През годините Суворов служи на редица разнообразни места, в това число в Крим и Кавказ. Връща се в Санкт Петербург, откакто е свикан да взе участие във Втората руско-турска война, където се бори до 1791 година
През това време той сполучливо пази съветската територия при Кинбурн (два пъти), при Очаков и при Фокшани, както и по поречието на река Римник. Въпреки че числеността му е фрапантно по-малка от тази на Османската империя по време на последната борба (25 000 против 100 000), той осуетява дейностите на врага със загуба на единствено 500 души.
Ръководството на Суворов по време на тези борби му печели купите граф от Екатерина Велика и граф на Свещената римска империя от император Йосиф II.
През 1794 година е свикан да спре националистическото революционно придвижване, което се надига в Полша. На 4 ноември 1794 година хората му подхващат изненадваща офанзива в източното варшавско предградие Прага, като пробиват отбранителните линии и разгромяват полско-литовските сили.
След борбата войските на Суворов стартират да плячкосват Варшава и да избиват жителите ѝ, обратно на заповедта на командира си. Общият брой на жертвите е незнаен, само че съгласно доста историци те са близо 20 000. Руснаците считат резултата за собствен триумф, защото клането обезкуражава революционерите и изцяло приключва тяхната опозиция.
За напъните си Суворов получава премия от 7000 крепостни селяни и е нараснал във фелдмаршал.
”Пражкото кръвопролитие ”. Поглед върху събитията от полска позиция
Когато Александър Суворов се завръща в Русия обаче, той не е посрещнат с положително. След гибелта на Екатерина Велика на престола се е възкачил император Павел I, който още веднъж постанова остарелия пруски жанр на военна тактичност. Суворов не се тормози да изрази несъгласието си и по тази причина е уволнен.
Но през 1799 година, след триумфа на френските сили по време на Революционните войни, Суворов е отзован да командва Руско-австрийската войска в акция в Северна Италия. Натоварен със задачата да прогони войските на Наполеон от района, той реализира победа след победа, заличавайки триумфите на френския боен водач. Кулминацията на акцията е завладяването на Милано, което го трансформира във фар за всички, които се опълчват на Френската гражданска война.
В едно от най-забележителните достижения в летописа на военната история, алпийската акция на Александър Суворов му носи безмерен триумф. Той получава заповед да отиде в района, с цел да поддържа Александър Римски-Корсаков и войските му, само че когато идва, вижда, че руснаците са победени при Цюрих.
За следващ път войските му са доста превъзхождани по бройка, а запасите и боеприпасите им са незадоволителни. Той взема решение, че отдръпването е най-хубавият ход, и повежда контингента си от 18 000 съветски постоянни бойци и 5000 казаци, доста от които гладуват и са в безизходност, към Гларус. Въпреки че са обкръжени от 80 000 френски бойци, те съумяват да се измъкнат, губейки единствено 1/4 от числеността си.
След Алпийската акция Суворов е нараснал в чин генералисимус – едвам четвъртият в съветската история. За жал, когато се завръща в Санкт Петербург, той е доста болен и умира няколко месеца по-късно, през май 1800 година Въпреки че рангът му алармира за потребността от специфични погребални почести, е заровен като елементарен фелдмаршал, посредством, несъмнено, на Павел I. Двамата по този начин и не съумяват да изгладят разликите си…
Фелдмаршал Суворов чете императорската заповед да поведе съветските войски против Наполеон. Художник Петер Гелер
Александър Суворов не е последовател на пруския тържествен жанр на военна тактика и показва възприятията си с подготвеност. Той счита, че тактиката е остаряла и неефективна, и по тази причина основава собствен личен метод, който в детайли разказва в книгата си „ Науката за успеха “.
Той се грижи за хората си и се отнася добре с тях, заради което те следват инструкциите му с удивление. „ Да изненадаш врага значи да го победиш, споделяше той… Преценката на окото, скоростта и офанзивата са в основата на победата… Бързината и ударът са душата на същинската война. Доброто решение в този момент е по-добро от съвършеното решение на следващия ден “.
Суворов е същински боен и от 60-те борби, в които командва бойци, не губи нито една.
