Преображенският манастир пази вярата 10 века
На 6 август Православната черква отбелязва празника Преображение Господне. Той е обвързван с едно от най-важните събития – явяването на Иисус Христос пред неговите свети възпитаници. За да укрепи вярата на Петър, Иаков и Йоан, Христос се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и почнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител изцяло видоизменен. Според евангелията (Мат.17:1-13; Марк 9:1-9; Лук.9:28-36) „...лицето Му светна като слънце, а облеклата Му станаха бели като светлина ”. За всички вярващи християни Преображение Господне е обвързвано с смяна и с нова вяра.
Днес там има библиотека и музей с скъпи книги и икони Захари Зограф и Колю Фичето творили в светата обител
Летните дни са прелестно време за преоткриване на родната хубост, просвета и духовно благосъстояние. В този брой на „ Стандарт ” ви водим в Преображенският манастир. Обител, издигната през XI век и запазила родната ни православна религия към този момент 10 века.
Първоначално е метох на светогорския Ватопедски манастир. През 1360 година се снабдява с самостоятелност. Някои сведения свързват основаването му с втората жена на Иван-Александър - Сара, заради което е именуван и Сарин манастир.
Днес Преображенският манастир е един от огромните и красиви манастири в България. Разположен е в непосредствена непосредственост до столицата на Втората българска страна Търновград (на към 6,5 км северно) в красива околност под венец от отвесни скали в каньонообразния пролом на Янтра - Дервента.
Манастирът играе значима роля в духовния живот на столицата през XIV век.
В интервала на османското господство и изключително по време на Възраждането израства като един от най-големите архитектурни монументи и като културен център. След рухването на България под турско иго манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турците, а в следствие е опустошен изцяло. Векове по-късно, през 1825 година, манастирът е построен още веднъж от отец Зотик, с помощта и средствата на родолюбиви българи
През 1832 година с ферман от султана е издействано възобновяване и построяването на нова черква. Строежът е приключен от Колю Фичето през 1834 гoдина. Тя е триапсидна, кръстовидна, еднокуполна възрожденска постройка със закрита нарктика.
Захари Зограф и Уста Колю Фичето сплотяват сили за манастира
Манастирът е възобновен напълно през 1882 година, с присъединяване на двамата колоси на Българското национално Възраждане - Уста Колю Фичето и Захари Зограф. Църквата е еднокорабна с два странични певника, предапсидно пространство и с необятна колкото кораба апсида. В двете странични стени на предапсидното пространство се отваря по една просторна плоскодънна ниша, които служат за диаконикон и протезис. Едва показващият се над покрива купол се носи от четири пандантива, които не са сферични, а призматични плоски триъгълници. Поради това основата на барабана е осмостенна, а не кръгла.
Интериорът и външните стени на храма са украсени със фрески (1849) от огромния български възрожденски художник Захарий Зограф от Самоков.
Той идва тук на идната година откакто завършва (1848) украсата на църквата в Троянския манастир. За неговото авторство приказва специфичен възпоменателен надпис над западния вход в женското поделение. В северозападния ъгъл на същото помещение популярният зограф в края на редицата на българските светци е нарисувал своя автопортрет. Стенописите в храма имат присъща възрожденска скица и нюанс.
Паметник на българското дърворезбено изкуство е и позлатеният иконостас
В интервала 1858 - 1863 година Колю Фичето построява камбанарията, част от жилищните здания и основния манастирски вход. Изграден е и и подземният параклис " Св. Андрей Първозвани ". През 1863 година върху него е приключен градежът на дребната черква " Благовещение ", също от Колю Фичето. Иконите в църквата са дело на приемника на Захари Зограф - първият академично школуван български художник Станислав Доспевски. В западната част на манастирския комплекс се издига камбанарията със седемте камбани, една от най-хубавите звънарници, основани от занаятчия Колю Фичето.
Преображенската света обител е играла значима роля в битката на българския народ за църковна и национална самостоятелност. Била е културно-просветен център и леговище за доста родолюбиви българи и революционери, а през годините на Руско-турска освободителна война манастирът е трансфорат в болница.
Днес там има библиотека и музейна експозиция, които пазят реликвите на манастира: бумаги, исторически документи, скъпи средновековни български книги и икони, както и други творби на приложното изкуство. Преображенският манастир е народен монумент на архитектурата и изкуството. Манастирът е настоящ, мъжки.
Днес там има библиотека и музей с скъпи книги и икони Захари Зограф и Колю Фичето творили в светата обител
Летните дни са прелестно време за преоткриване на родната хубост, просвета и духовно благосъстояние. В този брой на „ Стандарт ” ви водим в Преображенският манастир. Обител, издигната през XI век и запазила родната ни православна религия към този момент 10 века.
Първоначално е метох на светогорския Ватопедски манастир. През 1360 година се снабдява с самостоятелност. Някои сведения свързват основаването му с втората жена на Иван-Александър - Сара, заради което е именуван и Сарин манастир.
Днес Преображенският манастир е един от огромните и красиви манастири в България. Разположен е в непосредствена непосредственост до столицата на Втората българска страна Търновград (на към 6,5 км северно) в красива околност под венец от отвесни скали в каньонообразния пролом на Янтра - Дервента.
Манастирът играе значима роля в духовния живот на столицата през XIV век.
В интервала на османското господство и изключително по време на Възраждането израства като един от най-големите архитектурни монументи и като културен център. След рухването на България под турско иго манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турците, а в следствие е опустошен изцяло. Векове по-късно, през 1825 година, манастирът е построен още веднъж от отец Зотик, с помощта и средствата на родолюбиви българи
През 1832 година с ферман от султана е издействано възобновяване и построяването на нова черква. Строежът е приключен от Колю Фичето през 1834 гoдина. Тя е триапсидна, кръстовидна, еднокуполна възрожденска постройка със закрита нарктика.
Захари Зограф и Уста Колю Фичето сплотяват сили за манастира
Манастирът е възобновен напълно през 1882 година, с присъединяване на двамата колоси на Българското национално Възраждане - Уста Колю Фичето и Захари Зограф. Църквата е еднокорабна с два странични певника, предапсидно пространство и с необятна колкото кораба апсида. В двете странични стени на предапсидното пространство се отваря по една просторна плоскодънна ниша, които служат за диаконикон и протезис. Едва показващият се над покрива купол се носи от четири пандантива, които не са сферични, а призматични плоски триъгълници. Поради това основата на барабана е осмостенна, а не кръгла.
Интериорът и външните стени на храма са украсени със фрески (1849) от огромния български възрожденски художник Захарий Зограф от Самоков.
Той идва тук на идната година откакто завършва (1848) украсата на църквата в Троянския манастир. За неговото авторство приказва специфичен възпоменателен надпис над западния вход в женското поделение. В северозападния ъгъл на същото помещение популярният зограф в края на редицата на българските светци е нарисувал своя автопортрет. Стенописите в храма имат присъща възрожденска скица и нюанс.
Паметник на българското дърворезбено изкуство е и позлатеният иконостас
В интервала 1858 - 1863 година Колю Фичето построява камбанарията, част от жилищните здания и основния манастирски вход. Изграден е и и подземният параклис " Св. Андрей Първозвани ". През 1863 година върху него е приключен градежът на дребната черква " Благовещение ", също от Колю Фичето. Иконите в църквата са дело на приемника на Захари Зограф - първият академично школуван български художник Станислав Доспевски. В западната част на манастирския комплекс се издига камбанарията със седемте камбани, една от най-хубавите звънарници, основани от занаятчия Колю Фичето.
Преображенската света обител е играла значима роля в битката на българския народ за църковна и национална самостоятелност. Била е културно-просветен център и леговище за доста родолюбиви българи и революционери, а през годините на Руско-турска освободителна война манастирът е трансфорат в болница.
Днес там има библиотека и музейна експозиция, които пазят реликвите на манастира: бумаги, исторически документи, скъпи средновековни български книги и икони, както и други творби на приложното изкуство. Преображенският манастир е народен монумент на архитектурата и изкуството. Манастирът е настоящ, мъжки.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ