На 22 април през 1876 в Панагюрище е осветено знамето

На 22 април през 1876 в Панагюрище е осветено знамето на Априлското въстание. То е направено от Райна княгиня. Райна Футекова е единствено на 20 години, основна учителка в Девическото учебно заведение в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание.

На 22 април Райна носи знамето на шествието в Панагюрище, където Поп Груьо и други свещеници го освещават тържествено. Имено след този ден учителката получава прозвището Райна княгиня.

Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по пример на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „ Свобода или гибел “ в долния край има и 2 букви – „ П “ и „ О “ (за „ Панагюрски окръг “).

На 22 април Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има 2 лица и е поръбено със сърмена линия.

Освещава се от свещеници от града и близките села. Райна разказва по следния метод шествието след освещаването на знамето:

„ На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по избор на жителите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на определен кон, с цел да мина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско робство е отхвърлено вечно. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна независимост. Беловласи старци, паралелно с невръстни деца, вървяха на всички места след мен, пееха обичани национални песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкоз доста ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше застлан с тях като превъзходен килим. Виковете „ Ура! “ и „ Да живее! “ нямаха край. Тази тържествена върволица продължи до вечерта. “

За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна княгиня ушива 3 нови знамена – копия на истинското. Запазени са единствено 2 от тях – изложени през днешния ден във Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище), третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората международна война.

За традицията по освещаване на бойни флагове в България споделя в “Нашият ден “ доцент Костадин Нушев, доцент по Християнска нравственос в Богословския факултет на СУ.

“В българската църковна традиция освещаването на бойните флагове се приема, че стартира още през Средновековието по времето на Цар Симеон Велики, датира още по-рано от самото оповестяване на християнството за свободна и разрешена вяра от император Константин Велики.

Знаем от църковната история, че през 313 година, след неговата победа, над другите кандидати за императорския трон, които били гонители на християнството, се появява знамението на кръста и по-късно в цялата християнска, римска история на Изток и на Запад. Този знак, това предсказание на църковнославянски език, което значи и знаме, знак, на кръста се слага на знамената, така наречен " хоругви ", също по този начин на военните щитове. И стартира тази традиция да се освещават бойни флагове. От християнска позиция, това е свещеното изображение на кръста, което християните издигат като знаме в своята битка, когато тя е обективна. “

“По същия метод е и в българската църковна и гражданска история, непокътнат като гала и като един цивилен обред, който има и църковни детайли. “

Разговора можете да чуете от звуковия файл.