17 април 1879 година Александър Батенберг е княз на България
На 17 април 1879 година Александър Батенберг е определен за български княз. Трябва да напомним, че Александър Батенберг е същински воин - доброволец от Руско-турската война 1877-1878 година Той е племенникът на съветската императрица е постоянно в първите редове на огромните освободителни военни акции.
Той е и кръщелник на царя - избавител Александър ІІ. Роден е на 05 април 1857 година във Верона, Италия. Син е на австрийския военачалник Александър декор Хесен Дармщат и полската графиня Юлия декор Хауке. Получава положително обучение в Дрезденското военно учебно заведение. Това му оказва помощ по време на Съединението да управлява ловко защитата на общонародното дело.
Поема отговорността и смелостта да се опълчи на Великите сили и да управлява този неповторим народен акт, когато, с изключение на персонално, се свързва и държавнически с българския народ – вечно.
Мен може да ме забравите, само че Сливница - в никакъв случай! Поне по този начин твърди историята, че това са последните думи към изпращащите го българи след абдикацията.
Но въпреки всичко да напомним, че на 26 юни 1879 година в Търново княз Александър І поставя тържествена клетва пред Великото национално заседание. Великите сили удостоверяват избора и при започване на м. август султанът съгласно Берлинския контракт го утвърждава с ферман за княз на България.
Младият монарх е неудовлетворен от Търновската конституция, която лимитира правата му. Борбата сред либерали и консерватори основава неустановеност в страната. На 05 юни 1879 година Батенберг назначава първото държавно управление отпред с Тодор Бурмов, състоящо се единствено от консерватори. Парламентарните избори обаче печелят либералите.
Князът не желае да сформира демократично държавно управление. Разпуска националното заседание и назначава ново държавно управление от консерватори, отпред с митрополит Климент (Васил Друмев). Новите парламентарни избори са извоювани още веднъж от либералите. Сега князът отстъпва и на 24 март 1880 година назначава първото демократично държавно управление с министър-председател Драган Цанков.
Противоречията на княза с либералите се задълбочават и стават непреодолими, когато отпред на държавното управление застава Петко Каравелов (28 ноември 1880 г.).
На 27 април 1881 година князът, благодарение на военния министър Казимир Ернрот, прави държавен прелом, като уволнява държавното управление и разпуска Народното събрание. На 11 май афишира своите претенции: компетенции за 7-годишен период, създаване на нови държавни институции и изменение на конституцията след приключването на периода.
Пълномощията са гласувани на 01 юли 1881 година от Великото национално заседание. Но скоро страната изпада в нова вътрешна рецесия заради спора сред българи и руси в ръководството. На 23 юни 1882 година изпълнителната власт е поета от ген. Леонид Соболев, изпратен от съветското държавно управление.
В началото на 1883 година консерваторите минават в съпротива. На 6 септември 1883 година Търновската конституция е възобновена и се поставя завършек на пълномощията. Тези дейности на княза обаче го трансформират в нежелано лице за Русия, защото лимитират въздействието ѝ в България.
Съединението на 6 септември 1885 година е провъзгласено в негово име. Той се трансформира в основна фигура и става ”княз на Северна и Южна България”, като влиза триумфално в Пловдив.
България търси интернационално самопризнание на Съединението. Позицията на Александър ІІІ е за ”Съединение, само че без Батенберг”. Англия импровизирано поддържа Съединението, само че Австро-Унгария подтиква Сърбия към нахлуване на България.
Княз Александър І Батенберг се демонстрира като първия главнокомандващ в новата българска история. Сръбско-българската война от 1885 година приключва с победа и почтена отбрана на Съединението.
Режимът на Александър Батенберг пренарежда и политическата система в страната.
Стига се, че Либералната партия се разцепва дефинитивно на две обединения – ръководената от Драган Цанков, която поддържа промените в конституцията, и крилото на Петко Каравелов, което държи за цялостното възобновяване на главния закон.
Изхабилата престижа си Консервативна партия на процедура престава да действа и не играе роля в парламентарните избори от май 1884 година, извоювани от непримиримите либерали. Със съставянето на новото Каравелово държавно управление през юни 1884 конституционните промени са в действителност анулирани. Формално това става през 1886 година с решение на Четвъртото нормално национално заседание.
Той е и кръщелник на царя - избавител Александър ІІ. Роден е на 05 април 1857 година във Верона, Италия. Син е на австрийския военачалник Александър декор Хесен Дармщат и полската графиня Юлия декор Хауке. Получава положително обучение в Дрезденското военно учебно заведение. Това му оказва помощ по време на Съединението да управлява ловко защитата на общонародното дело.
Поема отговорността и смелостта да се опълчи на Великите сили и да управлява този неповторим народен акт, когато, с изключение на персонално, се свързва и държавнически с българския народ – вечно.
Мен може да ме забравите, само че Сливница - в никакъв случай! Поне по този начин твърди историята, че това са последните думи към изпращащите го българи след абдикацията.
Но въпреки всичко да напомним, че на 26 юни 1879 година в Търново княз Александър І поставя тържествена клетва пред Великото национално заседание. Великите сили удостоверяват избора и при започване на м. август султанът съгласно Берлинския контракт го утвърждава с ферман за княз на България.
Младият монарх е неудовлетворен от Търновската конституция, която лимитира правата му. Борбата сред либерали и консерватори основава неустановеност в страната. На 05 юни 1879 година Батенберг назначава първото държавно управление отпред с Тодор Бурмов, състоящо се единствено от консерватори. Парламентарните избори обаче печелят либералите.
Князът не желае да сформира демократично държавно управление. Разпуска националното заседание и назначава ново държавно управление от консерватори, отпред с митрополит Климент (Васил Друмев). Новите парламентарни избори са извоювани още веднъж от либералите. Сега князът отстъпва и на 24 март 1880 година назначава първото демократично държавно управление с министър-председател Драган Цанков.
Противоречията на княза с либералите се задълбочават и стават непреодолими, когато отпред на държавното управление застава Петко Каравелов (28 ноември 1880 г.).
На 27 април 1881 година князът, благодарение на военния министър Казимир Ернрот, прави държавен прелом, като уволнява държавното управление и разпуска Народното събрание. На 11 май афишира своите претенции: компетенции за 7-годишен период, създаване на нови държавни институции и изменение на конституцията след приключването на периода.
Пълномощията са гласувани на 01 юли 1881 година от Великото национално заседание. Но скоро страната изпада в нова вътрешна рецесия заради спора сред българи и руси в ръководството. На 23 юни 1882 година изпълнителната власт е поета от ген. Леонид Соболев, изпратен от съветското държавно управление.
В началото на 1883 година консерваторите минават в съпротива. На 6 септември 1883 година Търновската конституция е възобновена и се поставя завършек на пълномощията. Тези дейности на княза обаче го трансформират в нежелано лице за Русия, защото лимитират въздействието ѝ в България.
Съединението на 6 септември 1885 година е провъзгласено в негово име. Той се трансформира в основна фигура и става ”княз на Северна и Южна България”, като влиза триумфално в Пловдив.
България търси интернационално самопризнание на Съединението. Позицията на Александър ІІІ е за ”Съединение, само че без Батенберг”. Англия импровизирано поддържа Съединението, само че Австро-Унгария подтиква Сърбия към нахлуване на България.
Княз Александър І Батенберг се демонстрира като първия главнокомандващ в новата българска история. Сръбско-българската война от 1885 година приключва с победа и почтена отбрана на Съединението.
Режимът на Александър Батенберг пренарежда и политическата система в страната.
Стига се, че Либералната партия се разцепва дефинитивно на две обединения – ръководената от Драган Цанков, която поддържа промените в конституцията, и крилото на Петко Каравелов, което държи за цялостното възобновяване на главния закон.
Изхабилата престижа си Консервативна партия на процедура престава да действа и не играе роля в парламентарните избори от май 1884 година, извоювани от непримиримите либерали. Със съставянето на новото Каравелово държавно управление през юни 1884 конституционните промени са в действителност анулирани. Формално това става през 1886 година с решение на Четвъртото нормално национално заседание.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ