11 октомври 1531 г. Топ християнски реформатор загива в религиозна битка
На 11 октомври 1531 година швейцарският модернизатор Улрих Цвингли умира в борба при Капел. Това става по време на втората война на религиозна основа сред швейцарските протестантски и католически кантони.
За разлика от Мартин Лутер Улрих Цвингли се стреми да даде по-рационално пояснение на някои християнски обреди. Провежда промяна в църквата и политическата организация в Цюрих. Подчинява църквата на градските управляващи, не разрешава военното наемничество. Полага старания да сътвори християнска черква с републиканска организация.
Улрих Цвингли е роден на 1 януари 1484 година в кантона Санкт Гален в заможно селско семейство. Учи в учебно заведение за типичен езици и в университетите във Виена и Базел. През 1506 год. става магистър по философия. Възгледите му се образуват под мощното въздействие на ренесансовото мислене и хуманизма. Импонира му платонизма на Флорентинската школа, по-специално на Марсилио Фичино. Общува с Еразъм Ротердамски. Свещеното Писание е предмет на негов специфичен интелектуален интерес и с цел да може да доближи до достоверните му послания, учи староеврейски.
Известно време е духовник в енория в Гларус. От 1518 год. заема свещеническа служба в катедралния храм в Цюрих. Реформите, които подхваща, са въодушевени извънредно от образците на християнски живот. Писанието съгласно него е и би трябвало да бъде в основата и на правилата на вярата, и на християнския живот. Придържа се към съответни възгледи и правила, завещани от деятел Павел. В доста връзки промените му са сходни с тези на Мартин Лутер, само че визията и решението за тях реализира независимо и без значение от Лутер. Категорично се възпротивява на продажбата на индулгенции и с помощта на неговото въздействие в Цюрих тя е прекъсната. Привилегированото състояние на католическия клир провокира неговото неодобрение, само че за разлика от Лутер той не приема опцията църквата да е под пълномощия на всемирски властник – съгласно него тя би трябвало да е построена в сходство с републикански и демократични правила. Смята, че свещенството няма плодороден подарък, че задачата на свещенослужителите е проповедническа и просветителна, а не посредническа.
Смята, че с налозите на Римокатолическата черква се злоупотребява и средствата се употребяват за непотребен лукс. Успява да наложи секуларизиране на парцелите на манастирите в региона на Цюрих и в тях основава просветителни центрове и приюти. Монашеският живот съгласно него не е постановен от Библията и е непотребен. В проповедите си отделя се афишира срещу военното наемничество и за политическа неангажираност на швейцарските кантони с други страни.
По негово решение се анулира постите, свързани с религиозния календар. Обявява се срещу целибата на духовенството. Богослужението в религиозната община, ръководена от Цвингли, бива опростено. От 1524 год. не отслужват меса, за разлика от лутераните. Не се признават светците като медиатори в общуването с Бога. Отменено е почитането на икони и на мощи. Всички вярващи получават двата типа причестяване – с самун и вино. Според Цвингли в причастието не се одобряват истински плът и кръв Христови, то има по-скоро смисъл на припомняне за жертвата на Христос. Така всъщност то губи смисъла си и на Свето свещенодействие в цвинглианската черква.
Благодарение на първо място на въздействието на Цвингли тази форма на протестантство се приема в още няколко кантона - в Берн (с решаващото подпомагане на сподвижника на Цвингли Хенрих Булингер), в Базел, в Шафхаузен, в Санкт Гален и в Гларус, както и в немски градове (център на тези промени тук е Констанц). Тя изрично не се приема от кантони, които са горско-планински – Швиц, Ури, Унтервалден, Люцерн и Валис остават правилни на Римокатолическата черква. Различията в политиката на градските и горските кантони става причина за революция, Цвингли е стимулиран от концепцията да провежда постоянна федерация от протестантски кантони и повежда борба против католическите. Съюзът на горските кантони е подсилен от католическа Австрия. Жертва на тази революция става и самият той – погубен е в несполучливата за Цюрих борба при Капел.
Делото на Цвингли е продължено от неговия сподвижник Хенрих Булингер.
За разлика от Мартин Лутер Улрих Цвингли се стреми да даде по-рационално пояснение на някои християнски обреди. Провежда промяна в църквата и политическата организация в Цюрих. Подчинява църквата на градските управляващи, не разрешава военното наемничество. Полага старания да сътвори християнска черква с републиканска организация.
Улрих Цвингли е роден на 1 януари 1484 година в кантона Санкт Гален в заможно селско семейство. Учи в учебно заведение за типичен езици и в университетите във Виена и Базел. През 1506 год. става магистър по философия. Възгледите му се образуват под мощното въздействие на ренесансовото мислене и хуманизма. Импонира му платонизма на Флорентинската школа, по-специално на Марсилио Фичино. Общува с Еразъм Ротердамски. Свещеното Писание е предмет на негов специфичен интелектуален интерес и с цел да може да доближи до достоверните му послания, учи староеврейски.
Известно време е духовник в енория в Гларус. От 1518 год. заема свещеническа служба в катедралния храм в Цюрих. Реформите, които подхваща, са въодушевени извънредно от образците на християнски живот. Писанието съгласно него е и би трябвало да бъде в основата и на правилата на вярата, и на християнския живот. Придържа се към съответни възгледи и правила, завещани от деятел Павел. В доста връзки промените му са сходни с тези на Мартин Лутер, само че визията и решението за тях реализира независимо и без значение от Лутер. Категорично се възпротивява на продажбата на индулгенции и с помощта на неговото въздействие в Цюрих тя е прекъсната. Привилегированото състояние на католическия клир провокира неговото неодобрение, само че за разлика от Лутер той не приема опцията църквата да е под пълномощия на всемирски властник – съгласно него тя би трябвало да е построена в сходство с републикански и демократични правила. Смята, че свещенството няма плодороден подарък, че задачата на свещенослужителите е проповедническа и просветителна, а не посредническа.
Смята, че с налозите на Римокатолическата черква се злоупотребява и средствата се употребяват за непотребен лукс. Успява да наложи секуларизиране на парцелите на манастирите в региона на Цюрих и в тях основава просветителни центрове и приюти. Монашеският живот съгласно него не е постановен от Библията и е непотребен. В проповедите си отделя се афишира срещу военното наемничество и за политическа неангажираност на швейцарските кантони с други страни.
По негово решение се анулира постите, свързани с религиозния календар. Обявява се срещу целибата на духовенството. Богослужението в религиозната община, ръководена от Цвингли, бива опростено. От 1524 год. не отслужват меса, за разлика от лутераните. Не се признават светците като медиатори в общуването с Бога. Отменено е почитането на икони и на мощи. Всички вярващи получават двата типа причестяване – с самун и вино. Според Цвингли в причастието не се одобряват истински плът и кръв Христови, то има по-скоро смисъл на припомняне за жертвата на Христос. Така всъщност то губи смисъла си и на Свето свещенодействие в цвинглианската черква.
Благодарение на първо място на въздействието на Цвингли тази форма на протестантство се приема в още няколко кантона - в Берн (с решаващото подпомагане на сподвижника на Цвингли Хенрих Булингер), в Базел, в Шафхаузен, в Санкт Гален и в Гларус, както и в немски градове (център на тези промени тук е Констанц). Тя изрично не се приема от кантони, които са горско-планински – Швиц, Ури, Унтервалден, Люцерн и Валис остават правилни на Римокатолическата черква. Различията в политиката на градските и горските кантони става причина за революция, Цвингли е стимулиран от концепцията да провежда постоянна федерация от протестантски кантони и повежда борба против католическите. Съюзът на горските кантони е подсилен от католическа Австрия. Жертва на тази революция става и самият той – погубен е в несполучливата за Цюрих борба при Капел.
Делото на Цвингли е продължено от неговия сподвижник Хенрих Булингер.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ