На 04 Август 1962г. ни напуска Норма Джийн Мортънсън или

На 04 Август 1962г. ни напуща Норма Джийн Мортънсън или по известна като Мерлин Монро едвам на 36-годишна възраст при неизяснени условия. Затова продължава да ни залива същински потоп от полуистини за нейната гибел и за многочислените й интимни връзки. Това може и да е забавно за мнозина, само че не по-маловажно е да си отговорим на въпроса: коя бе в действителност Мерилин – единствено секссимвол или също по този начин и актриса, останала в историята със своите функции, а освен с разголените си фотоси?

Коя е повода да не бъде забравена към този момент над половин век след нейната загадъчна гибел? Още повече, че в никакъв случай не е удостоявана с „ Оскар “ и даже нито един път не е попадала измежду номинираните за влиятелното отличие.

Все отново е получила един път „ Златен глобус “ за ролята й в комедията на Били Уайлдър „ Някои го избират горещо “ (Some Like It Hot). 

Странно е, че едвам 27 години след нейната гибел – през 1999-а – Мерилин е определена за една от шестте най-големи звезди на всички времена от Американския кино институт. Като че ли приживе сериозните ценители на киното са желали да я санкционират за голямата й известност измежду необятната аудитория, извоювана толкоз ненадейно. Известно е, че на хората от професионалната колегия не им е било елементарно да се примирят с нейните гафове и прищявки по време на фотоси, а още по-малко с споровете й с сътрудници и режисьори, както и с неубедителните й осъществявания като актриса в последна сметка.
Хауърд Хоукс е първият, който проумява, че Мерилин се нуждае от по-специално отношение, от надали не приказни условия и условия, с цел да разкрие неподозираните си качества. Според свидетелствата на очевидци, той декларирал на боса на „ 20th Century Fox “ Дарил Занук следното: „ Грешката ви е, че се пробвате да представяте Мерилин Монро като действителен персонаж, въпреки че тя напълно не е основана за това. Според мен, единственият метод да я създадем допустима – е да я снимаме в музикална комедия “. Холивудският магнат остава учуден, тъй като не можел да си показа по какъв начин внезапно Мерилин, която била известна с грешките и заекването си при произнасянето и на най-елементарни реплики, ще се оправи с осъществяването в музикална комедия, изискващо доста по-голяма разкрепостеност и умения в изразяването, в това число и качества на певица, несъмнено.

Но Хауърд Хоукс потвърждава своята справедливост, заснемайки с Мерилин Монро и Джейн Ръсел „ Джентълмените избират русокоски “ (Gentlemen Prefer Blondes,1953). Филмът имал голям зрителски триумф, не на последно място посредством и на Мерилин, която извършва в него своята популярна ария „ Брилянтите са най-хубавите другари на момичето “. 
Режисьорът Били Уайлдър, който я снима дружно с Джак Лемън и Тони Къртис в именития си филм „ Някои го избират горещо “, за малко не получил нервозен срив от нейните закъснения и прищявки. Но все пак отклонил предложенията да я глоби, заявявайки, че най-лесното би било да вземе вуйна си Мод за нейната роля и тя без подозрение ще се явява в точния момент на снимачната площадка. Само че публиката не желае да гледа нея, а Мерилин Монро, подчертал той.

Говори се, че в последния снимачен ден на „ Непригодните “ (The Misfits, 1960) Кларк Гейбъл декларирал:  “Господи Иисусе! Щастлив съм, че всичко най-сетне свърши. Монро ме докара до сърдечен припадък “. Ден по-късно 59-годишната звезда получава инфаркт на миокарда и след седмица умира.

Мерилин претърпява доста тежко гибелта на своя идол, още повече че и се постанова да се оправи и с контузията, която й предизвиква обвиняването на неговата брачна половинка, че с безотговорното си държание по време на фотосите е съдействала за нещастието. В допълнение към това на 21 януари 1961 година (само седмица преди премиерата на „ Непригодните “) Мерилин се развежда с третия си брачен партньор – известния драматург Артър Милър, създател на сюжета за този филм. Впрочем, раздялата им била неизбежна, поради плъзналите клюки, че по време на фотосите на „ Нека да вършим обич “ (Let’s Make Love, 1959), е имала интимна връзка със своя сътрудник във кино лентата – популярният французин Ив Монтан. 

Специализираните проучвания на кинопродукциите с присъединяване на Мерилин Монро не са изключително ласкави към качествата й на актриса. Особено сериозни са оценките за ранните й функции, които са считани за безвкусни фалшификати, в които Мерилин единствено показва физическите си данни. С течение на времето обаче това опростителско и като цяло незаслужено отношение стартира да се заменя с по-премерени оценки, отдаващи дължимото на магнетичното лъчение на актрисата, дължащо се освен на съблазън и с помощта на което, единствено със своето появяване на екрана печели благосклонностите на непредубедените фенове. Това не убягва от вниманието на по-прозорливите наблюдаващи, които инстинктивно усещат, че Мерилин е направена от същински „ звезден “ материал, съставът на който обаче не е прочут никому.

Първи го осъзнава Граучо Маркс – един от тримата популярни комици, възродили на екрана традицията на ексцентричната комедия. Във кино лентата „ Щастлив в любовта “ (Love Happy, 1949) Мерилин взе участие в напълно дребен епизод, в който минава през кабинета на остарял безсрамник с безподобната си съблазнителна походка, предизвиквайки бурната му реакция. Граучо взема решение, че с цел да има цялостен триумф, сцената се нуждае единствено от една-единствена имитация. „ Мъжете ме преследват “ – произнася Мерилин и от нейната уста казаното проехтява неподражаемо смешно и алегорично.

Всички правят оценка смисъла на този епизод, съдействал за впечатляващия край на кино лентата. Продуцентът Лестър Коуън незабавно изпраща младата актриса на рекламно турне за премиерните прожекции из страната, без значение от това, че тя не играе основната роля в него.
Малцина евентуално знаят, че още преди да стартира да се снима в киното, Мерилин Монро се отнася доста съществено към бъдещата си специалност и взема уроци по актьорско майсторство. Първата й преподавателка е Наташа Лайтес, имигрантка от нацистка Германия, която й дава уроци по трагично изкуство, нямащи нищо общо с холивудските обичаи, с които ще се наложи да се преценява след това начинаещата звезда. Известно време се образова и в школата на Михаил Чехов, а откакто става известна, продължава да се учи, само че към този момент в популярното „ Актърс студио “ под управлението на Лий Страсбърг.

Повечето биографи на Мерилин Монро търсят пояснение за нейната неистова работа над себе си в комплекса й за малоценност, вълнуващ я съвсем след всеки следващ, гръмък триумф. Но истината е, че тя е захласната от надълбоко предпочитание да доближи ниво, което би й разрешило да играе и съществени функции от класическия репертоар.

Много й се желало да се превъплъти, да вземем за пример, в Грушенка от „ Братя Карамазови “ на Достоевски. Любопитно е – по какъв начин би се справила с този облик, в случай че режисьорът Ричард Брукс бе поверил ролята на нея, а не на Мария Шел?

Овладявайки тайните на актьорското майсторство, Мерилин незримо се пробва да вплита наученото и в най-тривиалните си функции, придавайки им ту неврастенична екзалтираност, ту непредвидена психическа дълбочина. Но това, естествено, отстъпва пред омайващото й физическо лъчение, поради което я боготворят тълпите от поклонници.

След първите й функции фактически може да се направи неправилния извод, че не се отличава от многочислените сексапилни русокоски, опитващи се да пробият в Холивуд. Но следователно е мъчно да се изясни парадоксът, че измежду филмите с нейно присъединяване по никакъв начин не са малко същинските, типичен произведения на седмото изкуство, с които и до през днешния ден американското кино се гордее. Те са снимани все от огромни майстори като Джон Хюстън, Фриц Ланг, Джоузеф Манкевич, Хауърд Хоукс, Ото Преминджър, Били Уайлдър, Хенри Хатауей, Джошуа Логан, Лорънс Оливие и други Едва някой може би споделил, че това са създатели, които са били склонни да вършат взаимни отстъпки в името на зрителския триумф. Просто инстинктът им е подсказвал, че в Мерилин в действителност има нещо, поради което заслужава да й се доверят.

А тя, в действителност, им се отплаща добре, започвайки с добре построените епизодични осъществявания в „ Асфалтовата джунгла “ (1950), „ Всичко за Ева “ (1950), „ Огненото кълбо “ (1950) и „ От новия ден “ (1952), преминавайки към все по-запомнящи се зарисовки в „ Маймунски бизнес “ (1952) и „ Как да се оженим за милионер? “ (1953) и достигайки до безапелационните превъплъщения в стойностни мелодрами, като „ Ниагара “ (1953) и „ Автобусна спирка “ (1956) на Джошуа Логан, който е измежду дребното режисьори, който намерено твърдял, че у Монро се крият заложби на велика актриса.
Не може да се отхвърли, че Мерилин Монро показва универсалния си гений в музикалните комедии „ Джентълмените избират русокоски “ (1953) и „ Нека да вършим обич “ (1960), в костюмната екранизация „ Принцът и танцьорката “ (1957) и даже в уестърна „ Река без връщане “ (1954). 

Нестандартният й нюх към комичното е показан най-добре в комедиите на Били Уайлдър: „ Седемгодишна пристрастеност “ (1955) и „ Някои го избират горещо “ (1959), които са измежду най-високите й достижения като актриса.

Любопитно е, че с помощта на Джон Хюстън, на който дължи първата си запаметяваща се екранна изява в „ Асфалтовата джунгла “, съумява да разкрие част от трагичните си заложби във кино лентата му „ Непригодните “ (1961), който съгласно публиката и рецензията е повратна точка в нейното развиване. 
Внезапната й гибел обаче ни лишава опцията да забележим по какъв начин би изглеждала на екрана и зрялата Мерилин, освободена от наложената й щампа на русокоса хлапачка и потвърдила (може би!), че е освен това от секссимвол.

„ Никога не ми е било ясно какво значи секссимвол – споделя тя. – Бедата е, че признакът става движимост. Аз не желая да бъда движимост. “

Може би най-тежката и сложна за превъзмогване психическа драма в живота й на актриса произтича от непрестанното й скъсване сред нуждата да принадлежи на всички и потребността да откри себе си в една среда, в която гледат на нея като на красива движимост.

Невъзможността да осъществя идеала си е измежду аргументите персоналният й живот да бъде толкоз комплициран и кондензиран с непрестанни люшкания от една прекаленост в друга. Би могло да се каже, че едвам в гибелта порочният кръг се затваря, обединявайки в едно нейната действителна и митична орис.

Оттогава до през днешния ден сме очевидци на всеобщата приложимост на мита „ Мерилин Монро “, която се характеризира повече с ровене в мръсното й долни дрехи, в сравнение с с опити за проникването в същината на нейната драма. Според британския вестник „ Гардиън “, по тематиката „ Монро “ са оповестени над 300 издания, измежду които са прекомерно малко книгите, които се открояват с особени достолепия, като написаното от Норман Мейлър, Дж. Кобъл, Джойс Карол Оутс и още някои други.

Киното също не остава обратно. Още през 1963 година излиза антологичният филм „ Мерилин “ (реж. Харолд Медфорд), последван след това от десетки документални проучвания за живота и ориста на звездата. Напоследък се следи усилване и на интереса на игралното кино към екранизацията на нейни биографии. Преди три години излезе филмът „ Моята седмица с Мерилин “ (My Week with Marilyn), който разказва за връзките, зародили сред Лорънс Оливие и Мерилин Монро по време на фотосите в Англия на кино лентата „ Принцът и танцьорката “ (The Prince and the Showgirl, 1957). Мишел Уилямс бе номинирана за “Оскар ” за чудесното осъществяване на основната роля.

Дълго време продължава сагата към новия филм на Андрю Доминик „ Блондинка ” (Blonde), от който се очаква да не наподобява на типичните биографични драми, защото за основа на сюжета е послужил високо оцененият едноименен разказ на Джойс Карол Оутс. В него популярната писателка разказва въображаемите записки на Монро. Известно е, че актрисата е водила дневник, в който е описвала в детайли прекарванията си. Но след нейната гибел той изчезва безследно. За страдание, реализирането на този филм неведнъж се отсрочва. Говори се, че евентуалната причина за това е обвързвана с Наоми Уотс, която дълго се колеба преди да се откаже от виновното решение да показа на екрана именитата Мерилин. Сега към този момент се знае сигурно, че ролята към този момент е поверена на Джесика Частейн, която има до момента две номинации за “Оскар ”.

Анджелина Джоли също бе спрягана за вероятно преобразяване в Мерилин Монро в възможна бъдеща екранизация по книгата на Андрю О’Хоган „ The Life And Opinions Of Maf The Dog, And Of His Friend Marilyn Monroe “, в която Джордж Клуни щял да играе Франк Синатра, за който се знае, че е бил измежду най-близките другари на Мерилин. Книгата на О’Хогън наблюдава последните две години от късия живот на актрисата. Но този план към момента е в развиване – още не е избран режисьорът, не се знае и кои ще бъдат изпълнителите на основните функции. 

Източник: drugotokino.bg