Ритми от джунглата - за голямата музика, за БНР, за медиите и младите
Музиката, медиите и младите, в действителност болна тематика, освен това забравена от множеството институции и медии у нас. А се оказа, че е директно обвързвана с този бърз и непрекъснат развой на " опростачването на нацията ", почнал незабавно след преломната 1989 година Защото до тогава имахме реномето на една културна, образована страна, в която за естетическото образование на младежите се полагаха обособени, съществени грижи.
За дребните имаше " Знаме на мира " / което през днешния ден се отхвърля, само че имаше и нещо положително в него!/
Беше една стратегия за детско творчество, от каквато се нуждаем през днешния ден, освен това интернационално приета, с изключение на него придвижването " Българска музикална юноша " по пример на " Jeunesses musicales " от Париж. И най-ценното - имахме: юношески симфонични оркестри, юношески духови музики, детски и средношколски хорове, детски оперети и какви ли не още сформира. Сериозни просветителни стратегии на равнище учебно заведение, община, окръг. Музикалните институти - опери, оркестри, ансамбли, бяха задължени да работят по специфични стратегии с младите слушатели и фенове даже и в дребните обитаеми места. Имаше известни музикални лектории с доста и добре готови и всеотдайни лектори. Учителите по музика водеха постоянно своите ученици на опера и на концерт. Издателство " Музика ", МОН и " Балкантон ", издаваха даже специфична литература и записи за тях. И какво се случи единствено след няколко години? Пълна разпродажба! Тотална естрадизация, чалгизация и в последна сметка - " опростачване ". Родиха се " явления " от рода на: ТВ " Планета ", Шоуто на Слави, Азис и Глория, Криско и Ванко 1, " Рок междучасие ", Радио " Вероника "... Дори огромните радиа, отпред с БНР и Дарик се естрадизираха и някои от тях са замязяли по-скоро на " джубоксове " от крайпътни американски питейни заведения и мотели
Да, виновността на някои електронни медии тук е голяма. За множеството от тях художествената музика е " табу " или в най-хубавия случай необичаен, инцидентен посетител. Като в Радио-1, което във всеки час от деня предава по 55 минути музика от ниските жанрове и цели 5 минути класика! Наистина " автентично " скимване! А и държавното ни радио БНР, което би трябвало да дава образец, да образова и възпитава, към момента няма изтънчен канал за класическа музика, каквито имат даже азиатските и латиноамериканските държавни радиостанции/ например Перу и Турция/. При това се устоя от нашите налози, своите слушатели, които се нуждаят от същинска просвета. В него няма нито едно музикално- просветително предаване, каквото имаше преди и то се поддържаше десетилетия наред. А първата стратегия „ Хоризонт” е просто един 24- часов гръмък и писклив джубокс - с англоезични тупалки, които прекъсват понякога за новините и политическите мнения. Футбол и чалга / тук имам поради освен типичната чалга, само че и ниските жанрове – поп, рап, техно, рок и други сходни примитивни звуци. А популярният Радой Ралин беше написал доста точна епиграма за БНР: " Прекъснаха концерта в ми бемол и оповестиха: в Барселона на нашите е вкаран гол! " А от време на време, въпреки и рядко, се случва по този начин, че " всяко зло е за положително "! Да, добре, че стана оня скандал с " Музикаутор ", та от БНР се сетиха, въпреки и за малко, се сетиха, освен това заради един абсурден мотив, че с изключение на " тупалките ", имало и… класика. Това стана много ненадейно преди две години. / Е, стачкуваха създателите на кресливите ритми, не и сериозните ни музиканти, на които Българска национална телевизия няма и желание да заплаща за правата им!/ Но за жалост, беше краткотрайно! Този оазис на огромната музика се изпари! Скоро още веднъж ниските жанрове заляха, по- тъкмо заблатиха ефира. И в случай че в този момент пуснеш нашето национално радио, по този начин, инцидентно, без да знаеш, че си навръх неговата периодичност, ще чуеш единствено англоезични викове и ритми от джунглата. Няма да схванеш, че е българско, в случай че не чуеш някакъв диалект. Докато всички останали национални радиа в Балканите и Европа ще ти предложат единствено своя музика, на своя език. Да съпоставим единствено тези от прилежащите страни: Сърбия, Гърция, Румъния. Когато включа едно от тези национални радиа, слепешката, без да знам кое е, незабавно, без да се двоумя, ще дефинира от кое място е – от Атина, Белград или Букурещ. Да не приказваме за Букурещ, това е едно от най- културните радиа в света.
Да, и тази, сякаш, " културна стратегия " " Христо Ботев " е към момента в дълг към своите слушатели. В нея към този момент доминира попмузиката, многото приказки, плоският комизъм от една овехтяла редакция, а огромната музика е единствено за час и половина вечерта и основно през нощта. Повечето от излъчвания са озвучени с шумна и креслива „ музика “. Там съвсем няма литературни излъчвания, излъчвания за театрална и друга рецензия, въобще доста малко е културата. Преди имаше „ поетични мигове”, прочити на фрагменти от нови книги. Сега сцена и единствено сцена И то най-вече неприятна сцена. Няма концерти с оперна музика, както е нужно, всеки ден и беше по този начин, също и с оперетна музика / тя е към този момент прогонена в БНР!/, с лека класика – валсове и други По обяд и по празници и почивни дни основно англоезични викове и тупалки от джунглата! Огромна е разликата сред „ Христо Ботев” и „ Романиа Културал”, Букурещ. Само един взор върху програмната ѝ скица може да ни убеди в това.
В БНР прекомерно малко са предаванията за нашите композитори, за нашите диригенти, артисти, музикални и оперни театри, за симфоничните ни оркестри. За тях се сещат единствено при годишнини/ в случай че въобще се сетят/ или когато изоставен този свят. И то основно за тези от столицата. Другите, даже от огромните ни музикални центрове Пловдив, Русе, Варна, са съвсем забравени, те за БНР за „ втора ръка”! Преди имаше графа в сряда – „ Концерт на артисти от българските оперни театри”. Имаше и просветителни излъчвания, също и доста известен „ Концерт- мистерия “. Сега няма такова нещо /Времето от 11 до 12 часа в този момент е за кресливи тупалки и дълги разговори/. В дребното рубрики за огромната музика звучат най-вече непознатите реализатори / тъй като множеството водещи са чуждопоклонници и са не запомнили, че би трябвало да работят на първо място за българската музикална просвета! По БНР се вършат цели вечери на непознати диригенти и оперни артисти и прекомерно рядко се сещат за нашите. А да не приказваме, че дребното културни рубрики в сякаш „ културната програма” „ Христо Ботев” - като „ Арт ефир” се гарнират с изцяло несъответствуваща естрадна, джаз и етномузика, което основава мощен контрастност сред словото и звука.
Да, срамно е, че в родината на Орфей и Борис Христов няма ефирна стратегия за художествена музика. Имахме прелестно радио „ Орфей “, в този момент го няма. Имахме и „ Знание “ и то се затри. Сега има „ Бинар “, само че не е ефирна стратегия и малко на брой го знаят. Не знам толкоз ли е мъчно да се направи подобен канал, даже на мястото на изцяло непотребния Канал за София, откакто цялото ни Радио приказва основно за София, та надали някой слуша този новоизмислен, изцяло непотребен, канал.
Но може би не по- дребна е и виновността на Българска национална телевизия. Там към този момент съвсем няма място за огромната музика. Преди години имаше постоянен " оперен ден " - сряда, също така симфонични - по-сериозни и по- известни стратегии, имаше и ефирен спектакъл и студийно или арт кино. Да не приказваме за оперетата, мюзикъла и балета. Сега доста от възрастните фенове са недоволни, че тези излъчвания ги няма, а младите се възпитават най-вече с низките жанрове. Незнайно за какво се даде ход на сходно нездравословно, шумно и кресливо предаване като " Рок междучасиe ", вместо да се направи едно просветително, което да възпитава в положителния усет, да облагородява посредством Моцарт и Шопен, Верди и Чайковски. Защото множеството млади, даже от елитните учебни заведения и университети, са към този момент надалеч от същинските стойности, част от тях - със загрубели сетива и ниска просвета на държанието. Едно изцяло неизбистрено и излишно предаване е и „ Аларма “, а би могло на неговото място да има радиотеатър, прочит на аудиокнига, предаване за лирика / тя е прогонена от БНР!/, за литература, сценичен и литературен преглед…
Много рисково е, че в този момент младите слушат тази " музика " с прекомерно мощни децибели, което води последователно до утежняване на слуха, убива нервни кафези, въздейства зле върху сетивата, здравето, интелекта. Голяма щета нанася и потреблението на слушалки. Но това е тематика, за която би трябвало да поговорим настрана. Лошото е и това, че младите се отдалечиха от същинските стойности в културата и изкуството, изключително в музиката. Те към този момент не знаят кой е Бетовен и кой е Пучини. За тях операта е нещо смешно, те порастват в една грозна, креслива, нападателна звукова среда. Да, сетивата им загрубяват, а това е рисково и за душата им. За тях в най-ранна възраст би трябвало да се открие светът на Моцарт, Росини и Вивалди, да се облагородят, възпитат с добра литература и музика. Тук значима, решаваща е ролята на фамилията, на родителите, на учителите и възпитателите от детската градина и началното учебно заведение. За страдание нееднократно съм влизал в детски градини, където учителките вместо детски песни, фолклор и лека класика пускат на децата шумно диско с несъответствуващи, да не използвам друга дума, текстове. А на открито звуковата среда към тях е още по-агресивна - в магазина, в трамвая, на всички места и, несъмнено, от радиата... Особено нездравословна и опростачваща е рап музиката, в случай че въобще тук можем да употребим тази свята дума " музика ". Виковете и подскоците, циничните текстове и грозното и непристойно кривене на чернокожите гамени от Харлем, за жалост и наш позор, нахлуха и у нас, влязоха даже и в националните медии. В БНР и Българска национална телевизия! Появиха се даже " рап звезди " като Ванко-1 и Криско, необятно представяни и рекламирани по медиите. А провалите са към този момент налице: и децата ни порастват невъзпитани, груби, нападателни, без почитание към по-възрастните, приказват зле, обличат се повърхностно зле, подражават във всичко на тези свои " идоли ". Вече можем да срещнем на улицата малко девойки, които се бият с момчета, ругаят, приказват цинизми и даже псуват и се движат, слушайки тези грозни ритми.
Друг много сериозен проблем е осакатеното филантропично, естетическо и в частност музикално обучение в днешното българско учебно заведение, изтормозено от поредност нелепи промени, измежду които и парадоксът " делегирани бюджети ", който унищожи и нашите прелестни опери и филхармонии. Намалиха се фрапантно, до най-малко, часовете по пеене и музика - едвам по 1 час седмично, освен това до 8-и клас. Днес учебниците са радикално изменени, т.е. опростени, класическата музика, историята на огромната музика са просто осакатено показани, в случай че може въобще да се каже, че са показани. Един характерен образец - вместо цялостен урок и даже поредност уроци за Моцарт - негов дребен портрет и изпод текст: " Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), австрийски композитор, писал симфонии ". Само това! Невероятно, само че факт! Срамно! В различен учебник, в който ги нямаше нито Шуберт, нито Верди или Брамс, имаше фотоси на " Бийтълс ", Фреди Меркюри и дори…на Ицо Стоичков. За какво да приказваме? Да унищожим и дребното просвета и нематериалност, които ни останаха! Ами че това не е ли проектът " Дълес " от 1950-а в деяние? Колкото по-прости, необразовани, невъзпитани източноевропейци, толкоз по-добре за нас, за Америка!, споделяше той. (А и тази нездравословна организация " Америка за България " нахлу най-нагло в България, даже в нашата просвета!) Да, само че другите източноевропейци не унищожиха по този начин безконтролно, с лека ръка музикалното и естетическото обучение. В северната ни съседка, която ни изпреварва май във всичко, не се получиха тези сривове. Там културата и огромната музика е на респект, фестивалът „ Енеску “ е най- огромния в света и превъзхожда даже този в Залцбург. А нашите просветни " промени ", а и някои медии ни доведоха до такава степен, че децата ни смятат огромната музика за нещо надали не неуместно и ненужно и живеят с рока, рапа, диското и чалгата. Дори така наречен огромни малките екрани с огромни искания и турските сапунки като " Нова " и bTV, в които чалгата е на особена респект!, са обърнали тил на същинските стойности в изкуството, в никакъв случай не демонстрират опера или симфоничен концерт и даже оперета, съществено кино и спектакъл. Н по тази причина пък програмата им прелива от долнопробни турски, индийски и американски сериали, от безвкусни шоута от рода на " Комиците " от грозни, кресливи ритми от джунглата, от дебелашки скечове и просташки, цинични смешки.
Да не приказваме за срамното събитие " Биг брат " и за продукциите на неуморния Халваджиян и за извънредно неприятния образец, който дават тези необикновено нездравословни и цинични шоута на подрастващите.
Друго некрасиво събитие са детските естрадни прояви по малкия екран. Това да накараш едно малко момиченце да пее песни за възрастни, облечено и гримирано като естрадна певица, да се криви и да имитира Лили Иванова или някоя чалгаджийка, е в действителност демонстрация на неприятен усет. Дори срещу природата и физиката на едно дете! А детското хорово пеене у нас, с толкоз остарели обичаи, едно от водещите в света, към този момент замира заради осакатените образователни стратегии на МОН и немарата от страна на множеството учебни шефове. И до момента в който преди нямаше учебно заведение без собствен оркестър, духова музика, хор, танцов състав, а в някои от огромните гимназии преди имаше и симфонични оркестри!, в този момент на напред във времето са ниските жанрове. И откакто някои от неуките ни ръководещи желаеха да закрият учебните заведения по изкуствата, а ГЕРБ унищожи театрите и музикалните институти, след някое и друго потомство няма да имаме нито опери, нито оркестри, просто тъй като няма да има и аудитория за тях. Ще цъфти и процъфтява чалгата във всичките ѝ грозни разновидности и прояви. В родината на Орфей и Борис Христов!
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
За дребните имаше " Знаме на мира " / което през днешния ден се отхвърля, само че имаше и нещо положително в него!/
Беше една стратегия за детско творчество, от каквато се нуждаем през днешния ден, освен това интернационално приета, с изключение на него придвижването " Българска музикална юноша " по пример на " Jeunesses musicales " от Париж. И най-ценното - имахме: юношески симфонични оркестри, юношески духови музики, детски и средношколски хорове, детски оперети и какви ли не още сформира. Сериозни просветителни стратегии на равнище учебно заведение, община, окръг. Музикалните институти - опери, оркестри, ансамбли, бяха задължени да работят по специфични стратегии с младите слушатели и фенове даже и в дребните обитаеми места. Имаше известни музикални лектории с доста и добре готови и всеотдайни лектори. Учителите по музика водеха постоянно своите ученици на опера и на концерт. Издателство " Музика ", МОН и " Балкантон ", издаваха даже специфична литература и записи за тях. И какво се случи единствено след няколко години? Пълна разпродажба! Тотална естрадизация, чалгизация и в последна сметка - " опростачване ". Родиха се " явления " от рода на: ТВ " Планета ", Шоуто на Слави, Азис и Глория, Криско и Ванко 1, " Рок междучасие ", Радио " Вероника "... Дори огромните радиа, отпред с БНР и Дарик се естрадизираха и някои от тях са замязяли по-скоро на " джубоксове " от крайпътни американски питейни заведения и мотели
Да, виновността на някои електронни медии тук е голяма. За множеството от тях художествената музика е " табу " или в най-хубавия случай необичаен, инцидентен посетител. Като в Радио-1, което във всеки час от деня предава по 55 минути музика от ниските жанрове и цели 5 минути класика! Наистина " автентично " скимване! А и държавното ни радио БНР, което би трябвало да дава образец, да образова и възпитава, към момента няма изтънчен канал за класическа музика, каквито имат даже азиатските и латиноамериканските държавни радиостанции/ например Перу и Турция/. При това се устоя от нашите налози, своите слушатели, които се нуждаят от същинска просвета. В него няма нито едно музикално- просветително предаване, каквото имаше преди и то се поддържаше десетилетия наред. А първата стратегия „ Хоризонт” е просто един 24- часов гръмък и писклив джубокс - с англоезични тупалки, които прекъсват понякога за новините и политическите мнения. Футбол и чалга / тук имам поради освен типичната чалга, само че и ниските жанрове – поп, рап, техно, рок и други сходни примитивни звуци. А популярният Радой Ралин беше написал доста точна епиграма за БНР: " Прекъснаха концерта в ми бемол и оповестиха: в Барселона на нашите е вкаран гол! " А от време на време, въпреки и рядко, се случва по този начин, че " всяко зло е за положително "! Да, добре, че стана оня скандал с " Музикаутор ", та от БНР се сетиха, въпреки и за малко, се сетиха, освен това заради един абсурден мотив, че с изключение на " тупалките ", имало и… класика. Това стана много ненадейно преди две години. / Е, стачкуваха създателите на кресливите ритми, не и сериозните ни музиканти, на които Българска национална телевизия няма и желание да заплаща за правата им!/ Но за жалост, беше краткотрайно! Този оазис на огромната музика се изпари! Скоро още веднъж ниските жанрове заляха, по- тъкмо заблатиха ефира. И в случай че в този момент пуснеш нашето национално радио, по този начин, инцидентно, без да знаеш, че си навръх неговата периодичност, ще чуеш единствено англоезични викове и ритми от джунглата. Няма да схванеш, че е българско, в случай че не чуеш някакъв диалект. Докато всички останали национални радиа в Балканите и Европа ще ти предложат единствено своя музика, на своя език. Да съпоставим единствено тези от прилежащите страни: Сърбия, Гърция, Румъния. Когато включа едно от тези национални радиа, слепешката, без да знам кое е, незабавно, без да се двоумя, ще дефинира от кое място е – от Атина, Белград или Букурещ. Да не приказваме за Букурещ, това е едно от най- културните радиа в света.
Да, и тази, сякаш, " културна стратегия " " Христо Ботев " е към момента в дълг към своите слушатели. В нея към този момент доминира попмузиката, многото приказки, плоският комизъм от една овехтяла редакция, а огромната музика е единствено за час и половина вечерта и основно през нощта. Повечето от излъчвания са озвучени с шумна и креслива „ музика “. Там съвсем няма литературни излъчвания, излъчвания за театрална и друга рецензия, въобще доста малко е културата. Преди имаше „ поетични мигове”, прочити на фрагменти от нови книги. Сега сцена и единствено сцена И то най-вече неприятна сцена. Няма концерти с оперна музика, както е нужно, всеки ден и беше по този начин, също и с оперетна музика / тя е към този момент прогонена в БНР!/, с лека класика – валсове и други По обяд и по празници и почивни дни основно англоезични викове и тупалки от джунглата! Огромна е разликата сред „ Христо Ботев” и „ Романиа Културал”, Букурещ. Само един взор върху програмната ѝ скица може да ни убеди в това.
В БНР прекомерно малко са предаванията за нашите композитори, за нашите диригенти, артисти, музикални и оперни театри, за симфоничните ни оркестри. За тях се сещат единствено при годишнини/ в случай че въобще се сетят/ или когато изоставен този свят. И то основно за тези от столицата. Другите, даже от огромните ни музикални центрове Пловдив, Русе, Варна, са съвсем забравени, те за БНР за „ втора ръка”! Преди имаше графа в сряда – „ Концерт на артисти от българските оперни театри”. Имаше и просветителни излъчвания, също и доста известен „ Концерт- мистерия “. Сега няма такова нещо /Времето от 11 до 12 часа в този момент е за кресливи тупалки и дълги разговори/. В дребното рубрики за огромната музика звучат най-вече непознатите реализатори / тъй като множеството водещи са чуждопоклонници и са не запомнили, че би трябвало да работят на първо място за българската музикална просвета! По БНР се вършат цели вечери на непознати диригенти и оперни артисти и прекомерно рядко се сещат за нашите. А да не приказваме, че дребното културни рубрики в сякаш „ културната програма” „ Христо Ботев” - като „ Арт ефир” се гарнират с изцяло несъответствуваща естрадна, джаз и етномузика, което основава мощен контрастност сред словото и звука.
Да, срамно е, че в родината на Орфей и Борис Христов няма ефирна стратегия за художествена музика. Имахме прелестно радио „ Орфей “, в този момент го няма. Имахме и „ Знание “ и то се затри. Сега има „ Бинар “, само че не е ефирна стратегия и малко на брой го знаят. Не знам толкоз ли е мъчно да се направи подобен канал, даже на мястото на изцяло непотребния Канал за София, откакто цялото ни Радио приказва основно за София, та надали някой слуша този новоизмислен, изцяло непотребен, канал.
Но може би не по- дребна е и виновността на Българска национална телевизия. Там към този момент съвсем няма място за огромната музика. Преди години имаше постоянен " оперен ден " - сряда, също така симфонични - по-сериозни и по- известни стратегии, имаше и ефирен спектакъл и студийно или арт кино. Да не приказваме за оперетата, мюзикъла и балета. Сега доста от възрастните фенове са недоволни, че тези излъчвания ги няма, а младите се възпитават най-вече с низките жанрове. Незнайно за какво се даде ход на сходно нездравословно, шумно и кресливо предаване като " Рок междучасиe ", вместо да се направи едно просветително, което да възпитава в положителния усет, да облагородява посредством Моцарт и Шопен, Верди и Чайковски. Защото множеството млади, даже от елитните учебни заведения и университети, са към този момент надалеч от същинските стойности, част от тях - със загрубели сетива и ниска просвета на държанието. Едно изцяло неизбистрено и излишно предаване е и „ Аларма “, а би могло на неговото място да има радиотеатър, прочит на аудиокнига, предаване за лирика / тя е прогонена от БНР!/, за литература, сценичен и литературен преглед…
Много рисково е, че в този момент младите слушат тази " музика " с прекомерно мощни децибели, което води последователно до утежняване на слуха, убива нервни кафези, въздейства зле върху сетивата, здравето, интелекта. Голяма щета нанася и потреблението на слушалки. Но това е тематика, за която би трябвало да поговорим настрана. Лошото е и това, че младите се отдалечиха от същинските стойности в културата и изкуството, изключително в музиката. Те към този момент не знаят кой е Бетовен и кой е Пучини. За тях операта е нещо смешно, те порастват в една грозна, креслива, нападателна звукова среда. Да, сетивата им загрубяват, а това е рисково и за душата им. За тях в най-ранна възраст би трябвало да се открие светът на Моцарт, Росини и Вивалди, да се облагородят, възпитат с добра литература и музика. Тук значима, решаваща е ролята на фамилията, на родителите, на учителите и възпитателите от детската градина и началното учебно заведение. За страдание нееднократно съм влизал в детски градини, където учителките вместо детски песни, фолклор и лека класика пускат на децата шумно диско с несъответствуващи, да не използвам друга дума, текстове. А на открито звуковата среда към тях е още по-агресивна - в магазина, в трамвая, на всички места и, несъмнено, от радиата... Особено нездравословна и опростачваща е рап музиката, в случай че въобще тук можем да употребим тази свята дума " музика ". Виковете и подскоците, циничните текстове и грозното и непристойно кривене на чернокожите гамени от Харлем, за жалост и наш позор, нахлуха и у нас, влязоха даже и в националните медии. В БНР и Българска национална телевизия! Появиха се даже " рап звезди " като Ванко-1 и Криско, необятно представяни и рекламирани по медиите. А провалите са към този момент налице: и децата ни порастват невъзпитани, груби, нападателни, без почитание към по-възрастните, приказват зле, обличат се повърхностно зле, подражават във всичко на тези свои " идоли ". Вече можем да срещнем на улицата малко девойки, които се бият с момчета, ругаят, приказват цинизми и даже псуват и се движат, слушайки тези грозни ритми.
Друг много сериозен проблем е осакатеното филантропично, естетическо и в частност музикално обучение в днешното българско учебно заведение, изтормозено от поредност нелепи промени, измежду които и парадоксът " делегирани бюджети ", който унищожи и нашите прелестни опери и филхармонии. Намалиха се фрапантно, до най-малко, часовете по пеене и музика - едвам по 1 час седмично, освен това до 8-и клас. Днес учебниците са радикално изменени, т.е. опростени, класическата музика, историята на огромната музика са просто осакатено показани, в случай че може въобще да се каже, че са показани. Един характерен образец - вместо цялостен урок и даже поредност уроци за Моцарт - негов дребен портрет и изпод текст: " Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), австрийски композитор, писал симфонии ". Само това! Невероятно, само че факт! Срамно! В различен учебник, в който ги нямаше нито Шуберт, нито Верди или Брамс, имаше фотоси на " Бийтълс ", Фреди Меркюри и дори…на Ицо Стоичков. За какво да приказваме? Да унищожим и дребното просвета и нематериалност, които ни останаха! Ами че това не е ли проектът " Дълес " от 1950-а в деяние? Колкото по-прости, необразовани, невъзпитани източноевропейци, толкоз по-добре за нас, за Америка!, споделяше той. (А и тази нездравословна организация " Америка за България " нахлу най-нагло в България, даже в нашата просвета!) Да, само че другите източноевропейци не унищожиха по този начин безконтролно, с лека ръка музикалното и естетическото обучение. В северната ни съседка, която ни изпреварва май във всичко, не се получиха тези сривове. Там културата и огромната музика е на респект, фестивалът „ Енеску “ е най- огромния в света и превъзхожда даже този в Залцбург. А нашите просветни " промени ", а и някои медии ни доведоха до такава степен, че децата ни смятат огромната музика за нещо надали не неуместно и ненужно и живеят с рока, рапа, диското и чалгата. Дори така наречен огромни малките екрани с огромни искания и турските сапунки като " Нова " и bTV, в които чалгата е на особена респект!, са обърнали тил на същинските стойности в изкуството, в никакъв случай не демонстрират опера или симфоничен концерт и даже оперета, съществено кино и спектакъл. Н по тази причина пък програмата им прелива от долнопробни турски, индийски и американски сериали, от безвкусни шоута от рода на " Комиците " от грозни, кресливи ритми от джунглата, от дебелашки скечове и просташки, цинични смешки.
Да не приказваме за срамното събитие " Биг брат " и за продукциите на неуморния Халваджиян и за извънредно неприятния образец, който дават тези необикновено нездравословни и цинични шоута на подрастващите.
Друго некрасиво събитие са детските естрадни прояви по малкия екран. Това да накараш едно малко момиченце да пее песни за възрастни, облечено и гримирано като естрадна певица, да се криви и да имитира Лили Иванова или някоя чалгаджийка, е в действителност демонстрация на неприятен усет. Дори срещу природата и физиката на едно дете! А детското хорово пеене у нас, с толкоз остарели обичаи, едно от водещите в света, към този момент замира заради осакатените образователни стратегии на МОН и немарата от страна на множеството учебни шефове. И до момента в който преди нямаше учебно заведение без собствен оркестър, духова музика, хор, танцов състав, а в някои от огромните гимназии преди имаше и симфонични оркестри!, в този момент на напред във времето са ниските жанрове. И откакто някои от неуките ни ръководещи желаеха да закрият учебните заведения по изкуствата, а ГЕРБ унищожи театрите и музикалните институти, след някое и друго потомство няма да имаме нито опери, нито оркестри, просто тъй като няма да има и аудитория за тях. Ще цъфти и процъфтява чалгата във всичките ѝ грозни разновидности и прояви. В родината на Орфей и Борис Христов!
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ