Да простите значи, че сте готови да съберете сили и да продължите напред
Мразя всички съществуващи клишета за прошката.
Знам всяка сентенция, всеки съвет, всяко общоприето мнение, тъй като се пробвах да намеря отговори в книгите. Прочетох всички изявления в блог за изкуството да се отървем от гнява. Прочетох цитати на Буда и ги запомних - и никой от тях не проработи. Знам, че дистанцията сред „ решението за амнистия “ и същинското възприятие за мир може да бъде неудържимо. Знам това.
Прошката е доста сложна за тези от нас, които копнеят за правдивост. Самата мисъл, че някой остава ненаказан след всичко, което е направил, боли. Искаме да изравним резултата. Искаме те да изпитат същото, което изпитахме и ние.
Прошката наподобява е изменничество към себе си. Не желаете да се отказвате в борбата за правдивост. Гневът изгаря във вас и ви трови със лична отрова. Знаете това, само че към момента не можете да пуснете обстановката. Гневът става част от вас - като сърцето, мозъка или белите дробове. Познавам това възприятие. Знам какво е чувството, когато яростта в кръвта бие толкоз мощно, по-силно от пулса ти.
Но ето какво би трябвало да запомните за гнева: това е инструментална страст. Ядосваме се, тъй като желаеме правдивост. Защото мислим, че ще бъде от изгода. Защото имаме вяра: колкото сме по-ядосани, толкоз повече промени можем да създадем. Гневът не схваща, че предишното към този момент е завършило и вредите към този момент са нанесени. Той споделя, че отмъщението ще оправи всичко.
Когато всичко кипи във вас, прошката наподобява невъзможна. Бихме желали да извиним, тъй като с мозъка си разбираме, че това е здравословен избор. Искаме мир, мир, който предлага амнистия. Искаме избавление. Искаме това шупване в мозъка да спре, само че няма какво да създадем.
Защото никой не ни сподели основното за прошката: тя няма да поправи нищо. Тя да анулира болката, с която сте живели, и няма да ви обезпечи незабавно успокоение. Търсенето на вътрешен мир е дълъг и сложен път. Прошката е просто нещо, което ще ви разреши да избегнете доста нежелани страсти.
Прошката значи да поемете персонална отговорност - не за заличаване, а за възобновяване. Това е решение за възобновяване на мира.
Просто приемате, че хората са оставили отпечатък върху вас и в този момент би трябвало да живеете с това. Ще започнете да лекувате раните, без значение дали остават белезите. Това е решение да живеете с белезите си.
Прошката не значи, че се отказвате. Да простите значи, че сте подготвени да съберете сили и да продължите напред.
Прошката не е успех на несправедливостта. Става въпрос за основаване на лична правдивост, лична карма и орис. Прошката е разбирането, че вашите белези няма да дефинират бъдещето ви.
Знам всяка сентенция, всеки съвет, всяко общоприето мнение, тъй като се пробвах да намеря отговори в книгите. Прочетох всички изявления в блог за изкуството да се отървем от гнява. Прочетох цитати на Буда и ги запомних - и никой от тях не проработи. Знам, че дистанцията сред „ решението за амнистия “ и същинското възприятие за мир може да бъде неудържимо. Знам това.
Прошката е доста сложна за тези от нас, които копнеят за правдивост. Самата мисъл, че някой остава ненаказан след всичко, което е направил, боли. Искаме да изравним резултата. Искаме те да изпитат същото, което изпитахме и ние.
Прошката наподобява е изменничество към себе си. Не желаете да се отказвате в борбата за правдивост. Гневът изгаря във вас и ви трови със лична отрова. Знаете това, само че към момента не можете да пуснете обстановката. Гневът става част от вас - като сърцето, мозъка или белите дробове. Познавам това възприятие. Знам какво е чувството, когато яростта в кръвта бие толкоз мощно, по-силно от пулса ти.
Но ето какво би трябвало да запомните за гнева: това е инструментална страст. Ядосваме се, тъй като желаеме правдивост. Защото мислим, че ще бъде от изгода. Защото имаме вяра: колкото сме по-ядосани, толкоз повече промени можем да създадем. Гневът не схваща, че предишното към този момент е завършило и вредите към този момент са нанесени. Той споделя, че отмъщението ще оправи всичко.
Когато всичко кипи във вас, прошката наподобява невъзможна. Бихме желали да извиним, тъй като с мозъка си разбираме, че това е здравословен избор. Искаме мир, мир, който предлага амнистия. Искаме избавление. Искаме това шупване в мозъка да спре, само че няма какво да създадем.
Защото никой не ни сподели основното за прошката: тя няма да поправи нищо. Тя да анулира болката, с която сте живели, и няма да ви обезпечи незабавно успокоение. Търсенето на вътрешен мир е дълъг и сложен път. Прошката е просто нещо, което ще ви разреши да избегнете доста нежелани страсти.
Прошката значи да поемете персонална отговорност - не за заличаване, а за възобновяване. Това е решение за възобновяване на мира.
Просто приемате, че хората са оставили отпечатък върху вас и в този момент би трябвало да живеете с това. Ще започнете да лекувате раните, без значение дали остават белезите. Това е решение да живеете с белезите си.
Прошката не значи, че се отказвате. Да простите значи, че сте подготвени да съберете сили и да продължите напред.
Прошката не е успех на несправедливостта. Става въпрос за основаване на лична правдивост, лична карма и орис. Прошката е разбирането, че вашите белези няма да дефинират бъдещето ви.
Източник: iwoman.bg
КОМЕНТАРИ