Вечер в Малката Текила в Созопол
Мотая се в приповдигнато, радостно, общително и слънчево въодушевление в " Малката текила ", прегърнал чаша. Тази година цените гонят " Ялта ", срамотия, единствено аз пия нещо, друго от бира. Оглеждам преценяващо загорелите ученички с голи стройни крайници и заострени гърди (и те мен, не ме подценявайте) и за непрекъснато се спирам вдясно на външния бар.
Изненадващо се оказвам притиснат като в заводско менгеме от женския народен тим на Германия по плуване набор 81 - високи, мускулести, кокалести, луничави, с остри неугледни лица и очила. Танцуват бясно и подскачат, а аз, внимавайки да не ме олеят в процеса на " денса " с мазно и миризливо питие, защитно се облягам на парапета. Аз се придържам към житейската философия на един воин на Уилям Съмърсет Моъм: " Съди, само че не осъждай ". След като няколко пъти безогледно ме е побутнал, " новобранецът ", който търчи по стълбите с касите с бутилките, набит дангалак с месесто обратно неясно лице, обраснал врат и неподдържана брада, ми подмята: " Приятелю, пречиш! ".
Преди години несъмнено щях назидателно и враждебно да му прочета университетска лекция, че аз съм клиент, чиято еднократна поръчка е над 10 лв. ( " навъсен Георги Димитров, тъй като не може да си купи луканка " - соц хумор). И че, в случай че би трябвало, ще ме заобикаля цяла вечер и иска ми се усмихва. Сега просто се реалокирах мързеливо, умерено и прощаващо, което в действителност беше даже по-добре - там се виждах по-ясно по какъв начин високомерно и отегчено сръбвам с неуважение и скука и... завъртях " последователки "! В калабалъка друга вечер мярвам гаджето на един другар без него - даже не сама, а с възторжени и сервилни досадни обожатели. Той е по-скоро прочут, само че добър ( " гнусен германофил " ), с който се дърляме за футбол - русоляв източен симпатяга с сексапил и метод към дамите, само че малко надебеля, позор. Тя е благо миньонче, брюнетка, тиха, покорна и скромна, с напращяли форми, гледа гузно и отбягва погледа ми. Още когато бях 16-годишен, разбрах, че не би трябвало да се месиш в непознати интимни драми - няма изобщо да му кажа, че съм я видял, даже и да ми беше пръв другар. Не ми е работа, и то не по прагматични аргументи (те отново ще са дружно, а ти ще излезеш злобар и интригант), а тъй като просто не ме визира.
" Не съди, с цел да не бъдеш съден ", споделя Спасителят. " Съди и бъди подготвен да бъдеш съден ", написа гениалната Айн Ранд. Аз се придържам към житейската философия на един воин на Уилям Съмърсет Моъм, по едно и също време безсрамник, мечтател, човекомразец и хуманист: " Съди, само че не осъждай ". Имам си мнение (информирано!) за всичко, тъй като другояче човек е безволево, плахо и безлично едноклетъчно. Пазя го обаче за себе си и не го натрапвам на никого.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
Изненадващо се оказвам притиснат като в заводско менгеме от женския народен тим на Германия по плуване набор 81 - високи, мускулести, кокалести, луничави, с остри неугледни лица и очила. Танцуват бясно и подскачат, а аз, внимавайки да не ме олеят в процеса на " денса " с мазно и миризливо питие, защитно се облягам на парапета. Аз се придържам към житейската философия на един воин на Уилям Съмърсет Моъм: " Съди, само че не осъждай ". След като няколко пъти безогледно ме е побутнал, " новобранецът ", който търчи по стълбите с касите с бутилките, набит дангалак с месесто обратно неясно лице, обраснал врат и неподдържана брада, ми подмята: " Приятелю, пречиш! ".
Преди години несъмнено щях назидателно и враждебно да му прочета университетска лекция, че аз съм клиент, чиято еднократна поръчка е над 10 лв. ( " навъсен Георги Димитров, тъй като не може да си купи луканка " - соц хумор). И че, в случай че би трябвало, ще ме заобикаля цяла вечер и иска ми се усмихва. Сега просто се реалокирах мързеливо, умерено и прощаващо, което в действителност беше даже по-добре - там се виждах по-ясно по какъв начин високомерно и отегчено сръбвам с неуважение и скука и... завъртях " последователки "! В калабалъка друга вечер мярвам гаджето на един другар без него - даже не сама, а с възторжени и сервилни досадни обожатели. Той е по-скоро прочут, само че добър ( " гнусен германофил " ), с който се дърляме за футбол - русоляв източен симпатяга с сексапил и метод към дамите, само че малко надебеля, позор. Тя е благо миньонче, брюнетка, тиха, покорна и скромна, с напращяли форми, гледа гузно и отбягва погледа ми. Още когато бях 16-годишен, разбрах, че не би трябвало да се месиш в непознати интимни драми - няма изобщо да му кажа, че съм я видял, даже и да ми беше пръв другар. Не ми е работа, и то не по прагматични аргументи (те отново ще са дружно, а ти ще излезеш злобар и интригант), а тъй като просто не ме визира.
" Не съди, с цел да не бъдеш съден ", споделя Спасителят. " Съди и бъди подготвен да бъдеш съден ", написа гениалната Айн Ранд. Аз се придържам към житейската философия на един воин на Уилям Съмърсет Моъм, по едно и също време безсрамник, мечтател, човекомразец и хуманист: " Съди, само че не осъждай ". Имам си мнение (информирано!) за всичко, тъй като другояче човек е безволево, плахо и безлично едноклетъчно. Пазя го обаче за себе си и не го натрапвам на никого.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ