ЕЦБ да изпрати хеликоптерите
Мориц Кремер - основен стопански консултант на консултантската компания в региона на риска Acreditus, предлага на бъдещия ръководител на Европейската централна банка - Кристин Лагард, да изтегли хеликоптерите от хангарите и да ги зареди с повече пари, които да хвърлят на жителите на еврозоната. Основанието на Кремер е, че по-нататъшното намаляване на лихвите няма да подтиква вложенията, тъй като макар икономическото възобновяване и свръх великодушната парична политика от 2015-а, капиталовата интензивност в района като дял от Брутният вътрешен продукт на общността е под равнищата в исторически проект.
Позицията на Кремер се появява седмица преди формалното заседание на ЕЦБ на 12 септември, на което евентуално ще се вземе решение за ново намаляване на лихвите, а пазарните играчи се надяват да получат изясненост за по-нататъшни парични тласъци. Според консултанта главният резултат от тази политика ще е нов прогресивен подтик на пазарната оценка на активите с съпътстващия риск от раздуване на ценови балони.
Как би работила паричната скица на хеликоптера?
ЕЦБ би могла да поеме ангажимент да прави парични преводи до всеки жител на еврозоната с чекова сметка до момента в който годишната инфлация стигне 2 %. В случая може да се приложи пълзяща канара с месечно поправяне, която да тръгне от вноска в размер на 200 евро във всяка сметка, в случай че инфлацията е един или под един %. Тези заплащания да понижават с по 20 евро за всеки 10 базови пункта инфлационен растеж и да се занулят, когато инфлацията стане два %. Като се имат поради сегашните инфлационни прогнози на ЕЦБ от 1.4% през 2020-а, хеликоптерът би трябвало да хвърля приблизително по 120 евро на месец на сметка. Ако се екстраполира прогнозата, мечтаният ценови растеж ще се случи през 2023-а и тогава хеликоптерите ще бъдат върнати в хангарите.
Неправителственото решение и въвеждане на този метод, както и тясната му връзка с паричните цели ще парира причините, че става въпрос за парично финансиране на държавни разноски, което е неразрешено категорично от Член 123 от пакта на Европейския съюз.
Ако въздушните парични колета стартират през октомври 2019-а и приключат през декември 2022-а, всеки притежател на разплащателна сметка ще получи по 3300 евро. Сумата "не е за изхвърляне " като се има поради, че междинният годишен приход на домакинство от еврозоната е бил 18725 евро през 2017-а, а за едночленните фамилии - 13948 евро. Ако предположим, че в общността има 275 млн. възрастни с разплащателни сметки, общият разход по програмата ще е 908 милиарда евро или жестоко 8% от Брутният вътрешен продукт през 2018-а. Ако приемем още, че жителите похарчат единствено по една четвърт от "плячката ", междинният размер на годишното ползване ще се усили с 0.6% от Брутният вътрешен продукт - забележителен резултат върху търсенето и оттова - върху инфлацията. Парите от хеликоптерите ще насочат повече средства непосредствено към семействата с по-голяма възможност те да бъдат изхарчени, което ще подсигурява и по-силния им транспорт.
Разбира се, този метод е съпроводен и с опасности. Дори да успее да върне инфлацията на целевото равнище, капиталът на евросистемата ще пострада съществено. (Бел. ред. - Евросистемата се състои от ЕЦБ плюс националните централни банки на 19-е страни, които членуват в еврозоната). Неговият размер дружно с запасите е бил 107 милиарда евро в средата на 2019-а или 2% от активите й. Ако се одобри консервативният вид, че тази стойност ще остане непроменена до 2023-а, хеликоптерните интервенции ще редуцират съотношението на капитала към активите на евросистемата до минус 17% през 2023-а. Като се има поради обаче, че обратно на комерсиалните банки централните не би трябвало да държат личен капитал, множеството от тях имат напълно скромни количества. Капиталовите съотношения на Федералния запас и на "Бенк ъф Канада ", да вземем за пример, са близки до нула. А за централните банки на Израел и на Чили те са негативни. И в случай че хеликоптерните колета на ЕЦБ съумеят да върнат инфлацията на мечтаните равнища, негативната чиста стойност на банковия капитал няма да подкопае доверието в политиката на евросистемата.
Вертолетните средства са привлекателни и от политическа позиция. Те ще спрат да подтикват мързела на държавните управления на общността и отхвърли им да вършат промени, разчитайки само на ЕЦБ да намали кредитните им разноски. Освен това те ще надигнат и мощен срещуположен вятър против популистите, определящи европейския план като подпомагащ елитите за сметка на елементарния човек. И най-после, потреблението на хеликоптерните пари в Европа може да се окаже по-подходящ метод за доближаване със Съединени американски щати от настоящия. Просто тъй като президентът Доналд Тръмп няма да има коз да упреква управлението на ЕЦБ във валутни операции както в тази ситуация с по-нататъшните лихвени редукции и покупки на активи. Ще намалеят и рисковете от разрушителната и дефлационна трансантлантическа комерсиална война.
Накратко, избор на атрактивни варианти към този момент не е вероятен. И вертолетният паричен дъжд може да се окаже най-приемливия от неприемливите разновидности. Изобщо, по-добре би било да се опита нещо ново, в сравнение с да се продължава сегашната тактика, която се оказва все по-рискова и по-безплодна. И Кристин Лагард би могла да обмисли тази алтернатива, когато поеме кормилото на ЕЦБ.
Позицията на Кремер се появява седмица преди формалното заседание на ЕЦБ на 12 септември, на което евентуално ще се вземе решение за ново намаляване на лихвите, а пазарните играчи се надяват да получат изясненост за по-нататъшни парични тласъци. Според консултанта главният резултат от тази политика ще е нов прогресивен подтик на пазарната оценка на активите с съпътстващия риск от раздуване на ценови балони.
Как би работила паричната скица на хеликоптера?
ЕЦБ би могла да поеме ангажимент да прави парични преводи до всеки жител на еврозоната с чекова сметка до момента в който годишната инфлация стигне 2 %. В случая може да се приложи пълзяща канара с месечно поправяне, която да тръгне от вноска в размер на 200 евро във всяка сметка, в случай че инфлацията е един или под един %. Тези заплащания да понижават с по 20 евро за всеки 10 базови пункта инфлационен растеж и да се занулят, когато инфлацията стане два %. Като се имат поради сегашните инфлационни прогнози на ЕЦБ от 1.4% през 2020-а, хеликоптерът би трябвало да хвърля приблизително по 120 евро на месец на сметка. Ако се екстраполира прогнозата, мечтаният ценови растеж ще се случи през 2023-а и тогава хеликоптерите ще бъдат върнати в хангарите.
Неправителственото решение и въвеждане на този метод, както и тясната му връзка с паричните цели ще парира причините, че става въпрос за парично финансиране на държавни разноски, което е неразрешено категорично от Член 123 от пакта на Европейския съюз.
Ако въздушните парични колета стартират през октомври 2019-а и приключат през декември 2022-а, всеки притежател на разплащателна сметка ще получи по 3300 евро. Сумата "не е за изхвърляне " като се има поради, че междинният годишен приход на домакинство от еврозоната е бил 18725 евро през 2017-а, а за едночленните фамилии - 13948 евро. Ако предположим, че в общността има 275 млн. възрастни с разплащателни сметки, общият разход по програмата ще е 908 милиарда евро или жестоко 8% от Брутният вътрешен продукт през 2018-а. Ако приемем още, че жителите похарчат единствено по една четвърт от "плячката ", междинният размер на годишното ползване ще се усили с 0.6% от Брутният вътрешен продукт - забележителен резултат върху търсенето и оттова - върху инфлацията. Парите от хеликоптерите ще насочат повече средства непосредствено към семействата с по-голяма възможност те да бъдат изхарчени, което ще подсигурява и по-силния им транспорт.
Разбира се, този метод е съпроводен и с опасности. Дори да успее да върне инфлацията на целевото равнище, капиталът на евросистемата ще пострада съществено. (Бел. ред. - Евросистемата се състои от ЕЦБ плюс националните централни банки на 19-е страни, които членуват в еврозоната). Неговият размер дружно с запасите е бил 107 милиарда евро в средата на 2019-а или 2% от активите й. Ако се одобри консервативният вид, че тази стойност ще остане непроменена до 2023-а, хеликоптерните интервенции ще редуцират съотношението на капитала към активите на евросистемата до минус 17% през 2023-а. Като се има поради обаче, че обратно на комерсиалните банки централните не би трябвало да държат личен капитал, множеството от тях имат напълно скромни количества. Капиталовите съотношения на Федералния запас и на "Бенк ъф Канада ", да вземем за пример, са близки до нула. А за централните банки на Израел и на Чили те са негативни. И в случай че хеликоптерните колета на ЕЦБ съумеят да върнат инфлацията на мечтаните равнища, негативната чиста стойност на банковия капитал няма да подкопае доверието в политиката на евросистемата.
Вертолетните средства са привлекателни и от политическа позиция. Те ще спрат да подтикват мързела на държавните управления на общността и отхвърли им да вършат промени, разчитайки само на ЕЦБ да намали кредитните им разноски. Освен това те ще надигнат и мощен срещуположен вятър против популистите, определящи европейския план като подпомагащ елитите за сметка на елементарния човек. И най-после, потреблението на хеликоптерните пари в Европа може да се окаже по-подходящ метод за доближаване със Съединени американски щати от настоящия. Просто тъй като президентът Доналд Тръмп няма да има коз да упреква управлението на ЕЦБ във валутни операции както в тази ситуация с по-нататъшните лихвени редукции и покупки на активи. Ще намалеят и рисковете от разрушителната и дефлационна трансантлантическа комерсиална война.
Накратко, избор на атрактивни варианти към този момент не е вероятен. И вертолетният паричен дъжд може да се окаже най-приемливия от неприемливите разновидности. Изобщо, по-добре би било да се опита нещо ново, в сравнение с да се продължава сегашната тактика, която се оказва все по-рискова и по-безплодна. И Кристин Лагард би могла да обмисли тази алтернатива, когато поеме кормилото на ЕЦБ.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ