Александра и Моника: Нежните лица на кикбокса в България
Моника Петкова и Александра Георгиева са зашеметяващи. Въздишаме като ги гледаме как са красиви и нежни като изписани яйца, а в това време се респектираме от невероятния брой купи и медали на международно равнище и то по... кикбокс.
Срещаме се с тях дни след влиятелното домакинство на елита в кикбокса, което се случи сред 18 и 21 април.
Европейската купа по кикбокс се организира в зала „ Колодрум “ в град Пловдив, а уредници на събитието бяха спортните клубове „ Стар тийм “ от гр. София и „ Бултрас “ от гр. Пловдив, взаимно с Българска Конфедерация по Кикбокс и Муай Тай.
Това е последната Европейска купа за тази година от общо четири включени в календара на Световната федерация по кикбокс „ WAKO “.
Получаването на домакинство на сходен конгрес е голямо самопризнание за България и допуска цялостно доверие от страна на Световнатна федерация към нас.
Екипът на Edna.bg взехме решение да разберем повече за дамите от тях самите - за това по какъв начин нежни създания като тях са избрали този спорт, по какъв начин съумяват да запазят женската си сила и какво е идващото им мечтано достижение. Вижте в прям диалог с Моника Петрова и Александра Георгиева:
- Занимавате се със спорт от деца. Класическото схващане е, че момиченцата се записват на балет и танци, а момченцата – на бойни изкуства и футбол. Как вие двете попаднахте в залата, само че не с пачка, а с ръчичка, свита в пестник?
Моника Петкова: Случайно преди към 10 години, в учебното заведение, в което учих, отидох на подготовка от чисто любознание. Спортът ме впечатли, хареса ми и до ден сегашен не съм серпантина да го упражнявам.
Александра Георгиева: Аз персонално се занимавах дълги години с хорово пеене, обикалях по турнета в целия свят и представях България на интернационалната сцена. Наложи се да приключа, заради здравословни аргументи. Междувременно се занимавах със спорта кикбокс, към който се насочих като извънкласна активност в учебно заведение. В момента, в който изгубих опцията за изява на певческата сцена, аз насочих цялото си внимание и старания към спорта. С постигнатите резултати самоуверено мога да кажа, че макар загубата си в света на музиката, съумях да открия новото си предопределение.
- На какво ви научи този спорт през годините?
Моника Петкова: Освен на дисциплинираност, неизменност и самоконтрол, кикбоксът ме научи по какъв начин да преследвам и реализирам задачите си.
Александра Георгиева: Спортът ме научи на доста неща. Възпита у мен възприятието на почитание, на мощен дух и на непрекъсната жадност за развиване. Помогна ми да открия мощните си качества и черти в характера, както и слабите. Най- значимото е, че ме научи да имам комбинативно мислене. Благодарение на това умеене сполучвам да комбинирам работа, спорт, обучение, персонален живот, благотворителни акции, фамилни задължения и така нататък Създадох другарства по целия свят, което ми даде опция да контактувам с разнообразни култури и народи, това ме обогати отвън спорта.
- Всеки състезател има своето най-сладко достижение. Кой е обичаният ви орден и за какво?
Моника Петкова: Всички медали и купи от Световни, Европейски и Републикански шампионати, Световни и Европейски купи, и международни турнири са ми скъпи. Но най-запомнящият и обичан миг ми е, когато завоювах първата ми индивидуална Европейска купа. На доста от надпреварите съм взела участие като изявен любимец. На упоменатото Европейско състезание в Унгария, не бях измежду тях. Преборих се с конкуренцията и изпитах задоволство от постигнатия резултат.
Александра Георгиева: “Най- сладкото ” ми достижение е оценката “Най- добър състезател при дамите в татами стилове ” за 2021 година, на Европейското състезание за юноши и кадети в Будва, Черна гора. Там съумях да завладявам две европейски и една вицеевропейска купа в другите стилове. Любимо е тъй като получих признанието на изявени състезатели, треньори и съдии. Това беше за мен тежка година и триумфът в нейния край ми донесе задоволство от положеният труд.
- Връщаме ви в оня момент – какъв брой старания преди него и какъв брой горделивост от него вложихте и изпитахте?
Моника Петкова: За надпреварата организирах извънредно интензивна подготовка. През тази една година прекосих през доста ограничения и контузии, които преодолях. На надпреварата участвах в три стила, в които изиграх доста сложни срещи. Успях да се класирам на три финала и да печеля два от тях. Най-голямата горделивост, която аз и всеки един състезател може да изпита в миналото, е в негова чест да прозвучи химнът на родината му. Това възприятие е незабравимо и неописуемо.
Александра Георгиева: В тази година аз взех значимо решение за моето развиване в този спорт. Преместих се в най-големия и сполучлив тим в България - “Стар Тийм ”. С тях започнах усилена подготовка, с изключение на в стила, който упражнявах от 10 години, в още два. Имах няколко подготвителни надпревари преди европейското състезание и след него, доказателство за триумфа бяха моите трофеи. Неописуемо е възприятието, мъчно мога да намеря думи, тогава плаках съвсем след всяка победа, страстта вземаше връх.
- Със сигурност сте чували мнения от сорта на: „ Ама по какъв начин ти, едно такова нежно момиче, се хвана с кикбокс? “ Как отговаряте на тях?
Моника Петкова: За мен кикбоксът е спорт, който може да се практикува от всички. Развива тялото и мисълта, придобиваш самочувствие, при нужда можеш да се защитиш и оказва помощ да взимаш верни и навременни решения в разнообразни обстановки.
Александра Георгиева: Да, непрекъснато хората се учудват по какъв начин едно момиче може да се занимава с подобен вид спорт. Някои мнения са по-груби от други, само че истината е, че когато правиш нещо с обич, то ти се отблагодарява по най-хубавия метод. Отговорът ми е: “Аз съм толкоз красива и нежна, с помощта на любовта ми към спорта ”
- А по какъв начин успявате да запазите женската си сила?
Моника Петкова: Като всяко момиче на тази възраст съм суетна и поставям грижа за външния си тип. Спортът в никакъв случай не ми е пречил за това.
Александра Георгиева: Подхранвам женската си сила и лъчение, печелейки мачове. Всички считат, че премията е най-хубавото възприятието, което изпитваш по време на съревнование. Но най-силното чувство е, тъкмо откакто си победил съперника и ти подвигат ръката, тогава усещаш същинската женска мощ, която всяка една от нас има.
- Какво планирате като последваща цел за реализиране или фантазия за сбъдване?
Моника Петкова: Единственото нещо, което не съм постигнала в този спор е да стана Световен първенец, била съм няколко пъти Европейски, Вице международен както за девойки, по този начин и за дами. Желанието ми е да стана международен първенец и когато стане Олимпийски спорт да представлявам България и да завладявам оценки за страната ми.
Александра Георгиева: В персонален проект желая да завърша висшето си обучение и да се осъществявам професионално. От дребна взимах присъединяване в разнообразни благотворителни акции и това мое начинание продължава и до ден сегашен. Съкровената ми фантазия е един ден да управлявам такава акция. Наскоро реализирах един по- друг триумф в спорта. Заех позиция в WAKO комитета на спортистите, което за мен е доста високо достижение, защото в този комитет вземат участие дребен брой интернационалните определени представители. Там се сблъсквам с разнообразни проблеми, за които давам оферти и доста мощно се надявам те да допринесат за изкачването на спорта до олимпийския връх. До края на годината имаме европейска купа в Пловдив, където се обрисува извънредно мощна конкуренция, като се надявам да не отчайвам българската аудитория. Следва международна купа в Будапеща и Европейско състезание, което ще бъде подготовка за международните игри в Китай идната година. Вярвам, че ще се класирам и ще показва България почтено.
Срещаме се с тях дни след влиятелното домакинство на елита в кикбокса, което се случи сред 18 и 21 април.
Европейската купа по кикбокс се организира в зала „ Колодрум “ в град Пловдив, а уредници на събитието бяха спортните клубове „ Стар тийм “ от гр. София и „ Бултрас “ от гр. Пловдив, взаимно с Българска Конфедерация по Кикбокс и Муай Тай.
Това е последната Европейска купа за тази година от общо четири включени в календара на Световната федерация по кикбокс „ WAKO “.
Получаването на домакинство на сходен конгрес е голямо самопризнание за България и допуска цялостно доверие от страна на Световнатна федерация към нас.
Екипът на Edna.bg взехме решение да разберем повече за дамите от тях самите - за това по какъв начин нежни създания като тях са избрали този спорт, по какъв начин съумяват да запазят женската си сила и какво е идващото им мечтано достижение. Вижте в прям диалог с Моника Петрова и Александра Георгиева:
- Занимавате се със спорт от деца. Класическото схващане е, че момиченцата се записват на балет и танци, а момченцата – на бойни изкуства и футбол. Как вие двете попаднахте в залата, само че не с пачка, а с ръчичка, свита в пестник?
Моника Петкова: Случайно преди към 10 години, в учебното заведение, в което учих, отидох на подготовка от чисто любознание. Спортът ме впечатли, хареса ми и до ден сегашен не съм серпантина да го упражнявам.
Александра Георгиева: Аз персонално се занимавах дълги години с хорово пеене, обикалях по турнета в целия свят и представях България на интернационалната сцена. Наложи се да приключа, заради здравословни аргументи. Междувременно се занимавах със спорта кикбокс, към който се насочих като извънкласна активност в учебно заведение. В момента, в който изгубих опцията за изява на певческата сцена, аз насочих цялото си внимание и старания към спорта. С постигнатите резултати самоуверено мога да кажа, че макар загубата си в света на музиката, съумях да открия новото си предопределение.
- На какво ви научи този спорт през годините?
Моника Петкова: Освен на дисциплинираност, неизменност и самоконтрол, кикбоксът ме научи по какъв начин да преследвам и реализирам задачите си.
Александра Георгиева: Спортът ме научи на доста неща. Възпита у мен възприятието на почитание, на мощен дух и на непрекъсната жадност за развиване. Помогна ми да открия мощните си качества и черти в характера, както и слабите. Най- значимото е, че ме научи да имам комбинативно мислене. Благодарение на това умеене сполучвам да комбинирам работа, спорт, обучение, персонален живот, благотворителни акции, фамилни задължения и така нататък Създадох другарства по целия свят, което ми даде опция да контактувам с разнообразни култури и народи, това ме обогати отвън спорта.
- Всеки състезател има своето най-сладко достижение. Кой е обичаният ви орден и за какво?
Моника Петкова: Всички медали и купи от Световни, Европейски и Републикански шампионати, Световни и Европейски купи, и международни турнири са ми скъпи. Но най-запомнящият и обичан миг ми е, когато завоювах първата ми индивидуална Европейска купа. На доста от надпреварите съм взела участие като изявен любимец. На упоменатото Европейско състезание в Унгария, не бях измежду тях. Преборих се с конкуренцията и изпитах задоволство от постигнатия резултат.
Александра Георгиева: “Най- сладкото ” ми достижение е оценката “Най- добър състезател при дамите в татами стилове ” за 2021 година, на Европейското състезание за юноши и кадети в Будва, Черна гора. Там съумях да завладявам две европейски и една вицеевропейска купа в другите стилове. Любимо е тъй като получих признанието на изявени състезатели, треньори и съдии. Това беше за мен тежка година и триумфът в нейния край ми донесе задоволство от положеният труд.
- Връщаме ви в оня момент – какъв брой старания преди него и какъв брой горделивост от него вложихте и изпитахте?
Моника Петкова: За надпреварата организирах извънредно интензивна подготовка. През тази една година прекосих през доста ограничения и контузии, които преодолях. На надпреварата участвах в три стила, в които изиграх доста сложни срещи. Успях да се класирам на три финала и да печеля два от тях. Най-голямата горделивост, която аз и всеки един състезател може да изпита в миналото, е в негова чест да прозвучи химнът на родината му. Това възприятие е незабравимо и неописуемо.
Александра Георгиева: В тази година аз взех значимо решение за моето развиване в този спорт. Преместих се в най-големия и сполучлив тим в България - “Стар Тийм ”. С тях започнах усилена подготовка, с изключение на в стила, който упражнявах от 10 години, в още два. Имах няколко подготвителни надпревари преди европейското състезание и след него, доказателство за триумфа бяха моите трофеи. Неописуемо е възприятието, мъчно мога да намеря думи, тогава плаках съвсем след всяка победа, страстта вземаше връх.
- Със сигурност сте чували мнения от сорта на: „ Ама по какъв начин ти, едно такова нежно момиче, се хвана с кикбокс? “ Как отговаряте на тях?
Моника Петкова: За мен кикбоксът е спорт, който може да се практикува от всички. Развива тялото и мисълта, придобиваш самочувствие, при нужда можеш да се защитиш и оказва помощ да взимаш верни и навременни решения в разнообразни обстановки.
Александра Георгиева: Да, непрекъснато хората се учудват по какъв начин едно момиче може да се занимава с подобен вид спорт. Някои мнения са по-груби от други, само че истината е, че когато правиш нещо с обич, то ти се отблагодарява по най-хубавия метод. Отговорът ми е: “Аз съм толкоз красива и нежна, с помощта на любовта ми към спорта ”
- А по какъв начин успявате да запазите женската си сила?
Моника Петкова: Като всяко момиче на тази възраст съм суетна и поставям грижа за външния си тип. Спортът в никакъв случай не ми е пречил за това.
Александра Георгиева: Подхранвам женската си сила и лъчение, печелейки мачове. Всички считат, че премията е най-хубавото възприятието, което изпитваш по време на съревнование. Но най-силното чувство е, тъкмо откакто си победил съперника и ти подвигат ръката, тогава усещаш същинската женска мощ, която всяка една от нас има.
- Какво планирате като последваща цел за реализиране или фантазия за сбъдване?
Моника Петкова: Единственото нещо, което не съм постигнала в този спор е да стана Световен първенец, била съм няколко пъти Европейски, Вице международен както за девойки, по този начин и за дами. Желанието ми е да стана международен първенец и когато стане Олимпийски спорт да представлявам България и да завладявам оценки за страната ми.
Александра Георгиева: В персонален проект желая да завърша висшето си обучение и да се осъществявам професионално. От дребна взимах присъединяване в разнообразни благотворителни акции и това мое начинание продължава и до ден сегашен. Съкровената ми фантазия е един ден да управлявам такава акция. Наскоро реализирах един по- друг триумф в спорта. Заех позиция в WAKO комитета на спортистите, което за мен е доста високо достижение, защото в този комитет вземат участие дребен брой интернационалните определени представители. Там се сблъсквам с разнообразни проблеми, за които давам оферти и доста мощно се надявам те да допринесат за изкачването на спорта до олимпийския връх. До края на годината имаме европейска купа в Пловдив, където се обрисува извънредно мощна конкуренция, като се надявам да не отчайвам българската аудитория. Следва международна купа в Будапеща и Европейско състезание, което ще бъде подготовка за международните игри в Китай идната година. Вярвам, че ще се класирам и ще показва България почтено.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ