Моментите на личностно израстване често са резултат от отношенията ни

Моментите на личностно израстване постоянно са резултат от връзките ни с хора, които ни оказват помощ да преодолеем страховете си, да изградим убеденост и да съберем силата, с която да поемем нужните опасности.

Тези хора могат да бъдат нашите родители, братя и сестри, ръководители, наставници или треньори. Независимо от формалните им връзки с нас, общото е, че изцяло им се доверяваме, написа в материал CEOworld.

Но моментите на личностно израстване не постоянно са свързани с триумф. В доста случаи неуспехите са движещата мощ в метода, по който се учим.

И по този начин, по какъв начин тези авторитетни хора в живота ни резервират доверието ни, откакто нерядко ни тласкат към рискове, мамят с възприятие за сигурност и ни приготвят за неуспех?

Способността на някого да ни помогне да разберем по какъв начин можем да се доверим на себе си, а не на някой или нещо друго, е мощен урок в живота. Например, когато се учим да караме колело, не имаме вяра на личната си природа да балансираме.

Балансът е чувство, което е прекомерно комплицирано, с цел да бъде разбрано с думи или указания. Тогава разчитаме на помощните колела да ни предпазят от рухване. Въпреки това, когато изпитаме чувство за равновесие и осъзнаем, че то е положение, което сами сътворяваме, към този момент можем да научим някой различен да кара колело.

Нашите доверени персони също знаят, че салдото би трябвало да се изпита, с цел да се разбере. В бизнеса задачата на всеки наставник е да помогне на хората да доближат до нещо, за което нямат убеденост да създадат сами.

Първоначално те може да се осланят на своя ментор за подробни указания и препоръки. В моменти на крах инструкторът е там, с цел да подсигурява, че уроците са научени и увереността е възобновена. В последна сметка, мъдростта му може да бъде образец, даже когато той не участва физически до нас.

Звучи елементарно, само че не е.

Доброто попечителство и менторство изискват самообладание, съпричастност и обич. Ако може да се формулира някакво предписание, то би звучало по този начин:

Наставниците, съветниците и коучовете би трябвало да се стремят да приключват всеки диалог с чувството, че слушателят е с един инч по-висок.

„ С един инч по-висок “ показва максимата, че всяко взаимоотношение дава на приемащата страна по-голяма изясненост за задачата, убеденост в себе си и увереност в мотивацията си.

Малко са нещата, които доставят такова задоволство, като това да видиш по какъв начин някой, за който се грижиш, да открива личната си вътрешна мощ.

Удовлетворението се ускорява, когато виждате по какъв начин персоналното израстване се демонстрира по физически осезаеми способи. Гласът е по-настоятелен. Крачката е по-силна.

Позата и езикът на тялото демонстрират вътрешна убеденост. Удовлетворението прераства в горделивост, когато станете очевидци по какъв начин някой самичък се възвръща след неуспех. Това е най-отчетливият симптом на резистентност, зрялост и убеденост.

Когато прекарвате време, с цел да помагате на другите за тяхното себеоткриване, рационализиране и реализиране на цели, това оказва помощ и на вас да виждате по-ясно личния си път.

За всеки родител, ментор, треньор или водач, е същински подарък да получава предусещане посредством взаимоотношението с някой различен, за чието благополучие се грижи.

Казано в резюме: Истинската мъдрост на ментора се появява тогава, когато е споделена с опита и познанието на различен човек.