За осиновяването, „дупките в закона” и за доброто въпреки всичко
Може би едно от най-благородните и същински положителни неща, които човек би могъл да направи в живота си е, да си осинови дете. Зад сходна стъпка сигурно се крият часове и дни на въпроси, терзания, значително страхове, само че и доста, доста вяра за споделено благополучие.
Именно поради всичко това би трябвало това, което назоваваме страна, да работи с цялостната си поддръжка и да сътвори условия, при които в този повратен миг условностите " преди " не са спънка, а интервалът " след " - изпълнен само с опознаване и грижа за насладата, прекрачила нечий дом.
Хубавата вест е, че да осиновиш дете в България от дълго време не е по този начин мъчно. Целият развой стана надалеч по-улеснен, а мрачните разкази за изнудвания, желани подкупи и разчитане на добре сработената у нас система на " връзките " останаха в предишното. Или най-малко се надяваме да са. Лошата е, че едно скорошно решение на Комисията за отбрана от дискриминация (КЗД) потвърди, че процесът на осиновяване у нас към момента има потребност от усъвършенстване и че някои моменти, които биха улеснили родителите и биха им дали доза успокоение, " куцат ".
Какво постанови КЗД?
Антидискриминационният орган излезе с решение, в което постанови дискриминация във връзка с полагащия се отпуск при осиновяване. Проблемът произлиза от обстоятелството, че съгласно Кодекса за обществено обезпечаване осиновителките се употребяват с правата на биологичните майки, родили и отглеждащи децата си, само че до навършване на съответната възраст на детето.
С други думи - когато жена роди дете в България тя има право на една година отпуск по майчинство в размер на 90% от прихода, върху който се е осигурявала и за който е плащала немалка част от възнаграждението си, и още една година отпуск, който от години е замразен на 340 лева При дамите, осиновили дете на възраст до 2 години, обаче отпускът се пресмята по отношение на възрастта на детето.
Имайки поради обстоятелството, че по закон изоставените деца се вписват в регистъра за осиновяване, в случай че не са потърсени от биологичните си родители шест месеца, и последващите административни и правосъдни процедури, които също лишават време, най-ранната възраст, на която дребният човек прекачва прага на новия си дом, е не по-рано от 8-9 месеца. Така в случай че имат шанса всичко да се случи бързо, осиновителките ще имат право на висоплатения си отпуск едвам 2-3 месеца, след които ще би трябвало или да разчитат на други приходи или да се върнат на работа, тъй като с сходна сума, каквото се поставя през втората година от майчинството у нас, деца се отглеждат на " магия ".
Още по-големият законов абсурд произлиза от обстоятелството, че дамите, осиновили дете на възраст сред 2 и 5 години, имат право на 90% от заплата си за интервал от една година и се явяват " привилегировани ", което единствено по себе си също е неуместно, когато приказваме за осиновяване.
Пропуск
В този си тип законовата рамка потвърждава, че някой по някаква неразбираема причина е пропуснал да прегледа в детайлности хипотезата на осиновяване на възраст сред 1 и 2 години, с което на процедура е ощетил дамите, станали майки точно на деца на такава възраст. И макар че, мнозина ще кажат, че приходите не би трябвало и не трябва да са основен фактор при една по този начин значима стъпка в живота на едно цяло семейство, в реда на нещата е да си зададем въпроса дали точно в този миг, дамите, решили се да дадат дом, образование и най-важното - любов на едно до през вчерашния ден изоставено дете, заслужават да бъдат ощетявани по какъвто и да е било метод?
Или заслужават успокоение и време, в което да поддържат връзка пълноценно с детето си, без терзания, подбудени от материални грижи, най-малко доколкото това зависи от досегашните им приходи? От години организации като Българската асоциация " Осиновени и осиновители " -БАОО повдига въпросите, свързани с правата на осиновителите.
Именно те първи оповестиха за решението на КЗД и настояха за действителни стъпки към смяна на съответните пропуски. Обнадеждващото в проблема е, че и с него се ангажира министерството на труда и обществената политика. Което в действителност е и негово обвързване, най-малко предвид на решението на КЗД, в което се постановява тримесечен период, в който ведомството да излезе с оферти за законови промени.
В отговор до news.bg по тематиката от МТСП обявиха, че " Министерството на труда и обществената политика ще направи обзор на наредбите на Кодекса на труда и Кодекса за обществено обезпечаване, на съображение на които осиновителите употребяват отпуск и обезщетение при осиновяване на дете, с оглед споразумяване на техните права като обособена група лица. Целта е да не се позволява неравнопоставеност както сред тях самите, по този начин и сред тях и биологичните родители ".
Големият въпрос е по кое време те фактически ще станат факт. А до момента в който това се случи, остава да имаме вяра, че едно малко камъче няма да отклони никой от огромния път да даде благополучие и нов живот на едно дете, чиято орис се взема решение наново. За положително.
Полина Ат. Тодорова, news.bg
Именно поради всичко това би трябвало това, което назоваваме страна, да работи с цялостната си поддръжка и да сътвори условия, при които в този повратен миг условностите " преди " не са спънка, а интервалът " след " - изпълнен само с опознаване и грижа за насладата, прекрачила нечий дом.
Хубавата вест е, че да осиновиш дете в България от дълго време не е по този начин мъчно. Целият развой стана надалеч по-улеснен, а мрачните разкази за изнудвания, желани подкупи и разчитане на добре сработената у нас система на " връзките " останаха в предишното. Или най-малко се надяваме да са. Лошата е, че едно скорошно решение на Комисията за отбрана от дискриминация (КЗД) потвърди, че процесът на осиновяване у нас към момента има потребност от усъвършенстване и че някои моменти, които биха улеснили родителите и биха им дали доза успокоение, " куцат ".
Какво постанови КЗД?
Антидискриминационният орган излезе с решение, в което постанови дискриминация във връзка с полагащия се отпуск при осиновяване. Проблемът произлиза от обстоятелството, че съгласно Кодекса за обществено обезпечаване осиновителките се употребяват с правата на биологичните майки, родили и отглеждащи децата си, само че до навършване на съответната възраст на детето.
С други думи - когато жена роди дете в България тя има право на една година отпуск по майчинство в размер на 90% от прихода, върху който се е осигурявала и за който е плащала немалка част от възнаграждението си, и още една година отпуск, който от години е замразен на 340 лева При дамите, осиновили дете на възраст до 2 години, обаче отпускът се пресмята по отношение на възрастта на детето.
Имайки поради обстоятелството, че по закон изоставените деца се вписват в регистъра за осиновяване, в случай че не са потърсени от биологичните си родители шест месеца, и последващите административни и правосъдни процедури, които също лишават време, най-ранната възраст, на която дребният човек прекачва прага на новия си дом, е не по-рано от 8-9 месеца. Така в случай че имат шанса всичко да се случи бързо, осиновителките ще имат право на висоплатения си отпуск едвам 2-3 месеца, след които ще би трябвало или да разчитат на други приходи или да се върнат на работа, тъй като с сходна сума, каквото се поставя през втората година от майчинството у нас, деца се отглеждат на " магия ".
Още по-големият законов абсурд произлиза от обстоятелството, че дамите, осиновили дете на възраст сред 2 и 5 години, имат право на 90% от заплата си за интервал от една година и се явяват " привилегировани ", което единствено по себе си също е неуместно, когато приказваме за осиновяване.
Пропуск
В този си тип законовата рамка потвърждава, че някой по някаква неразбираема причина е пропуснал да прегледа в детайлности хипотезата на осиновяване на възраст сред 1 и 2 години, с което на процедура е ощетил дамите, станали майки точно на деца на такава възраст. И макар че, мнозина ще кажат, че приходите не би трябвало и не трябва да са основен фактор при една по този начин значима стъпка в живота на едно цяло семейство, в реда на нещата е да си зададем въпроса дали точно в този миг, дамите, решили се да дадат дом, образование и най-важното - любов на едно до през вчерашния ден изоставено дете, заслужават да бъдат ощетявани по какъвто и да е било метод?
Или заслужават успокоение и време, в което да поддържат връзка пълноценно с детето си, без терзания, подбудени от материални грижи, най-малко доколкото това зависи от досегашните им приходи? От години организации като Българската асоциация " Осиновени и осиновители " -БАОО повдига въпросите, свързани с правата на осиновителите.
Именно те първи оповестиха за решението на КЗД и настояха за действителни стъпки към смяна на съответните пропуски. Обнадеждващото в проблема е, че и с него се ангажира министерството на труда и обществената политика. Което в действителност е и негово обвързване, най-малко предвид на решението на КЗД, в което се постановява тримесечен период, в който ведомството да излезе с оферти за законови промени.
В отговор до news.bg по тематиката от МТСП обявиха, че " Министерството на труда и обществената политика ще направи обзор на наредбите на Кодекса на труда и Кодекса за обществено обезпечаване, на съображение на които осиновителите употребяват отпуск и обезщетение при осиновяване на дете, с оглед споразумяване на техните права като обособена група лица. Целта е да не се позволява неравнопоставеност както сред тях самите, по този начин и сред тях и биологичните родители ".
Големият въпрос е по кое време те фактически ще станат факт. А до момента в който това се случи, остава да имаме вяра, че едно малко камъче няма да отклони никой от огромния път да даде благополучие и нов живот на едно дете, чиято орис се взема решение наново. За положително.
Полина Ат. Тодорова, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ