Много хора възприемат Жозефин Бейкър като култов образ: Сто години

Много хора възприемат Жозефин Бейкър като паметен облик: " Сто години с поличка от банани стигат ", споделя пред Дъждовни води нейната биографка Мона Хорнкасъл, визирайки ролята на Бейкър на шоу звезда. Благодарение на способността си да се трансформира, да се самоутвърждава и да споделя за живота си тя става източник на ентусиазъм и един тип проекционен облик за създателите от бъдещите генерации. Но не е единствено това - нейното покровителство за правата на индивида, за независимост и тъждество са били и си остават " необикновено мотивиращи " както през днешния ден, по този начин и по това време, когато многообразието още не е било на всички места норма на живот.

Известността на Жозефин Бейкър въобще не се лимитира с присъединяване ѝ във образуването на публичния усет през 1920-те години в ролята на екзотична танцьорка със " подозрителен костюм " с африкански претекстове. Разбира се, театралната ѝ кариера заслужава особено внимание - тя танцува и пее в продължение на половин век, изминавайки дългия път от бордеите на Сейнт Луис до най-големите европейски подиуми.

Говори се, че Жозефин Бейкър е получила над 1500 оферти за сватба. През 1927 година популярната танцьорка, която тогава е била 20-годишна, печели повече от всеки различен актьор в Европа. Гастролира из Европа с нашумелите музикални шоу стратегии " Revue Nègre " и " Hot Jazz ". В Париж, Мадрид и Берлин пред нея се прекланят известни художници и писатели като Пикасо и Хемингуей, архитектът Льо Корбюзие, актьори и театрални дейци като Жан Габен и Макс Райнхард. Френският художник Жан Кокто разказва възторга си от нея по следния метод: " Това е прелестен кумир от кафява стомана, подигравка и злато ".

Жозефин Бейкър към 1930 годинаСнимка: Hulton Archive/Getty Images

ОтбордеитенаСейнтЛуисдоБродуейиПариж

Бъдещата звезда е родена с името Фрида Жозефин Макдоналд в бордеите на Сейнт Луис в щата Мисури на трети юни 1906 година като извънбрачна щерка на чернокожа жена и на бял испанец. Жозефин е трябвало да работи от дребна - като прислужница в богати бели фамилии. На 15 години майка ѝ я омъжва, с цел да не се грижи повече за нея - от този къс брак е фамилното ѝ име Бейкър.

За да изкарва прехраната си, тя работи като гардеробиерка в пътуваща театрална натрупа. Веднъж сменя на сцената разболялата се танцьорка и не се поколебава да се възползва от шанса си - от този момент стартира да се изявява с трупата и да покорява сърцата на феновете.

Жозефин е доста амбициозна: последователно стига до Бродуей, а малко по-късно и до Европа. През 1925 година прави същински възторг в Париж, явявайки се на сцената в костюм единствено от пера и с перлена огърлица на врата. Зрителите изпадат във екстаз от чувствената еротика на гъвкавото ѝ тяло. Особено прочут става нейният " danse sauvage " - див танц с поличка от 16 изкуствени банана.

Осиновява 12 деца от друг генезис и вероизповеданиеСнимка: United Archives/TopFoto/picture-alliance

Бейкър бързо става световноизвестна - боготворят я на всички места, където се появи. Тя има безброй любовници - както мъже, по този начин и дами, само че се омъжва за сицилиански шарлатанин, с цел да вземе аристократичната му купа. Въпреки огромното си благосъстояние, звездата не е щастлива.

Тя се трансформира в секс-символ на златните 1920-те години, с помощта на нея джазът става обществено допустим в Париж, Берлин и други европейски градове. Но е обект и на значително расистки набези, изключително в Съединени американски щати, където я карат да минава през служебния вход на театрите. Изпълнена с отчаяние, в последна сметка тя приема през 1937 година френско поданство по линия на брака си с френския евреин и индустриален магнат Жан Лион.

Против нацистите и срещу дискриминирането

По време на Втората международна война Бейкър стартира работа в Червения кръст във Франция, където с помощта на контактите си със Съпротивата става сътрудник на френската загадка полиция. По време на концертните си турнета придвижва с багажа си през границата писма и секретни документи. След войната военачалник Шарл де Гол я награждава с Ордена на почетния легион.

Жозефин Бейкър продължава да се занимава с политическа активност и след войната, през 1963 година дружно с Мартин Лутър Кинг взе участие в именития Вашингтонски марш против расизма в Съединени американски щати. Същевременно осиновява 12 деца с най-различен генезис и изповедание, с които живеят дружно с мъжа си в замъка си в Дордон, трансфорат в място за поклонение на расовата и религиозната толерантност.

30 ноември 2021: полагането на тленните остатъци на Жозефин Бейкър в парижкия Пантеон Снимка: Sarah Meyssonnier/ASSOCIATED PRESS/picture alliance

Луксозният живот обаче коства доста и Бейкър потъва в задължения. През 1968 година имуществото ѝ е запорирано и продадено на търг, мъжът ѝ към този момент я е напуснал. Приятелката ѝ - княгинята на Монако Грейс Кели оказва помощ за настаняването на фамилията в пространства на Червения кръст в Монако.

Завръщането на танцьорката през 1973 година в " Карнеги хол " в Ню Йорк и нейното именито шоу през 1975 година в парижкия спектакъл " Бобино " още веднъж провокират огромен резонанс в пресата. Но застаряващата звезда към този момент не може да повтори триумфите си от предишното. Тя умира от сърдечна непълнота на 12 април 1975 на 68-годишна възраст. През 2021 година по решение на френския президент Еманюел Макрон тленните ѝ остатъци са заровени в парижкия Пантеон.

* Изложбата " Свобода, тъждество, човещина ", отдадена на творчеството на Жозефин Бейкър, може да се види в Bundeskunsthalle в Бон до 24 септември 2023 година