Руската рулетка между Путин, Байдън и Си
Миналата седмица китайски публични лица направиха две доста значими изказвания. Китайският президент Си Дзинпин остро разкритикува политиката на Съединените щати за изцяло въздържане, обграждане и угнетяване на Китай.
Това беше последвано от изказването на китайския външен министър, че Пекин и Вашингтон вървят към неминуем спор.
В китайската дипломация е признато да се заобикаля директното споменаване на Америка и в действителност ми беше мъчно да открия такива изказвания в китайските дипломатически архиви.
Някои анализатори считат, че тези изказвания са частично свързани с вътрешната обстановка в Китай. Икономиката му е подложена на напън от забавянето на растежа, а повода не е единствено пандемията от ковид, а голям брой вътрешни и външни фактори. Китайските управляващи добре осъзнават това. Те са загрижени за бъдещето на междинната класа, която към този момент е изправена пред спад на виталния стандарт. В същото време Съединените щати се пробват да подкопаят икономическата мощност на Китай посредством политика на въздържане.
Но този поврат в китайско-американските връзки не може да бъде пояснен само с вътрешните потребности. Може би най-важното е изтеглянето на софтуерна, научна и индустриална инфраструктура от Китай. Администрацията на Байдън даде на американските инженери, работещи в страната, две благоприятни условия: да останат в Китай и да изгубят американското си поданство или да се върнат в родината си.
Вашингтон лимитира достъпа на Пекин до съвременни технологии с американски генезис. Съединените щати, Япония, Нидерландия и Тайван взеха решение да лимитират доставките на технологии за Китай за произвеждане на чипове и високотехнологични полупроводници. В отговор Си Дзинпин прикани за продължение на напъните за превъзмогване на софтуерното закъснение и реализиране на софтуерна самодостатъчност.
От друга страна, Китай означи със угриженост измененията в района и даже в цялостната интернационална среда.
Съединените щати форсираха възобновяване на съюзите в Източна Азия. Те работят интензивно за превъзмогване на пропастта сред Южна Корея и Япония, предоговарят връзките с Индия, с цел да се трансфорат в главен снабдител на гражданско, военно и здравно съоръжение, построяват мостове с Филипините и Индонезия, да не приказваме за Виетнам и Сингапур.
Китай, от своя страна, има намерение да построи 340 военни кораба, включително 60-70 подводници и 12 атомни подводници, половината от които могат да носят нуклеарни ракети. Пекин също по този начин възнамерява да усили четирикратно запасите си от нуклеарни оръжия и средствата за тяхното снабдяване.
Политиката на Китай изключва потреблението на нуклеарни оръжия, с изключение на в отговор на съответна експанзия. Нарушаването на координацията и връзката сред Пекин и Вашингтон ускорява световното чувство за паника и неустановеност и трансформира цялостната стратегическа обстановка в Азия.
През последните четири века руско-китайските връзки се двоумят сред погранични войни, правилото " врагът на моя зложелател е мой другар ", съмнение и интервали на релативно успокоение. Китай поддържа 19 военни дивизии на границата си с Русия в Източен Сибир. Въпреки че в този момент Пекин би трябвало да усили въздействието си по море, с цел да се опълчи на Съединени американски щати, той към момента се нуждае от Русия. Китай го устройват два разновидността:
- Русия да бъде мощна и другарски настроена към Китай страна. Да играе ролята на " младши сътрудник " по въпросите на енергетиката, селското стопанство и водите, да не приказваме за воденето на стратегически войни и отвличането на вниманието на Запада (Сирия и Украйна).
- Русия да бъде слаба. Тогава Китай ще може да запълни демографската празнота в Източен Сибир и да се възползва от големите му енергийни, селскостопански и водни запаси. Границата на Китай с Русия и централноазиатските републики е гъсто обитаема и страда от липса на прясна вода, беднотия и ниско социално-икономическо развиване, а езерото Байкал, ситуирано в Източен Сибир, има половината от международните ресурси от прясна вода. То може да се трансформира в панацея за китайското население, живеещо в необлагодетелстваните и сухи региони на Източен Китай.
След като Китай най-сетне застана на страната на Русия в спора ѝ с Украйна, тази опция наподобява се усилва.
Понастоящем връзките сред Вашингтон и Пекин могат да се характеризират като конфронтационни. Около двата полюса бързо се образуват обединения от съдружници, което води до нарушение на веригите за доставки и на банковата и финансовата конструкция.
Светът навлиза в изцяло нов стадий от своето развиване. Настоящата интернационална обстановка припомня на интервала директно преди експлоадирането на Втората международна война.
Изтеглянето от Афганистан, спорът за " Северен поток ", взаимните наказания сред тихоокеанските страни, съюзите сред тях, нарастването на военни бюджети, повишаването на производството на ракети и софтуерният " бракоразвод " са единствено признаци на смяната от глобализация към фрагментиран свят.
Това, което виждаме, е единствено върхът на айсберга. Арената е доста по-голяма от описаната нагоре, а Тайван не е нищо повече от капка в океана.
Неизбежна ли е борбата, както твърди китайският външен министър? Става въпрос освен за опцията от директна борба. Всъщност подобен спор може да трансформира редица райони на света в открита сцена на безмилостна борба. Не е належащо огромно въображение, с цел да си го представим.
Светът се движи към ръба на пропастта. В интерес на всички рационални сили е да работят за определяне на разговор, усилване на ролята на интернационалните институции, основаване на двустранни механизми за връзка и правила за стратегическо състезание, с цел да се избегнат рецесии и световна борба.
След събитията от Кубинската ракетна рецесия нито съветската, нито американската страна се осмелиха още веднъж да се приближат до ръба, нищо че всичко наподобява на съветска рулетка. /БГНЕС
--------------------------------------------------
Самир ал-Таки, коментар за саудитското издание „ Asharq Al-Awsat “
Това беше последвано от изказването на китайския външен министър, че Пекин и Вашингтон вървят към неминуем спор.
В китайската дипломация е признато да се заобикаля директното споменаване на Америка и в действителност ми беше мъчно да открия такива изказвания в китайските дипломатически архиви.
Някои анализатори считат, че тези изказвания са частично свързани с вътрешната обстановка в Китай. Икономиката му е подложена на напън от забавянето на растежа, а повода не е единствено пандемията от ковид, а голям брой вътрешни и външни фактори. Китайските управляващи добре осъзнават това. Те са загрижени за бъдещето на междинната класа, която към този момент е изправена пред спад на виталния стандарт. В същото време Съединените щати се пробват да подкопаят икономическата мощност на Китай посредством политика на въздържане.
Но този поврат в китайско-американските връзки не може да бъде пояснен само с вътрешните потребности. Може би най-важното е изтеглянето на софтуерна, научна и индустриална инфраструктура от Китай. Администрацията на Байдън даде на американските инженери, работещи в страната, две благоприятни условия: да останат в Китай и да изгубят американското си поданство или да се върнат в родината си.
Вашингтон лимитира достъпа на Пекин до съвременни технологии с американски генезис. Съединените щати, Япония, Нидерландия и Тайван взеха решение да лимитират доставките на технологии за Китай за произвеждане на чипове и високотехнологични полупроводници. В отговор Си Дзинпин прикани за продължение на напъните за превъзмогване на софтуерното закъснение и реализиране на софтуерна самодостатъчност.
От друга страна, Китай означи със угриженост измененията в района и даже в цялостната интернационална среда.
Съединените щати форсираха възобновяване на съюзите в Източна Азия. Те работят интензивно за превъзмогване на пропастта сред Южна Корея и Япония, предоговарят връзките с Индия, с цел да се трансфорат в главен снабдител на гражданско, военно и здравно съоръжение, построяват мостове с Филипините и Индонезия, да не приказваме за Виетнам и Сингапур.
Китай, от своя страна, има намерение да построи 340 военни кораба, включително 60-70 подводници и 12 атомни подводници, половината от които могат да носят нуклеарни ракети. Пекин също по този начин възнамерява да усили четирикратно запасите си от нуклеарни оръжия и средствата за тяхното снабдяване.
Политиката на Китай изключва потреблението на нуклеарни оръжия, с изключение на в отговор на съответна експанзия. Нарушаването на координацията и връзката сред Пекин и Вашингтон ускорява световното чувство за паника и неустановеност и трансформира цялостната стратегическа обстановка в Азия.
През последните четири века руско-китайските връзки се двоумят сред погранични войни, правилото " врагът на моя зложелател е мой другар ", съмнение и интервали на релативно успокоение. Китай поддържа 19 военни дивизии на границата си с Русия в Източен Сибир. Въпреки че в този момент Пекин би трябвало да усили въздействието си по море, с цел да се опълчи на Съединени американски щати, той към момента се нуждае от Русия. Китай го устройват два разновидността:
- Русия да бъде мощна и другарски настроена към Китай страна. Да играе ролята на " младши сътрудник " по въпросите на енергетиката, селското стопанство и водите, да не приказваме за воденето на стратегически войни и отвличането на вниманието на Запада (Сирия и Украйна).
- Русия да бъде слаба. Тогава Китай ще може да запълни демографската празнота в Източен Сибир и да се възползва от големите му енергийни, селскостопански и водни запаси. Границата на Китай с Русия и централноазиатските републики е гъсто обитаема и страда от липса на прясна вода, беднотия и ниско социално-икономическо развиване, а езерото Байкал, ситуирано в Източен Сибир, има половината от международните ресурси от прясна вода. То може да се трансформира в панацея за китайското население, живеещо в необлагодетелстваните и сухи региони на Източен Китай.
След като Китай най-сетне застана на страната на Русия в спора ѝ с Украйна, тази опция наподобява се усилва.
Понастоящем връзките сред Вашингтон и Пекин могат да се характеризират като конфронтационни. Около двата полюса бързо се образуват обединения от съдружници, което води до нарушение на веригите за доставки и на банковата и финансовата конструкция.
Светът навлиза в изцяло нов стадий от своето развиване. Настоящата интернационална обстановка припомня на интервала директно преди експлоадирането на Втората международна война.
Изтеглянето от Афганистан, спорът за " Северен поток ", взаимните наказания сред тихоокеанските страни, съюзите сред тях, нарастването на военни бюджети, повишаването на производството на ракети и софтуерният " бракоразвод " са единствено признаци на смяната от глобализация към фрагментиран свят.
Това, което виждаме, е единствено върхът на айсберга. Арената е доста по-голяма от описаната нагоре, а Тайван не е нищо повече от капка в океана.
Неизбежна ли е борбата, както твърди китайският външен министър? Става въпрос освен за опцията от директна борба. Всъщност подобен спор може да трансформира редица райони на света в открита сцена на безмилостна борба. Не е належащо огромно въображение, с цел да си го представим.
Светът се движи към ръба на пропастта. В интерес на всички рационални сили е да работят за определяне на разговор, усилване на ролята на интернационалните институции, основаване на двустранни механизми за връзка и правила за стратегическо състезание, с цел да се избегнат рецесии и световна борба.
След събитията от Кубинската ракетна рецесия нито съветската, нито американската страна се осмелиха още веднъж да се приближат до ръба, нищо че всичко наподобява на съветска рулетка. /БГНЕС
--------------------------------------------------
Самир ал-Таки, коментар за саудитското издание „ Asharq Al-Awsat “
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ