Европейското лицемерие към африканския газ
Миналата година голямо оборудване в Африка създаде такова количество полутечен природен газ, което е задоволително, с цел да обезпечи отоплението през зимата на половин Англия. Това се случи в Нигерия, на остров Бони - парче земя, където Атлантическият океан " се среща " с делтата на река Нигер. По-голямата част от газа се изпраща отвън страната - в Испания, Франция и Португалия.
На по-малко от 20 километра разстояние, в град Бодо, жителите към момента употребяват керосин и газьол, които купуват на черния пазар, с цел да възпламенят печките и да захранят електрическите генератори, написа " Блумбърг ". Горивото се създава от недопечен нефт, " откраднат " от задграничните енергийни колоси " Шел " (Shell), " Ени " (Eni) и " ТоталЕнержи " (TotalEnergies), които дружно с нигерийското държавно управление имат собствеността върху оборудванията на остров Бони.
" Произведеният тук газ се експортира в Европа, с цел да се доставят с електричество домовете и индустрията, само че ние не получаваме нищо ", твърди Пиус Димкпа, ръководител на комитета за развиване на локалната общественост в Бодо.
Нигерия има 3 на 100 от потвърдените ресурси от газ на планетата, само че не ги употребява за себе си: също като в доста други африкански страни огромна част от количеството, което се добива, се изпраща в Европа. Освен това, с цел да компенсират загубата на доставки поради съветската инвазия в Украйна, европейските страни имат намерение да усилят вноса от Африка. През април Италия подписа нови контракти за газ от Ангола, Демократична република Конго, а Германия се пробва да си обезпечи синьо гориво от Сенегал.
Това се случва на фона на напъните на останалия свят да спре използването на газ и възобновими горива, с цел да реализира климатичните си цели, както желаеха и европейските водачи на конференцията на Организация на обединените нации за климатичните промени (COP26), която се организира през ноември предходната година в Глазгоу (преди началото на войната в Украйна).
Стъпка обратно
От една страна африканските водачи си мечтаят за милионите, които ще дойдат с помощта на споразуменията за газа, само че от друга се оплакват от " двойния стандарт ". Внезапният интерес на западните страни към ресурсите им е напът да " увековечи " употребата на района.
Възниква въпросът за какво Африка би трябвало да се откаже от изкопаемите горива, замърсяващи околната среда, ограничавайки по този метод достъпа до електричество на стотици милиони жители, до момента в който газът от континента " пали светлините " на Европа? Богатите страни не са склонни да изоставят концепцията да финансират газопроводи и електроцентрали, които ще улеснят употребата на газа в Африка поради излъчванията му, само че и не удържат на обещанията си за финансова поддръжка за поддръжка на различни източници на сила, съгласно " Блумбърг ".
Странната позиция на Европа се прояви ясно по време на срещата на Г-7 през юни. Най-развитите стопански системи в света направиха крачка обратно по отношение на уговорката си да спрат финансирането на добива на изкопаеми горива в чужбина. Изключенията ще обиден по всяка възможност единствено планове, които ще разрешат да се усили размера на вноса на полутечен природен газ.
Европейският парламент включи оборудванията за газ и нуклеарна сила в гарафата на устойчивите вложения, което деблокира милиарди евро финансиране. Този метод не се хареса на африканските водачи, които се нуждаят от гориво, под каквато и да е форма, с цел да извадят милиони хора от крайната беднотия.
Нуждаем се от дълготрайно партньорство, а не от променчивост и несъгласия по отношение на енергийната политика на Обединеното кралство и Европейски Съюз, написа в писмен коментар президентът на Нигерия Мухамаду Бухари.
В реалност държавните управления в Субсахарска Африка също носят виновност за това, че не употребяват задоволително газоврите запаси, отбелязва " Блумбърг ".
Много малко са африканските страни, които са вложили съществено или реформирали енергийните си и петролни браншове, изключително Нигерия, където оборудването на остров Бони работи с под 20 на 100 от потенциала си от 2021 година поради обири и вандалски актове против газопровода.
Много африкански водачи поддържат износа на газ, само че желаят и достъп до финансиране, с цел да се възползват по най-хубавия метод от капацитета на изкопаемите горива и да основат вътрешен пазар на природния газ.
" Не могат просто да идват тук и да споделят нуждаем се от газа ви, купуваме и го транспортираме в Европа " , съобщи на конференция през май министърът на енергетиката на Екваториална Гвинея - Габриел Обианг Лима. Те би трябвало да ни дадат нещо в подмяна, добави той.
Самата позиция на Европа за изкопаемите горива се промени от началото на войната. Засега главната цел е да се купува колкото може повече полутечен природен газ, а страни като Германия, Австрия и Нидерландия плануват да се завърнат, въпреки и краткотрайно, към въглищата.
Според европейски политици изкопаемите горива са нужни, с цел да може Европейски Съюз да преодолее актуалната рецесия и да се избегне дефицит на електрическа енергия и прекъсване на електрозахранването.
Планът на европейските водачи да трансфорат Африка в извор на чиста сила на практика не е използван без финансиране от богатите страни, частни вложители и капиталови банки.
В Субсахарска Африка, която използва по-малко електрическа енергия от Испания, има толкоз слънце и вятър, само че едва развита инфраструктура. По тази причина разрастващите се страни се сблъскват с доста по-високи разноски, с цел да финансират екологични планове, които в това време се считат за рискова инвестиция.
Зелен колониализъм
Повсеместен достъп до електрическа енергия в Африка може да бъде реализиран до 2030 година с годишни вложения от 25 милиарда евро, което се равнява на 1 на 100 от цената на световния енергиен бранш.
Редица нови залежи разрешиха на колосите в региона на изкопаемите горива " Ексън мобил " (ExxonMobil), " Бритиш Петролиум " (BP) и " Шел " (Shell) да похарчат десетки милиарди в Мозамбик, Танзания, Сенегал и Мавритания, с цел да извличат газ, предопределен единствено за експорт.
Електроцентралите в Африка обаче не могат да влязат в употреба. Местни държавни управления и компании имат планове за стотици милиарди долари, само че за по-голяма част от тях не могат да бъдат открити пари за финансиране.
Британската министърка за Африка Вики Форд предложи да се поддържа висока летвата за всяко финансиране, предопределено за газовия бранш. " Климатичните промени не престават да са най-голямото предизвикателство, с което се сблъсква светът ", сподели тя в изявление наскоро. " Дългосрочната тактика би трябвало да бъде в услуга на възобновимите източници на сила ", добави Форд.
Според Карлос Лопес, някогашен началник на икономическата комисия в Организация на обединените нации за Африка, обръщането към Африка за компенсиране на дефицита на газови доставки е " патерналистично " и " лицемерно ".
" Абсолютно недопустимо е да се каже на африканците, че на практика не би трябвало да взимат под внимание вариантите, с които разполагат, до момента в който пораства търсенето на газ в Европа поради войната в Украйна ", разяснява той.
Превод БТА
На по-малко от 20 километра разстояние, в град Бодо, жителите към момента употребяват керосин и газьол, които купуват на черния пазар, с цел да възпламенят печките и да захранят електрическите генератори, написа " Блумбърг ". Горивото се създава от недопечен нефт, " откраднат " от задграничните енергийни колоси " Шел " (Shell), " Ени " (Eni) и " ТоталЕнержи " (TotalEnergies), които дружно с нигерийското държавно управление имат собствеността върху оборудванията на остров Бони.
" Произведеният тук газ се експортира в Европа, с цел да се доставят с електричество домовете и индустрията, само че ние не получаваме нищо ", твърди Пиус Димкпа, ръководител на комитета за развиване на локалната общественост в Бодо.
Нигерия има 3 на 100 от потвърдените ресурси от газ на планетата, само че не ги употребява за себе си: също като в доста други африкански страни огромна част от количеството, което се добива, се изпраща в Европа. Освен това, с цел да компенсират загубата на доставки поради съветската инвазия в Украйна, европейските страни имат намерение да усилят вноса от Африка. През април Италия подписа нови контракти за газ от Ангола, Демократична република Конго, а Германия се пробва да си обезпечи синьо гориво от Сенегал.
Това се случва на фона на напъните на останалия свят да спре използването на газ и възобновими горива, с цел да реализира климатичните си цели, както желаеха и европейските водачи на конференцията на Организация на обединените нации за климатичните промени (COP26), която се организира през ноември предходната година в Глазгоу (преди началото на войната в Украйна).
Стъпка обратно
От една страна африканските водачи си мечтаят за милионите, които ще дойдат с помощта на споразуменията за газа, само че от друга се оплакват от " двойния стандарт ". Внезапният интерес на западните страни към ресурсите им е напът да " увековечи " употребата на района.
Възниква въпросът за какво Африка би трябвало да се откаже от изкопаемите горива, замърсяващи околната среда, ограничавайки по този метод достъпа до електричество на стотици милиони жители, до момента в който газът от континента " пали светлините " на Европа? Богатите страни не са склонни да изоставят концепцията да финансират газопроводи и електроцентрали, които ще улеснят употребата на газа в Африка поради излъчванията му, само че и не удържат на обещанията си за финансова поддръжка за поддръжка на различни източници на сила, съгласно " Блумбърг ".
Странната позиция на Европа се прояви ясно по време на срещата на Г-7 през юни. Най-развитите стопански системи в света направиха крачка обратно по отношение на уговорката си да спрат финансирането на добива на изкопаеми горива в чужбина. Изключенията ще обиден по всяка възможност единствено планове, които ще разрешат да се усили размера на вноса на полутечен природен газ.
Европейският парламент включи оборудванията за газ и нуклеарна сила в гарафата на устойчивите вложения, което деблокира милиарди евро финансиране. Този метод не се хареса на африканските водачи, които се нуждаят от гориво, под каквато и да е форма, с цел да извадят милиони хора от крайната беднотия.
Нуждаем се от дълготрайно партньорство, а не от променчивост и несъгласия по отношение на енергийната политика на Обединеното кралство и Европейски Съюз, написа в писмен коментар президентът на Нигерия Мухамаду Бухари.
В реалност държавните управления в Субсахарска Африка също носят виновност за това, че не употребяват задоволително газоврите запаси, отбелязва " Блумбърг ".
Много малко са африканските страни, които са вложили съществено или реформирали енергийните си и петролни браншове, изключително Нигерия, където оборудването на остров Бони работи с под 20 на 100 от потенциала си от 2021 година поради обири и вандалски актове против газопровода.
Много африкански водачи поддържат износа на газ, само че желаят и достъп до финансиране, с цел да се възползват по най-хубавия метод от капацитета на изкопаемите горива и да основат вътрешен пазар на природния газ.
" Не могат просто да идват тук и да споделят нуждаем се от газа ви, купуваме и го транспортираме в Европа " , съобщи на конференция през май министърът на енергетиката на Екваториална Гвинея - Габриел Обианг Лима. Те би трябвало да ни дадат нещо в подмяна, добави той.
Самата позиция на Европа за изкопаемите горива се промени от началото на войната. Засега главната цел е да се купува колкото може повече полутечен природен газ, а страни като Германия, Австрия и Нидерландия плануват да се завърнат, въпреки и краткотрайно, към въглищата.
Според европейски политици изкопаемите горива са нужни, с цел да може Европейски Съюз да преодолее актуалната рецесия и да се избегне дефицит на електрическа енергия и прекъсване на електрозахранването.
Планът на европейските водачи да трансфорат Африка в извор на чиста сила на практика не е използван без финансиране от богатите страни, частни вложители и капиталови банки.
В Субсахарска Африка, която използва по-малко електрическа енергия от Испания, има толкоз слънце и вятър, само че едва развита инфраструктура. По тази причина разрастващите се страни се сблъскват с доста по-високи разноски, с цел да финансират екологични планове, които в това време се считат за рискова инвестиция.
Зелен колониализъм
Повсеместен достъп до електрическа енергия в Африка може да бъде реализиран до 2030 година с годишни вложения от 25 милиарда евро, което се равнява на 1 на 100 от цената на световния енергиен бранш.
Редица нови залежи разрешиха на колосите в региона на изкопаемите горива " Ексън мобил " (ExxonMobil), " Бритиш Петролиум " (BP) и " Шел " (Shell) да похарчат десетки милиарди в Мозамбик, Танзания, Сенегал и Мавритания, с цел да извличат газ, предопределен единствено за експорт.
Електроцентралите в Африка обаче не могат да влязат в употреба. Местни държавни управления и компании имат планове за стотици милиарди долари, само че за по-голяма част от тях не могат да бъдат открити пари за финансиране.
Британската министърка за Африка Вики Форд предложи да се поддържа висока летвата за всяко финансиране, предопределено за газовия бранш. " Климатичните промени не престават да са най-голямото предизвикателство, с което се сблъсква светът ", сподели тя в изявление наскоро. " Дългосрочната тактика би трябвало да бъде в услуга на възобновимите източници на сила ", добави Форд.
Според Карлос Лопес, някогашен началник на икономическата комисия в Организация на обединените нации за Африка, обръщането към Африка за компенсиране на дефицита на газови доставки е " патерналистично " и " лицемерно ".
" Абсолютно недопустимо е да се каже на африканците, че на практика не би трябвало да взимат под внимание вариантите, с които разполагат, до момента в който пораства търсенето на газ в Европа поради войната в Украйна ", разяснява той.
Превод БТА
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ