МВФ прогнозира забавяне на икономически растеж на Босна и Херцеговина през 2023 г.
Международният валутен фонд (МВФ) предвижда, че икономическият напредък на Босна и Херцеговина от 2,4 % през 2022 година ще се забави до 2 % през 2023 година, оповестява Българска телеграфна агенция.
Според оценката на МВФ инфлацията в Босна и Херцеговина през 2022 година възлиза на 10,5 %.
Централната банка на Босна и Херцеговина показа през днешния ден отчета на МВФ, озаглавен " Регионални стопански вероятности за Европа ". Габриел Ди Бела от Европейския отдел на МВФ и непрекъснатият представител на МВФ в Босна и Херцеговина Андрю Джуъл приказваха за най-новите промени, прогнози и опасности по отношение на бъдещите вероятности в Европа и в Босна и Херцеговина.
Във встъпителната си тирада шефът на Централната банка на Босна и Херцеговина Сенад Софтич акцентира положителното съдействие с МВФ и готовността за присъединяване във всички взаимни старания за намиране на по-добри вероятности за бъдещето на босненската стопанска система.
„ Наясно сме, че живеем във време на огромна неустановеност и че цяла Европа е изправена пред едни и същи провокации - от войната в Украйна и енергийната рецесия до високата инфлация. Всички имаме едни и същи или сходни проблеми и затова са нужни мощни координирани дейности “, акцентира Софтич.
Габриел Ди Бела от Европейския отдел на МВФ сподели, че войната в Украйна основава няколко провокации за района, измежду които е повишението на инфлацията, довело до съгласуван отговор от страна на централните банки по света.
Намалените доставки на газ от Русия, добави той, оказват директно въздействие върху производството на доста компании, само че и индиректно въздействие върху производството на електрическа енергия и повишението на цените освен на газа, само че и на електричеството.
„ Последицата от по-високите цени на храните и силата е нарасналата инфлация в района, без значение дали приказваме за разрастващи се стопански системи, или за напреднали стопански системи. Между 60 и 70 % от нарастването на инфлацията, което отчетохме през август, се дължи на комбинацията от по-високи цени на храните и на силата “, сподели Ди Бела.
Постоянният представител на МВФ в Босна и Херцеговина Андрю Джуъл приказва за вероятностите за стопански напредък в Босна и Херцеговина.
„ Рецесията по време на пандемията не беше толкоз неприятна, колкото се опасявахме, а по-късно имахме възобновяване, което беше по-силно, в сравнение с чакахме. Сега, когато вероятностите в Европа се утежняват, ние направихме поредни корекции. Според последната ни оповестена прогноза, предвиждаме напредък от 2,4 % през 2022 година и два % през 2023 година “, сподели Джуъл, добавяйки, че инфлацията в Босна и Херцеговина съгласно последните оценки ще бъде 10,5 % през 2022 година
Зад високата инфлация, добави той, стоят главно две категории - храните, които съставляват една трета от показателя на потребителските цени, а също цените на превоза.
Що се отнася до енергийните доставки, доста страни в Западна Европа са изправени пред по-нататъшно понижение на доставките на газ, сподели Джуъл, добавяйки, че Босна и Херцеговина е по-малко сензитивна към енергийните трендове, в сравнение с някои други страни.
Според трендовете на международния пазар цените на газа и бензина са по-високи, до момента в който, както уточни той, цените на електрическата енергия са замразени за дълго време за семействата, а нарастванията на цените на тока за компаниите са лимитирани.
Според оценката на МВФ инфлацията в Босна и Херцеговина през 2022 година възлиза на 10,5 %.
Централната банка на Босна и Херцеговина показа през днешния ден отчета на МВФ, озаглавен " Регионални стопански вероятности за Европа ". Габриел Ди Бела от Европейския отдел на МВФ и непрекъснатият представител на МВФ в Босна и Херцеговина Андрю Джуъл приказваха за най-новите промени, прогнози и опасности по отношение на бъдещите вероятности в Европа и в Босна и Херцеговина.
Във встъпителната си тирада шефът на Централната банка на Босна и Херцеговина Сенад Софтич акцентира положителното съдействие с МВФ и готовността за присъединяване във всички взаимни старания за намиране на по-добри вероятности за бъдещето на босненската стопанска система.
„ Наясно сме, че живеем във време на огромна неустановеност и че цяла Европа е изправена пред едни и същи провокации - от войната в Украйна и енергийната рецесия до високата инфлация. Всички имаме едни и същи или сходни проблеми и затова са нужни мощни координирани дейности “, акцентира Софтич.
Габриел Ди Бела от Европейския отдел на МВФ сподели, че войната в Украйна основава няколко провокации за района, измежду които е повишението на инфлацията, довело до съгласуван отговор от страна на централните банки по света.
Намалените доставки на газ от Русия, добави той, оказват директно въздействие върху производството на доста компании, само че и индиректно въздействие върху производството на електрическа енергия и повишението на цените освен на газа, само че и на електричеството.
„ Последицата от по-високите цени на храните и силата е нарасналата инфлация в района, без значение дали приказваме за разрастващи се стопански системи, или за напреднали стопански системи. Между 60 и 70 % от нарастването на инфлацията, което отчетохме през август, се дължи на комбинацията от по-високи цени на храните и на силата “, сподели Ди Бела.
Постоянният представител на МВФ в Босна и Херцеговина Андрю Джуъл приказва за вероятностите за стопански напредък в Босна и Херцеговина.
„ Рецесията по време на пандемията не беше толкоз неприятна, колкото се опасявахме, а по-късно имахме възобновяване, което беше по-силно, в сравнение с чакахме. Сега, когато вероятностите в Европа се утежняват, ние направихме поредни корекции. Според последната ни оповестена прогноза, предвиждаме напредък от 2,4 % през 2022 година и два % през 2023 година “, сподели Джуъл, добавяйки, че инфлацията в Босна и Херцеговина съгласно последните оценки ще бъде 10,5 % през 2022 година
Зад високата инфлация, добави той, стоят главно две категории - храните, които съставляват една трета от показателя на потребителските цени, а също цените на превоза.
Що се отнася до енергийните доставки, доста страни в Западна Европа са изправени пред по-нататъшно понижение на доставките на газ, сподели Джуъл, добавяйки, че Босна и Херцеговина е по-малко сензитивна към енергийните трендове, в сравнение с някои други страни.
Според трендовете на международния пазар цените на газа и бензина са по-високи, до момента в който, както уточни той, цените на електрическата енергия са замразени за дълго време за семействата, а нарастванията на цените на тока за компаниите са лимитирани.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ