Как ще изглежда глобалният пейзаж на болестите през 2050 г.?
Чудили ли сте се каква ще бъде обстановката със здравето и заболяванията след 30 години и какви ще са преобладаващите рискове за хората?
Според последните изследвания ситуацията ще наподобява много по-различна до 2050 година, с увеличение на продължителността на живота.
Проучването на GBD е най-всеобхватното за количествено установяване на здравето по целия свят до момента.
По-рано тази година данни от изданието на GBD за 2021 година разкриха, че неврологичните болести са изместили сърдечно-съдовите в международен мащаб.
COVID-19 заема централно място: това е „ най-големото затруднение в международното опазване на здравето през последните 71 години, измерено посредством предстоящата дълготрайност на живота “, написа проф. Кристофър Мъри, шеф на Института за здравни индикатори и оценка. Очакваната дълготрайност на живота в международен мащаб е намаляла с 1,6 години сред 2019 година и 2021 година, изяснява Мъри, като максимален спад се следи в Перу - от 6,5 години.
„ Нашата публикация по отношение на прогнозите за GBD акцентира, че бъдещите трендове може да са много разнообразни от предишните заради фактори като епидемията от затлъстяване, увеличението на разстройствата, свързани с използването на субстанции, и изменението на климата, като в същото време акцентира големите благоприятни условия да променим траекторията на здравето за идващото потомство “, прибавя Мъри.
Проучването се концентрира върху 204 страни и територии, прогнозирайки „ най-вероятното бъдеще “ на тежестта на болестта до 2050 година, както и различни сюжети, основани на елиминиране на избрани рискови фактори.
Разбира се, откривателите не са имали кристална топка, която да им каже какво ще се случи с световното здраве през идващите 30 години. Вместо това те разчитат на прогнози за главните мотори на здравето, както и на траекториите на рисковите фактори – неща като климатични модели и планувано замърсяване с прахови частици (PM2·5).
При най-вероятния сюжет продължителността на живота се чака да се усили – с 4,9 години при мъжете и 4,2 години при дамите – макар че това повишаване е по-бавно, в сравнение с през трите десетилетия, предшестващи пандемията от COVID-19. Очаква се това да се случи в страните, където продължителността на живота е по-ниска.
Мъри добавя, че тази прогноза е нежна заради голям брой фактори – утежняване качеството на храните, антимикробна устойчивост, нуклеарна ескалация на спорове, затруднения при диабета, затлъстяването, пристрастяването и стареенето.
Прогнозите също плануват, че здравето ще се усъвършенства през идващите десетилетия, само че ще има изместване на тежестта на болесттите от заразни към незаразни.
Ще има нарастване на продължителността на живота при хора, който страдат от заболяване – по-дълъг живот, само че с влошено здраве.
„ Пред нас има голяма опция да повлияем на бъдещето на световното здраве, като изпреварим тези възходящи метаболитни и диетични рискови фактори, изключително тези, свързани с поведенчески фактори и фактори на метода на живот като висока кръвна захар, висок показател на телесна маса и високо кръвно налягане “, заключи Мъри.
Превод: GlasNews.bg
Според последните изследвания ситуацията ще наподобява много по-различна до 2050 година, с увеличение на продължителността на живота.
Проучването на GBD е най-всеобхватното за количествено установяване на здравето по целия свят до момента.
По-рано тази година данни от изданието на GBD за 2021 година разкриха, че неврологичните болести са изместили сърдечно-съдовите в международен мащаб.
COVID-19 заема централно място: това е „ най-големото затруднение в международното опазване на здравето през последните 71 години, измерено посредством предстоящата дълготрайност на живота “, написа проф. Кристофър Мъри, шеф на Института за здравни индикатори и оценка. Очакваната дълготрайност на живота в международен мащаб е намаляла с 1,6 години сред 2019 година и 2021 година, изяснява Мъри, като максимален спад се следи в Перу - от 6,5 години.
„ Нашата публикация по отношение на прогнозите за GBD акцентира, че бъдещите трендове може да са много разнообразни от предишните заради фактори като епидемията от затлъстяване, увеличението на разстройствата, свързани с използването на субстанции, и изменението на климата, като в същото време акцентира големите благоприятни условия да променим траекторията на здравето за идващото потомство “, прибавя Мъри.
Проучването се концентрира върху 204 страни и територии, прогнозирайки „ най-вероятното бъдеще “ на тежестта на болестта до 2050 година, както и различни сюжети, основани на елиминиране на избрани рискови фактори.
Разбира се, откривателите не са имали кристална топка, която да им каже какво ще се случи с световното здраве през идващите 30 години. Вместо това те разчитат на прогнози за главните мотори на здравето, както и на траекториите на рисковите фактори – неща като климатични модели и планувано замърсяване с прахови частици (PM2·5).
При най-вероятния сюжет продължителността на живота се чака да се усили – с 4,9 години при мъжете и 4,2 години при дамите – макар че това повишаване е по-бавно, в сравнение с през трите десетилетия, предшестващи пандемията от COVID-19. Очаква се това да се случи в страните, където продължителността на живота е по-ниска.
Мъри добавя, че тази прогноза е нежна заради голям брой фактори – утежняване качеството на храните, антимикробна устойчивост, нуклеарна ескалация на спорове, затруднения при диабета, затлъстяването, пристрастяването и стареенето.
Прогнозите също плануват, че здравето ще се усъвършенства през идващите десетилетия, само че ще има изместване на тежестта на болесттите от заразни към незаразни.
Ще има нарастване на продължителността на живота при хора, който страдат от заболяване – по-дълъг живот, само че с влошено здраве.
„ Пред нас има голяма опция да повлияем на бъдещето на световното здраве, като изпреварим тези възходящи метаболитни и диетични рискови фактори, изключително тези, свързани с поведенчески фактори и фактори на метода на живот като висока кръвна захар, висок показател на телесна маса и високо кръвно налягане “, заключи Мъри.
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ